от Veren1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.2И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.3И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.4Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,7всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи.8Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,10но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.11Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.12Защото сега виждаме неясно, като в огледало[1], а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.13И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.
1If I speak in the tongues of men and of angels, but have not love, I am a noisy gong or a clanging cymbal.2And if I have prophetic powers, and understand all mysteries and all knowledge, and if I have all faith, so as to remove mountains, but have not love, I am nothing. (Мт 7:22; Мт 17:20; Мк 11:23; Лк 17:6; Д А 2:18; 1 Кор 14:1; 1 Кор 14:39)3If I give away all I have, and if I deliver up my body to be burned,[1] but have not love, I gain nothing. (Дан 3:28; Мт 6:2)4Love is patient and kind; love does not envy or boast; it is not arrogant (Пр 10:12; Пр 17:9; Д А 7:9; 1 Кор 4:6; 2 Кор 6:6; Гал 5:22; Еф 4:32; Кол 3:12; 1 Сол 5:14; 2 Тим 2:10; 1 Пет 4:8)5or rude. It does not insist on its own way; it is not irritable or resentful;[2] (Рим 4:6; 1 Кор 10:24; 2 Кор 5:19)6it does not rejoice at wrongdoing, but rejoices with the truth. (Рим 1:32; 2 Сол 2:12; 2 Йн 1:4; 3 Йн 1:3)7Love bears all things, believes all things, hopes all things, endures all things. (1 Кор 9:12; 1 Кор 13:4)8Love never ends. As for prophecies, they will pass away; as for tongues, they will cease; as for knowledge, it will pass away.9For we know in part and we prophesy in part, (1 Кор 8:2)10but when the perfect comes, the partial will pass away. (Йн 15:15)11When I was a child, I spoke like a child, I thought like a child, I reasoned like a child. When I became a man, I gave up childish ways.12For now we see in a mirror dimly, but then face to face. Now I know in part; then I shall know fully, even as I have been fully known. (Чис 12:8; Йов 36:26; Мт 5:8; 1 Кор 8:3; 2 Кор 3:18; 2 Кор 5:7; Як 1:23; 1 Йн 3:2)13So now faith, hope, and love abide, these three; but the greatest of these is love.