от Veren1После Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да се изкача ли в някой от юдовите градове? И ГОСПОД му каза: Изкачи се. А Давид каза: Къде да се изкача? И Той му каза: в Хеврон.2И Давид се изкачи там, а също и двете му жени, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал.3Давид заведе там и мъжете, които бяха с него, всеки с дома му; и те живееха в градовете на Хеврон.4И юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над юдовия дом. И съобщиха на Давид и казаха: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.5И Давид изпрати пратеници до явис-галаадските мъже и им каза: Благословени да сте от ГОСПОДА, понеже сте оказали тази милост на господаря си, на Саул, и сте го погребали!6И сега, нека ГОСПОД да ви окаже милост и вярност. И аз също ще ви отплатя за тази добрина, понеже сте извършили това нещо.7Затова сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри; защото господарят ви Саул е мъртъв, а и юдовият дом ме помаза за цар над себе сист. 4;.8Но Авенир, синът на Нир, военачалникът на Саул, взе Исвостей[1], сина на Саул, и го заведе в Маханаим[2],9и го направи цар над Галаад и над асурците, и над Езраел, и над Ефрем, и над Вениамин, и над целия Израил.10Исвостей, синът на Саул, беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Но юдовият дом последва Давид.11А времето, през което Давид царува в Хеврон над юдовия дом, беше седем години и шест месеца.12А Авенир, синът на Нир, и слугите на Исвостей, сина на Саул, отидоха от Маханаим в Гаваон.13И Йоав, синът на Саруя, и слугите на Давид излязоха и се срещнаха с тях до гаваонския водоем. И едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема.14Тогава Авенир каза на Йоав: Нека младежите станат и се състезават пред нас. И Йоав каза: Нека станат.15И те станаха и преминаха под брой – дванадесет за Вениамин и Исвостей, сина на Саул, и дванадесет от слугите на Давид.16И всеки хвана другия за главата и заби меча си в ребрата на другия и те паднаха заедно. Затова онова място се нарече Хелкат-АсуримПолето на остриетата, което е при Гаваон.17И битката стана много жестока в онзи ден и Авенир и израилевите мъже бяха разбити пред слугите на Давид.18И там бяха тримата сина на Саруя: Йоав и Ависей, и Асаил[3]; а Асаил беше лек в краката си като полска газела.19И Асаил подгони Авенир и не се отклоняваше нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.20А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.21Тогава Авенир му каза: Отклони се надясно или наляво и хвани един от младежите, и си вземи оръжието му. Но Асаил не поиска да се отклони от преследването му.22И Авенир пак каза на Асаил: Отклони се от преследването ми! Защо да те ударя на земята? Как ще погледна после брат ти Йоав в лицето?23Но той отказа да се отклони. Тогава Авенир го удари в корема със задния край на копието, така че копието му излезе отзад. И той падна там и умря на място. И всеки, който идваше до мястото, където Асаил падна и умря, се спираше.24А Йоав и Ависей също преследваха Авенир. И когато слънцето залязваше, те стигнаха до хълма Амма, който е пред Гия, по пътя за Гаваонската пустиня.25И вениаминовите синове се събраха зад Авенир и заеха кръгова отбрана на върха на един хълм.26Тогава Авенир извика към Йоав и каза: Вечно ли ще поглъща мечът? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Докога няма да казваш на народа да се върне от преследването на братята си?27И Йоав каза: Жив е Бог – ако ти не беше говорил, народът със сигурност щеше още сутринта да си отиде, всеки от преследването на брат си!28И Йоав наду тръбата и целият народ спря, и повече не преследваше Израил, и не продължиха повече да се бият.29А Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през равнината и преминаха Йордан и минаха през целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.30А Йоав се върна от преследването на Авенир и събра целия народ; и от слугите на Давид липсваха деветнадесет мъже и Асаил.31Но слугите на Давид бяха избили мнозина от Вениамин и от мъжете на Авенир; триста и шестдесет мъже бяха мъртви.32Тогава те вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. И Йоав и мъжете му вървяха цяла нощ и дойдоха в Хеврон на зазоряване.
1After this David inquired of the Lord, “Shall I go up into any of the cities of Judah?” And the Lord said to him, “Go up.” David said, “To which shall I go up?” And he said, “To Hebron.” (И Н 14:13; 1 Цар 22:10)2So David went up there, and his two wives also, Ahinoam of Jezreel and Abigail the widow of Nabal of Carmel. (1 Цар 25:42)3And David brought up his men who were with him, everyone with his household, and they lived in the towns of Hebron. (1 Цар 27:2; 1 Цар 30:1; 1 Лет 12:1)4And the men of Judah came, and there they anointed David king over the house of Judah. When they told David, “It was the men of Jabesh-gilead who buried Saul,” (1 Цар 31:11; 2 Цар 5:5)5David sent messengers to the men of Jabesh-gilead and said to them, “May you be blessed by the Lord, because you showed this loyalty to Saul your lord and buried him. (Рут 2:20)6Now may the Lord show steadfast love and faithfulness to you. And I will do good to you because you have done this thing.7Now therefore let your hands be strong, and be valiant, for Saul your lord is dead, and the house of Judah has anointed me king over them.” (2 Цар 2:4)
Ish-bosheth Made King of Israel
8But Abner the son of Ner, commander of Saul’s army, took Ish-bosheth the son of Saul and brought him over to Mahanaim, (И Н 13:26; 1 Цар 14:50)9and he made him king over Gilead and the Ashurites and Jezreel and Ephraim and Benjamin and all Israel.10Ish-bosheth, Saul’s son, was forty years old when he began to reign over Israel, and he reigned two years. But the house of Judah followed David.11And the time that David was king in Hebron over the house of Judah was seven years and six months. (2 Цар 2:4; 2 Цар 5:5; 3 Цар 2:11)
The Battle of Gibeon
12Abner the son of Ner, and the servants of Ish-bosheth the son of Saul, went out from Mahanaim to Gibeon.13And Joab the son of Zeruiah and the servants of David went out and met them at the pool of Gibeon. And they sat down, the one on the one side of the pool, and the other on the other side of the pool. (Ер 41:12)14And Abner said to Joab, “Let the young men arise and compete before us.” And Joab said, “Let them arise.”15Then they arose and passed over by number, twelve for Benjamin and Ish-bosheth the son of Saul, and twelve of the servants of David.16And each caught his opponent by the head and thrust his sword in his opponent’s side, so they fell down together. Therefore that place was called Helkath-hazzurim,[1] which is at Gibeon.17And the battle was very fierce that day. And Abner and the men of Israel were beaten before the servants of David.18And the three sons of Zeruiah were there, Joab, Abishai, and Asahel. Now Asahel was as swift of foot as a wild gazelle. (1 Цар 26:6; 2 Цар 22:34; 1 Лет 2:16; 1 Лет 12:8; Пс 18:33; П П 2:17; П П 8:14; Ав 3:19)19And Asahel pursued Abner, and as he went, he turned neither to the right hand nor to the left from following Abner.20Then Abner looked behind him and said, “Is it you, Asahel?” And he answered, “It is I.”21Abner said to him, “Turn aside to your right hand or to your left, and seize one of the young men and take his spoil.” But Asahel would not turn aside from following him.22And Abner said again to Asahel, “Turn aside from following me. Why should I strike you to the ground? How then could I lift up my face to your brother Joab?”23But he refused to turn aside. Therefore Abner struck him in the stomach with the butt of his spear, so that the spear came out at his back. And he fell there and died where he was. And all who came to the place where Asahel had fallen and died, stood still. (2 Цар 3:27; 2 Цар 4:6; 2 Цар 20:10)24But Joab and Abishai pursued Abner. And as the sun was going down they came to the hill of Ammah, which lies before Giah on the way to the wilderness of Gibeon.25And the people of Benjamin gathered themselves together behind Abner and became one group and took their stand on the top of a hill.26Then Abner called to Joab, “Shall the sword devour forever? Do you not know that the end will be bitter? How long will it be before you tell your people to turn from the pursuit of their brothers?”27And Joab said, “As God lives, if you had not spoken, surely the men would not have given up the pursuit of their brothers until the morning.” (2 Цар 2:14; Пр 17:14)28So Joab blew the trumpet, and all the men stopped and pursued Israel no more, nor did they fight anymore.29And Abner and his men went all that night through the Arabah. They crossed the Jordan, and marching the whole morning, they came to Mahanaim. (Вт 1:1; И Н 13:26; 2 Цар 2:8)30Joab returned from the pursuit of Abner. And when he had gathered all the people together, there were missing from David’s servants nineteen men besides Asahel.31But the servants of David had struck down of Benjamin 360 of Abner’s men.32And they took up Asahel and buried him in the tomb of his father, which was at Bethlehem. And Joab and his men marched all night, and the day broke upon them at Hebron.