от Veren1Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат.2И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.3А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш.4И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек[1].5А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук.6А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин.7И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим.8А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.9И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори.10А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно.11Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.12В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг.13Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:14Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвиняватест. 4;;15нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.16И така, след като Го накажа, ще Го пусна.17(А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.)18Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава;19който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство.20И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус.21А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го!22А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смъртст. 4;. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна.23Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха.24И Пилат реши да бъде, както искат те,25и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им.26И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус.27И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него.28А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си,29защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.30Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!31Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?32А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.33И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия от дясната Му страна, а другия – от лявата.34А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.35А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.36Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:37Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си.38И над Него имаше и надпис, (написан на гръцки, латински и еврейски): Този е юдейският Цар.39И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!40А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?41И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.42И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!43А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.44И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия часот пладне до около 3 ч. следобед,45когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.46И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.47А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.48И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди.49А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея[2], стояха надалеч и гледаха това.50И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,51който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство,52отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.53И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган.54Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше.55А жените, които бяха дошли с Него от Галилея[3], вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.56И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
6When Pilate heard this, he asked whether the man was a Galilean.7And when he learned that he belonged to Herod’s jurisdiction, he sent him over to Herod, who was himself in Jerusalem at that time. (Лк 3:1)8When Herod saw Jesus, he was very glad, for he had long desired to see him, because he had heard about him, and he was hoping to see some sign done by him. (Мт 12:38; Мт 14:1; Мк 6:14; Лк 9:9)9So he questioned him at some length, but he made no answer.10The chief priests and the scribes stood by, vehemently accusing him.11And Herod with his soldiers treated him with contempt and mocked him. Then, arraying him in splendid clothing, he sent him back to Pilate. (Мт 27:28; Мк 9:12; Мк 15:17; Лк 18:32; Д А 4:11)12And Herod and Pilate became friends with each other that very day, for before this they had been at enmity with each other. (Пс 2:2; Д А 4:27)13Pilate then called together the chief priests and the rulers and the people, (Лк 24:20)14and said to them, “You brought me this man as one who was misleading the people. And after examining him before you, behold, I did not find this man guilty of any of your charges against him. (Лк 23:2; Лк 23:4; Д А 3:13)15Neither did Herod, for he sent him back to us. Look, nothing deserving death has been done by him. (Лк 23:11)16I will therefore punish and release him.”[1] (Лк 23:22; Йн 19:1; Д А 5:40)
Pilate Delivers Jesus to Be Crucified
18But they all cried out together, “Away with this man, and release to us Barabbas”— (Мт 27:15; Мк 15:6; Йн 18:39; Йн 19:16; Д А 21:36; Д А 22:22)19a man who had been thrown into prison for an insurrection started in the city and for murder. (Д А 3:14)20Pilate addressed them once more, desiring to release Jesus,21but they kept shouting, “Crucify, crucify him!”22A third time he said to them, “Why? What evil has he done? I have found in him no guilt deserving death. I will therefore punish and release him.” (Лк 23:14; Лк 23:16; Лк 23:41; Йн 8:46)23But they were urgent, demanding with loud cries that he should be crucified. And their voices prevailed.24So Pilate decided that their demand should be granted.25He released the man who had been thrown into prison for insurrection and murder, for whom they asked, but he delivered Jesus over to their will. (Лк 23:19; Йн 19:16)
The Crucifixion
26And as they led him away, they seized one Simon of Cyrene, who was coming in from the country, and laid on him the cross, to carry it behind Jesus. (Мт 27:32; Мк 15:21; Йн 19:17)27And there followed him a great multitude of the people and of women who were mourning and lamenting for him. (Мт 11:17; Лк 8:52)28But turning to them Jesus said, “Daughters of Jerusalem, do not weep for me, but weep for yourselves and for your children.29For behold, the days are coming when they will say, ‘Blessed are the barren and the wombs that never bore and the breasts that never nursed!’ (Мт 24:19; Мк 13:17; Лк 17:22; Лк 21:23)30Then they will begin to say to the mountains, ‘Fall on us,’ and to the hills, ‘Cover us.’ (Ис 2:19; Ос 10:8; Отк 6:16)31For if they do these things when the wood is green, what will happen when it is dry?” (Пр 11:31; Ез 20:47; 1 Пет 4:17)32Two others, who were criminals, were led away to be put to death with him. (Мт 20:21; Мт 27:38; Мк 15:27; Йн 19:18)33And when they came to the place that is called The Skull, there they crucified him, and the criminals, one on his right and one on his left. (Мт 27:33; Мк 15:22; Лк 23:32; Йн 19:17)34And Jesus said, “Father, forgive them, for they know not what they do.”[2] And they cast lots to divide his garments. (Пс 22:18; Ис 53:12; Мт 5:44; Мт 27:35; Мк 10:38; Мк 15:24; Йн 19:23; Д А 3:17)35And the people stood by, watching, but the rulers scoffed at him, saying, “He saved others; let him save himself, if he is the Christ of God, his Chosen One!” (Пс 22:7; Пс 22:17; Ис 42:1; Мт 1:17; Мт 12:18; Мт 26:53; Мт 27:41; Мк 15:31; Лк 4:3; Лк 4:9; Лк 4:23; Лк 9:20; Лк 9:35; Лк 16:14; Лк 24:20; Йн 10:18; 1 Пет 2:4)36The soldiers also mocked him, coming up and offering him sour wine (Пс 69:21; Мт 27:48; Мк 15:36; Йн 19:29)37and saying, “If you are the King of the Jews, save yourself!” (Лк 23:3; Лк 23:35)38There was also an inscription over him,[3] “This is the King of the Jews.” (Мт 27:37; Мк 15:26; Лк 23:37; Йн 19:19; Йн 19:21)39One of the criminals who were hanged railed at him,[4] saying, “Are you not the Christ? Save yourself and us!” (Мт 27:39; Мт 27:44; Мк 15:32; Лк 23:35; Лк 23:37)40But the other rebuked him, saying, “Do you not fear God, since you are under the same sentence of condemnation?41And we indeed justly, for we are receiving the due reward of our deeds; but this man has done nothing wrong.”42And he said, “Jesus, remember me when you come into your kingdom.” (Мт 16:28)43And he said to him, “Truly, I say to you, today you will be with me in paradise.” (2 Кор 12:3; Отк 2:7)
The Death of Jesus
44It was now about the sixth hour,[5] and there was darkness over the whole land until the ninth hour,[6] (Мт 27:45; Мк 15:33; Йн 19:14)45while the sun’s light failed. And the curtain of the temple was torn in two. (Изх 26:31; 2 Лет 3:14)46Then Jesus, calling out with a loud voice, said, “Father, into your hands I commit my spirit!” And having said this he breathed his last. (Пс 31:5; Мт 27:50; Мк 15:37; Йн 10:18; Йн 19:30; Д А 7:59; 1 Пет 4:19)47Now when the centurion saw what had taken place, he praised God, saying, “Certainly this man was innocent!” (Мт 27:54; Мк 15:39; Лк 7:16)48And all the crowds that had assembled for this spectacle, when they saw what had taken place, returned home beating their breasts. (Лк 18:13)49And all his acquaintances and the women who had followed him from Galilee stood at a distance watching these things. (Пс 38:11; Пс 88:8; Лк 8:2; Лк 23:55; Йн 19:25)
Jesus Is Buried
50Now there was a man named Joseph, from the Jewish town of Arimathea. He was a member of the council, a good and righteous man, (Мт 27:57; Мк 15:42; Йн 19:38)51who had not consented to their decision and action; and he was looking for the kingdom of God. (Лк 2:25; Лк 2:38)52This man went to Pilate and asked for the body of Jesus.53Then he took it down and wrapped it in a linen shroud and laid him in a tomb cut in stone, where no one had ever yet been laid. (Ис 53:9; Мк 11:2)54It was the day of Preparation, and the Sabbath was beginning.[7] (Мт 27:62)55The women who had come with him from Galilee followed and saw the tomb and how his body was laid. (Мт 28:1; Лк 23:49)56Then they returned and prepared spices and ointments. On the Sabbath they rested according to the commandment. (Изх 20:10; Вт 5:14; Мк 16:1; Лк 24:1; Йн 19:39)