от Veren1И когато царят се настани в къщата си и ГОСПОД му беше дал почивка от всичките му врагове отвсякъде,2царят каза на пророк Натан: Ето сега, аз живея в кедров дом, а Божият ковчег обитава под завеси на шатър.3И Натан[1] каза на царя: Иди и направи всичко, което е в сърцето ти, защото ГОСПОД е с теб.4Но през същата нощ ГОСПОДНОТО слово беше към Натан и каза:5Иди и кажи на слугата Ми Давид: Така говори ГОСПОД: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам?6Защото от деня, в който изведох израилевите синове от Египет, до днес Аз не съм обитавал в дом, а съм ходил в шатър и в скиния.7Където и да ходих с всичките израилеви синове, говорих ли някога дума на някое от израилевите племена, на което заповядах да пасе народа Ми Израил, като казах: Защо не Ми построихте кедров дом?8И сега, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Аз те взех от кошарата, от след стадото, за да бъдеш княз над Моя народ Израил.9И бях с теб навсякъде, където отиваше, и изтребих всичките ти врагове пред теб, и направих името ти велико като имената на великите, които са на земята.10И ще определя място за народа Си Израил и ще го насадя, за да живее на свое си място и да не бъде вече в безпокойство и синовете на неправдата да не го потискат вече както преди,11и от деня, в който поставих съдии над народа Си Израил. И ще ти дам почивка от всичките ти врагове. И ГОСПОД ти заявява, че ГОСПОД ще ти направи дом.12Когато се изпълнят дните ти и легнеш при бащите си, Аз ще издигна потомъка ти след теб, който ще излезе от тялото ти, и ще утвърдя царството му.13Той ще построи дом за Името Ми и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.14Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син. Ако извърши неправда, Аз ще го накажа с тоягата на мъжете и с ударите на човешките синове[2],15но милостта Ми няма да се оттегли от него, както я отнех от Саул, когото махнах отпред теб.16И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред теб до века; престолът ти ще бъде утвърден до векаст. 13;.17И Натан говори на Давид според всички тези думи и според цялото това видение.18Тогава цар Давид влезе и седна пред ГОСПОДА, и каза: Кой съм аз, Господи БОЖЕ, и какъв е домът ми, че си ме довел дотук?19Но и това беше малко в очите Ти, Господи БОЖЕ, и Ти си говорил и за дома на слугата Си за далечно бъдеще. Това човешкият обичай ли е, Господи БОЖЕ?20И какво повече да Ти говори Давид? Ти познаваш слугата Си, Господи БОЖЕ.21Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си извършил цялото това велико дело, за да го изявиш на слугата Си.22Затова си велик, Господи БОЖЕ – защото няма никой като Теб и няма бог освен Теб, според всичко, което сме чули с ушите си.23И кой друг народ на земята е като Твоя народ Израил, когото Бог отиде да откупи за народ за Себе Си и да Си създаде име, и да извърши това велико нещо за Себе Си и страшни дела за земята Си, пред Своя народ, когото Ти изкупи за Себе Си от Египет, от народи и от боговете им?24И Ти утвърди за Себе Си народа Си Израил за Свой народ до века; и Ти, ГОСПОДИ, им стана Бог.25И сега, ГОСПОДИ Боже, утвърди до века словото, което си говорил за слугата Си и за дома му, и направи, както си говорил.26И нека се възвеличи Името Ти до века, за да казват: ГОСПОД на Войнствата е Бог над Израил. И нека бъде утвърден пред Теб домът на слугата Ти Давид.27Защото Ти, ГОСПОДИ на Войнствата, Боже Израилев, откри на слугата Си и каза: Ще ти съградя дом. Затова слугата Ти дръзна да Ти се помоли с тази молитва.28И сега, Господи БОЖЕ, Ти си Бог и Твоите думи са истина, и Ти си обещал това добро на слугата Си.29Затова сега благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да бъде пред Теб до века; защото Ти, Господи БОЖЕ, Си говорил това и с Твоето благословение нека бъде благословен домът на слугата Ти завинаги!
1Now when the king lived in his house and the Lord had given him rest from all his surrounding enemies, (И Н 11:23; 1 Лет 17:1)2the king said to Nathan the prophet, “See now, I dwell in a house of cedar, but the ark of God dwells in a tent.” (Изх 26:1; 2 Цар 5:11; 2 Цар 7:17; 2 Цар 12:1)3And Nathan said to the king, “Go, do all that is in your heart, for the Lord is with you.” (3 Цар 8:17; 1 Лет 22:7; 1 Лет 28:2; Д А 7:46)4But that same night the word of the Lord came to Nathan,5“Go and tell my servant David, ‘Thus says the Lord: Would you build me a house to dwell in? (3 Цар 5:3; 3 Цар 8:19; 1 Лет 22:8; 1 Лет 28:3)6I have not lived in a house since the day I brought up the people of Israel from Egypt to this day, but I have been moving about in a tent for my dwelling. (Изх 40:18; Изх 40:34; 3 Цар 8:16)7In all places where I have moved with all the people of Israel, did I speak a word with any of the judges[1] of Israel, whom I commanded to shepherd my people Israel, saying, “Why have you not built me a house of cedar?”’ (Лев 26:11; Вт 23:14; 2 Цар 5:2; 1 Лет 17:6)8Now, therefore, thus you shall say to my servant David, ‘Thus says the Lord of hosts, I took you from the pasture, from following the sheep, that you should be prince[2] over my people Israel. (1 Цар 16:11; Пс 78:70)9And I have been with you wherever you went and have cut off all your enemies from before you. And I will make for you a great name, like the name of the great ones of the earth. (1 Цар 18:14; 2 Цар 5:10; 2 Цар 8:6; 2 Цар 8:14)10And I will appoint a place for my people Israel and will plant them, so that they may dwell in their own place and be disturbed no more. And violent men shall afflict them no more, as formerly, (4 Цар 21:8; Пс 44:2; Пс 80:8; Пс 89:22; Ер 24:6; Ам 9:15)11from the time that I appointed judges over my people Israel. And I will give you rest from all your enemies. Moreover, the Lord declares to you that the Lord will make you a house. (Изх 1:21; И Н 11:23; Съд 2:14; 1 Цар 2:35; 1 Цар 12:9; 2 Цар 7:1; 2 Цар 7:27; 3 Цар 11:38)12When your days are fulfilled and you lie down with your fathers, I will raise up your offspring after you, who shall come from your body, and I will establish his kingdom. (Вт 31:16; 3 Цар 1:21; 3 Цар 2:1; 3 Цар 2:10; 3 Цар 8:20; Пс 132:11; Д А 13:36)13He shall build a house for my name, and I will establish the throne of his kingdom forever. (2 Цар 7:16; 3 Цар 5:5; 3 Цар 6:12; 3 Цар 8:19; 1 Лет 22:10; 1 Лет 28:6; Пс 89:4; Пс 89:29; Пс 89:36)14I will be to him a father, and he shall be to me a son. When he commits iniquity, I will discipline him with the rod of men, with the stripes of the sons of men, (Пс 89:26; Пс 89:32; Евр 1:5)15but my steadfast love will not depart from him, as I took it from Saul, whom I put away from before you. (1 Цар 15:23; 1 Цар 15:28; 2 Цар 7:14; 3 Цар 11:13; 3 Цар 11:34)16And your house and your kingdom shall be made sure forever before me.[3] Your throne shall be established forever.’” (2 Цар 7:13; Пс 89:36; Лк 1:33)17In accordance with all these words, and in accordance with all this vision, Nathan spoke to David.
David’s Prayer of Gratitude
18Then King David went in and sat before the Lord and said, “Who am I, O Lord God, and what is my house, that you have brought me thus far? (Бит 32:10)19And yet this was a small thing in your eyes, O Lord God. You have spoken also of your servant’s house for a great while to come, and this is instruction for mankind, O Lord God! (2 Цар 7:12; 1 Лет 17:17)20And what more can David say to you? For you know your servant, O Lord God! (Пс 139:1)21Because of your promise, and according to your own heart, you have brought about all this greatness, to make your servant know it.22Therefore you are great, O Lord God. For there is none like you, and there is no God besides you, according to all that we have heard with our ears. (Изх 15:11; Вт 3:24; 1 Лет 16:25; 2 Лет 2:5; Пс 86:8; Пс 89:6; Пс 89:8; Ис 45:5; Ер 10:6)23And who is like your people Israel, the one nation on earth whom God went to redeem to be his people, making himself a name and doing for them[4] great and awesome things by driving out before your people,[5] whom you redeemed for yourself from Egypt, a nation and its gods? (Вт 4:7; Вт 4:34; Вт 9:26; Вт 10:21; Вт 33:29; Неем 1:10; Пс 147:20)24And you established for yourself your people Israel to be your people forever. And you, O Lord, became their God. (Вт 26:18; 2 Цар 7:13; 2 Цар 7:16; 2 Цар 7:26)25And now, O Lord God, confirm forever the word that you have spoken concerning your servant and concerning his house, and do as you have spoken.26And your name will be magnified forever, saying, ‘The Lord of hosts is God over Israel,’ and the house of your servant David will be established before you.27For you, O Lord of hosts, the God of Israel, have made this revelation to your servant, saying, ‘I will build you a house.’ Therefore your servant has found courage to pray this prayer to you.28And now, O Lord God, you are God, and your words are true, and you have promised this good thing to your servant. (Йн 17:17)29Now therefore may it please you to bless the house of your servant, so that it may continue forever before you. For you, O Lord God, have spoken, and with your blessing shall the house of your servant be blessed forever.” (2 Цар 22:51; Пс 89:28)