от Veren1Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая:2Благодат на вас и мир от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос.3Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха,4който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.5Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос.6И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние.7И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.8Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;9но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,10който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,11като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.12Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.13Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край;14както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус.15С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат,16като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.17Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно?18Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не.19Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да;20понеже, колкото са Божиите обещания, всичките в Него са Да! – затова и чрез Него е Амин! за слава на Бога чрез нас.21А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос, и който ни е помазал, е Бог,22който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.23И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт.24Не че ние господстваме над вашата вяра, а сме помощници на вашата радост; понеже чрез вярата вие стоите.
3Blessed be the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies and God of all comfort, (Рим 15:5; Рим 15:6; Еф 1:3; 1 Пет 1:3)4who comforts us in all our affliction, so that we may be able to comfort those who are in any affliction, with the comfort with which we ourselves are comforted by God. (Ис 51:12; Ис 66:13)5For as we share abundantly in Christ’s sufferings, so through Christ we share abundantly in comfort too.[1] (2 Кор 4:10; Фил 3:10; Кол 1:24)6If we are afflicted, it is for your comfort and salvation; and if we are comforted, it is for your comfort, which you experience when you patiently endure the same sufferings that we suffer. (Еф 3:13; 2 Тим 2:10; 2 Тим 4:15)7Our hope for you is unshaken, for we know that as you share in our sufferings, you will also share in our comfort. (Рим 8:17)8For we do not want you to be unaware, brothers,[2] of the affliction we experienced in Asia. For we were so utterly burdened beyond our strength that we despaired of life itself. (Д А 19:23; 1 Кор 15:32)9Indeed, we felt that we had received the sentence of death. But that was to make us rely not on ourselves but on God who raises the dead. (Пс 2:12; Пс 25:2; Пс 26:1; Лк 18:9; 2 Кор 4:14)10He delivered us from such a deadly peril, and he will deliver us. On him we have set our hope that he will deliver us again. (Рим 15:31; 1 Тим 4:10)11You also must help us by prayer, so that many will give thanks on our behalf for the blessing granted us through the prayers of many. (Д А 12:5; Рим 15:30; 2 Кор 4:15; 2 Кор 9:11; 2 Кор 9:12; Фил 1:19; Флм 1:22)
Paul’s Change of Plans
12For our boast is this, the testimony of our conscience, that we behaved in the world with simplicity[3] and godly sincerity, not by earthly wisdom but by the grace of God, and supremely so toward you. (1 Кор 2:4; 1 Кор 2:13; 2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 1 Сол 2:10)13For we are not writing to you anything other than what you read and understand and I hope you will fully understand—14just as you did partially understand us—that on the day of our Lord Jesus you will boast of us as we will boast of you. (1 Кор 1:8; 1 Кор 9:15; 2 Кор 2:5; 2 Кор 5:12; 2 Кор 9:3; Фил 2:16; Фил 4:1; 1 Сол 2:19; 1 Сол 2:20)15Because I was sure of this, I wanted to come to you first, so that you might have a second experience of grace. (Д А 18:1; Рим 1:11; 1 Кор 4:19)16I wanted to visit you on my way to Macedonia, and to come back to you from Macedonia and have you send me on my way to Judea. (Д А 19:21; 1 Кор 16:5)17Was I vacillating when I wanted to do this? Do I make my plans according to the flesh, ready to say “Yes, yes” and “No, no” at the same time? (2 Кор 10:2; 2 Кор 10:3)18As surely as God is faithful, our word to you has not been Yes and No. (1 Кор 1:9; 2 Кор 2:17)19For the Son of God, Jesus Christ, whom we proclaimed among you, Silvanus and Timothy and I, was not Yes and No, but in him it is always Yes. (Мт 14:33; Д А 15:22; Евр 13:8)20For all the promises of God find their Yes in him. That is why it is through him that we utter our Amen to God for his glory. (Рим 15:8; Евр 10:23; Отк 3:14)21And it is God who establishes us with you in Christ, and has anointed us, (1 Йн 2:20; 1 Йн 2:27)22and who has also put his seal on us and given us his Spirit in our hearts as a guarantee.[4] (Рим 8:16; 2 Кор 5:5; Еф 1:13; Еф 1:14; Еф 4:30)23But I call God to witness against me—it was to spare you that I refrained from coming again to Corinth. (1 Кор 4:21; 2 Кор 2:1; 2 Кор 2:3; Гал 1:20)24Not that we lord it over your faith, but we work with you for your joy, for you stand firm in your faith. (Мт 23:8; Рим 11:20; 1 Кор 15:1; 1 Пет 4:5; 1 Пет 5:3)