от Veren1Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза:2В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе.3В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми!4Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам,5пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване.6И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!7А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?8Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?9Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:10Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят.11Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник.12Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.13А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника.14Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.15Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха.16Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.17Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.18И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?19А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един, Бог.20Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си.“21А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.22Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.23А той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.24И Иисус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.26А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?27А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога.28А Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.29А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство,30и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот.31И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни,32защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,33и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.34Но те не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше.35А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.36И като чу, че минава народ, попита какво е това.37И му казаха, че Иисус Назарянинът минава.38Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!39А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!40И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита:41Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам.42Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели[1].43И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога.
1And he told them a parable to the effect that they ought always to pray and not lose heart. (Лк 11:5; Лк 21:36; Рим 12:12; 2 Кор 4:1; 2 Кор 4:16; Еф 6:18; Кол 4:2; 1 Сол 5:17; 2 Сол 3:13)2He said, “In a certain city there was a judge who neither feared God nor respected man. (2 Кор 8:21)3And there was a widow in that city who kept coming to him and saying, ‘Give me justice against my adversary.’4For a while he refused, but afterward he said to himself, ‘Though I neither fear God nor respect man, (Лк 11:8)5yet because this widow keeps bothering me, I will give her justice, so that she will not beat me down by her continual coming.’”6And the Lord said, “Hear what the unrighteous judge says.7And will not God give justice to his elect, who cry to him day and night? Will he delay long over them? (Пс 88:1; Ис 63:4; Мк 13:20; Рим 8:33; Кол 3:12; Тит 1:1; Як 5:7; 2 Пет 3:9; Отк 6:10)8I tell you, he will give justice to them speedily. Nevertheless, when the Son of Man comes, will he find faith on earth?” (Мт 24:12; Лк 17:26; Евр 10:37)
The Pharisee and the Tax Collector
9He also told this parable to some who trusted in themselves that they were righteous, and treated others with contempt: (Пр 30:12; Ис 65:5; Мт 5:20; Лк 16:15; Йн 7:48; 2 Кор 1:9)10“Two men went up into the temple to pray, one a Pharisee and the other a tax collector. (4 Цар 20:5; 4 Цар 20:8; Лк 18:14; Д А 3:1)11The Pharisee, standing by himself, prayed[1] thus: ‘God, I thank you that I am not like other men, extortioners, unjust, adulterers, or even like this tax collector. (Мт 6:5; Мк 11:25; Отк 3:17)12I fast twice a week; I give tithes of all that I get.’ (Мт 9:14; Лк 11:42)13But the tax collector, standing far off, would not even lift up his eyes to heaven, but beat his breast, saying, ‘God, be merciful to me, a sinner!’ (Езд 9:6; Пс 79:9; Ез 16:63; Дан 9:19; Лк 18:11; Лк 23:48)14I tell you, this man went down to his house justified, rather than the other. For everyone who exalts himself will be humbled, but the one who humbles himself will be exalted.” (Лк 14:11)
Let the Children Come to Me
15Now they were bringing even infants to him that he might touch them. And when the disciples saw it, they rebuked them. (Мт 19:13; Мк 10:13; Лк 18:39)16But Jesus called them to him, saying, “Let the children come to me, and do not hinder them, for to such belongs the kingdom of God. (Мт 18:3; Мк 9:39)17Truly, I say to you, whoever does not receive the kingdom of God like a child shall not enter it.” (Лк 8:13; Йн 3:3; Йн 3:5; Як 1:21)
The Rich Ruler
18And a ruler asked him, “Good Teacher, what must I do to inherit eternal life?” (Мт 19:16; Мт 25:34; Мк 10:17; Лк 10:25)19And Jesus said to him, “Why do you call me good? No one is good except God alone.20You know the commandments: ‘Do not commit adultery, Do not murder, Do not steal, Do not bear false witness, Honor your father and mother.’” (Изх 20:12; Вт 5:16; Мт 5:21; Мт 5:27; Рим 13:9)21And he said, “All these I have kept from my youth.” (Фил 3:6)22When Jesus heard this, he said to him, “One thing you still lack. Sell all that you have and distribute to the poor, and you will have treasure in heaven; and come, follow me.” (Мт 6:19; Лк 12:33; Лк 16:9; Лк 19:8; Д А 2:45; Д А 4:34; 1 Тим 6:18)23But when he heard these things, he became very sad, for he was extremely rich. (Ез 33:31)24Jesus, seeing that he had become sad, said, “How difficult it is for those who have wealth to enter the kingdom of God! (Мт 12:28; Мт 13:22; 1 Кор 1:26)25For it is easier for a camel to go through the eye of a needle than for a rich person to enter the kingdom of God.” (Лк 18:24)26Those who heard it said, “Then who can be saved?”27But he said, “What is impossible with man is possible with God.” (Бит 18:14; Йов 42:2; Ер 32:17; Ер 32:27; Лк 1:37)28And Peter said, “See, we have left our homes and followed you.” (Мт 4:20; Мт 4:22; Мк 1:18; Мк 1:20)29And he said to them, “Truly, I say to you, there is no one who has left house or wife or brothers[2] or parents or children, for the sake of the kingdom of God, (Лк 14:26)30who will not receive many times more in this time, and in the age to come eternal life.” (Йов 42:10; Мт 6:33; Мт 12:32; Лк 20:35; Еф 1:21)
Jesus Foretells His Death a Third Time
31And taking the twelve, he said to them, “See, we are going up to Jerusalem, and everything that is written about the Son of Man by the prophets will be accomplished. (Мт 1:22; Мт 20:17; Мт 26:24; Мк 10:32; Лк 9:51)32For he will be delivered over to the Gentiles and will be mocked and shamefully treated and spit upon. (Мт 26:67; Мт 27:2; Мт 27:26; Мк 14:65; Мк 15:19; Йн 18:30; Д А 2:23; Д А 3:13; Д А 4:27; Д А 21:11)33And after flogging him, they will kill him, and on the third day he will rise.” (Лк 9:22)34But they understood none of these things. This saying was hidden from them, and they did not grasp what was said. (Мк 9:32; Лк 9:45; Лк 24:16)
Jesus Heals a Blind Beggar
35As he drew near to Jericho, a blind man was sitting by the roadside begging. (Мт 20:29; Мк 10:46; Йн 9:1; Йн 9:8)36And hearing a crowd going by, he inquired what this meant.37They told him, “Jesus of Nazareth is passing by.” (Мт 2:23)38And he cried out, “Jesus, Son of David, have mercy on me!” (Мт 1:1; Мт 9:27)39And those who were in front rebuked him, telling him to be silent. But he cried out all the more, “Son of David, have mercy on me!” (Лк 18:15)40And Jesus stopped and commanded him to be brought to him. And when he came near, he asked him,41“What do you want me to do for you?” He said, “Lord, let me recover my sight.” (Мк 10:36)42And Jesus said to him, “Recover your sight; your faith has made you well.” (Мт 9:22; Мк 5:34; Лк 7:3; Лк 7:50; Лк 8:36; Лк 8:48; Лк 8:50; Лк 17:19)43And immediately he recovered his sight and followed him, glorifying God. And all the people, when they saw it, gave praise to God. (Лк 7:16; Лк 13:13; Лк 19:37)