от Veren1И така, като отхвърлите всяка злоба, всяко лукавство, лицемерие, завист и всяко одумване,2пожелавайте като новородени деца чистото мляко на словото, за да пораснете чрез него към спасение,3ако наистина сте опитали, че Господ е благ.4При Него като идвате, като при жив камък, от хората отхвърлен, но от Бога избран и скъпоценен,5вие също като живи камъни се съграждате в духовен дом, свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Иисус Христос.6Защото е писано в Писанието: „Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами.“7За вас обаче, които вярвате, Той е скъпоценност, а за тези, които не вярват: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“,8и „Камък на препъване и канара на съблазън[1]“, защото се препъват, бивайки непокорни, за което бяха и определени.9Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина,10които някога не бяхте народ, а сега сте Божи народ, не бяхте получили милост, а сега сте получили.11Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци на света да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата,12да живеете благоприлично между езичниците, така че за каквото ви хулят като злосторници, да могат чрез добрите ви дела, които виждат, да прославят Бога в деня на посещението.13Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт – било на царя, като на върховна власт,14било на управниците, като на такива, които са пратени от него за наказание на злосторниците и за похвала на тези, които вършат добро.15Защото това е Божията воля – като правите добро, да накарате да замълчи невежеството на безумните хора,16като свободни, но не употребяващи свободата за покривало на злото, а като Божии слуги.17Почитайте всички, любете братството, от Бога се бойте, царя почитайте[2].18Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх – не само на добрите и кротките, а и на опърничавите,19защото това е благодат, ако някой от съзнанието за Бога претърпява скръб, като страда несправедливо.20Защото каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е благодат пред Бога.21Защото за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, като ви остави пример, за да следвате по Неговите стъпки;22който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му;23който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо;24който Сам възнесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте.25Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастира и Надзорника на вашите души.
1So put away all malice and all deceit and hypocrisy and envy and all slander. (Еф 4:22; Еф 4:25; Еф 4:31; Кол 3:8)2Like newborn infants, long for the pure spiritual milk, that by it you may grow up into salvation— (Мт 18:3; 1 Кор 3:2; Евр 5:12)3if indeed you have tasted that the Lord is good. (Пс 34:8; Евр 6:5)4As you come to him, a living stone rejected by men but in the sight of God chosen and precious, (1 Пет 2:6)5you yourselves like living stones are being built up as a spiritual house, to be a holy priesthood, to offer spiritual sacrifices acceptable to God through Jesus Christ. (Ис 56:7; Мал 1:11; Рим 12:1; Рим 15:16; 1 Кор 3:9; Еф 2:20; Фил 4:18; Евр 3:4; Евр 3:6; Евр 13:15; 1 Пет 2:9)6For it stands in Scripture: “Behold, I am laying in Zion a stone, a cornerstone chosen and precious, and whoever believes in him will not be put to shame.” (Ис 28:16; Рим 9:33; Рим 10:11)7So the honor is for you who believe, but for those who do not believe, “The stone that the builders rejected has become the cornerstone,”[1] (Пс 118:22; 2 Кор 2:16)8and “A stone of stumbling, and a rock of offense.” They stumble because they disobey the word, as they were destined to do. (Ис 8:14; Рим 9:22; Рим 9:33; Юда 1:4)9But you are a chosen race, a royal priesthood, a holy nation, a people for his own possession, that you may proclaim the excellencies of him who called you out of darkness into his marvelous light. (Изх 19:5; Изх 19:6; Вт 7:6; Вт 10:15; Пс 36:9; Ис 42:16; Ис 43:20; Ис 43:21; Ис 61:6; Ис 66:21; Мал 3:17; Д А 26:18; Отк 1:6; Отк 5:10)10Once you were not a people, but now you are God’s people; once you had not received mercy, but now you have received mercy. (Ос 1:6; Ос 1:9; Ос 2:23; Рим 9:25; Рим 10:19)11Beloved, I urge you as sojourners and exiles to abstain from the passions of the flesh, which wage war against your soul. (Лев 25:23; Рим 13:14; Гал 5:24; Як 4:1)12Keep your conduct among the Gentiles honorable, so that when they speak against you as evildoers, they may see your good deeds and glorify God on the day of visitation. (Ис 10:3; Мт 5:16; Лк 19:44; 2 Кор 8:21; 2 Кор 9:13; Гал 1:24; Фил 2:15; Тит 2:8; 1 Пет 3:16)
Submission to Authority
13Be subject for the Lord’s sake to every human institution,[2] whether it be to the emperor[3] as supreme, (Рим 13:1; Тит 3:1)14or to governors as sent by him to punish those who do evil and to praise those who do good. (Рим 13:3; Рим 13:4)15For this is the will of God, that by doing good you should put to silence the ignorance of foolish people. (1 Пет 2:12)16Live as people who are free, not using your freedom as a cover-up for evil, but living as servants[4] of God. (Рим 6:22; 1 Кор 7:22; Як 1:25)17Honor everyone. Love the brotherhood. Fear God. Honor the emperor. (Пр 24:21; Рим 12:10; Рим 13:7; Евр 13:1)18Servants, be subject to your masters with all respect, not only to the good and gentle but also to the unjust. (Еф 6:5; Кол 3:22; 1 Тим 6:1; Тит 2:9)19For this is a gracious thing, when, mindful of God, one endures sorrows while suffering unjustly. (1 Пет 3:14; 1 Пет 3:17; 1 Пет 4:16)20For what credit is it if, when you sin and are beaten for it, you endure? But if when you do good and suffer for it you endure, this is a gracious thing in the sight of God. (1 Пет 3:17; 1 Пет 4:13; 1 Пет 4:16)21For to this you have been called, because Christ also suffered for you, leaving you an example, so that you might follow in his steps. (Мт 11:29; Д А 14:22; 1 Пет 2:20; 1 Пет 3:9)22He committed no sin, neither was deceit found in his mouth. (Ис 53:9; 2 Кор 5:21; Евр 4:15; 1 Йн 3:5)23When he was reviled, he did not revile in return; when he suffered, he did not threaten, but continued entrusting himself to him who judges justly. (Ис 53:7; Лк 23:46; Евр 12:3; 1 Пет 3:9)24He himself bore our sins in his body on the tree, that we might die to sin and live to righteousness. By his wounds you have been healed. (Ис 53:4; Ис 53:5; Ис 53:11; Мт 8:17; Рим 6:2; Рим 6:11; Рим 6:13; Рим 7:4; Рим 7:6; Кол 2:20; Кол 3:3; Евр 9:28)25For you were straying like sheep, but have now returned to the Shepherd and Overseer of your souls. (Пс 119:176; Ис 53:6; Ез 34:6; Лк 15:4; Йн 10:11)