от Veren1След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде.2И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.3Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.4Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте.5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас.7И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща.8И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат.9И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.10А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:11И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме против вас; но това да знаете, че Божието царство е наближило[1].12Казвам ви: По-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град.13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.15И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален.16Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил.17И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват.18А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.19Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви навреди.20Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата.21В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.22Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие.23И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.24Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.25И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?26А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?27А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“28Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен?30В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.31А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.32Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна.33Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали,34приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.35А на следващия ден извади два динариядве надници, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.36Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?37А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти постъпвай също така.38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му.40А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ тогава да ми помогне.41Но Господ в отговор ѝ каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.
1After this the Lord appointed seventy-two[1] others and sent them on ahead of him, two by two, into every town and place where he himself was about to go. (Изх 24:1; Изх 24:9; Чис 11:16; Лк 9:2; Лк 9:52)2And he said to them, “The harvest is plentiful, but the laborers are few. Therefore pray earnestly to the Lord of the harvest to send out laborers into his harvest. (Мт 9:37; Йн 4:35; 2 Сол 3:1)3Go your way; behold, I am sending you out as lambs in the midst of wolves. (Мт 10:16; Йн 17:18)4Carry no moneybag, no knapsack, no sandals, and greet no one on the road. (4 Цар 4:29; Мт 10:9; Мк 6:8; Лк 9:1; Лк 22:35)5Whatever house you enter, first say, ‘Peace be to this house!’ (1 Цар 25:6)6And if a son of peace is there, your peace will rest upon him. But if not, it will return to you. (Пс 35:13)7And remain in the same house, eating and drinking what they provide, for the laborer deserves his wages. Do not go from house to house. (1 Тим 5:18)8Whenever you enter a town and they receive you, eat what is set before you.9Heal the sick in it and say to them, ‘The kingdom of God has come near to you.’ (Мт 3:2; Лк 10:11)10But whenever you enter a town and they do not receive you, go into its streets and say,11‘Even the dust of your town that clings to our feet we wipe off against you. Nevertheless know this, that the kingdom of God has come near.’ (Неем 5:13; Лк 10:9; Д А 13:51; Д А 18:6)12I tell you, it will be more bearable on that day for Sodom than for that town. (Мт 7:22; Мт 10:15)
Woe to Unrepentant Cities
13“Woe to you, Chorazin! Woe to you, Bethsaida! For if the mighty works done in you had been done in Tyre and Sidon, they would have repented long ago, sitting in sackcloth and ashes. (Ез 28:2; Ам 1:9; Мт 11:21)14But it will be more bearable in the judgment for Tyre and Sidon than for you. (Лк 10:13; Лк 12:47)15And you, Capernaum, will you be exalted to heaven? You shall be brought down to Hades. (Ис 14:13; Лк 16:23; Д А 2:27)16“The one who hears you hears me, and the one who rejects you rejects me, and the one who rejects me rejects him who sent me.” (Мт 10:40; Мт 25:45; Йн 5:23; Йн 12:48; 1 Сол 4:8)
21In that same hour he rejoiced in the Holy Spirit and said, “I thank you, Father, Lord of heaven and earth, that you have hidden these things from the wise and understanding and revealed them to little children; yes, Father, for such was your gracious will.[2] (Йов 37:24; Пс 8:2; Ис 53:11; Мт 11:25; Мт 16:17; Мт 21:16; Мк 12:36; Лк 8:10; Лк 12:32; Д А 17:24; 1 Кор 1:19; 2 Кор 3:14)22All things have been handed over to me by my Father, and no one knows who the Son is except the Father, or who the Father is except the Son and anyone to whom the Son chooses to reveal him.” (Мт 28:18; Йн 1:18; Йн 6:46; Йн 7:29; Йн 8:19; Йн 10:15; Йн 17:25; Йн 17:26)23Then turning to the disciples he said privately, “Blessed are the eyes that see what you see! (Мт 13:16; Мт 16:17)24For I tell you that many prophets and kings desired to see what you see, and did not see it, and to hear what you hear, and did not hear it.” (Йн 8:56; Евр 11:13; 1 Пет 1:10)
The Parable of the Good Samaritan
25And behold, a lawyer stood up to put him to the test, saying, “Teacher, what shall I do to inherit eternal life?” (Мт 19:16; Мт 19:29; Мт 22:34; Мт 25:34; Мт 25:46; Мк 10:17; Лк 7:30; Лк 18:18; Йн 8:6)26He said to him, “What is written in the Law? How do you read it?”27And he answered, “You shall love the Lord your God with all your heart and with all your soul and with all your strength and with all your mind, and your neighbor as yourself.” (Лев 19:18; Вт 6:5; Мт 19:19; Мт 22:37; Мк 12:30)28And he said to him, “You have answered correctly; do this, and you will live.” (Лев 18:5; Неем 9:29; Ез 20:11; Рим 10:5; Гал 3:12)29But he, desiring to justify himself, said to Jesus, “And who is my neighbor?” (Лк 16:15)30Jesus replied, “A man was going down from Jerusalem to Jericho, and he fell among robbers, who stripped him and beat him and departed, leaving him half dead. (Лк 18:31; Лк 19:28)31Now by chance a priest was going down that road, and when he saw him he passed by on the other side. (Чис 8:19; Йн 1:19)32So likewise a Levite, when he came to the place and saw him, passed by on the other side. (Лк 10:31)33But a Samaritan, as he journeyed, came to where he was, and when he saw him, he had compassion. (Мт 10:5)34He went to him and bound up his wounds, pouring on oil and wine. Then he set him on his own animal and brought him to an inn and took care of him. (Ис 1:6)35And the next day he took out two denarii[3] and gave them to the innkeeper, saying, ‘Take care of him, and whatever more you spend, I will repay you when I come back.’ (Мт 18:28)36Which of these three, do you think, proved to be a neighbor to the man who fell among the robbers?”37He said, “The one who showed him mercy.” And Jesus said to him, “You go, and do likewise.”
Martha and Mary
38Now as they went on their way, Jesus[4] entered a village. And a woman named Martha welcomed him into her house. (Лк 19:6; Йн 11:1; Йн 11:19; Йн 12:2)39And she had a sister called Mary, who sat at the Lord’s feet and listened to his teaching. (Лк 8:35; Лк 10:38; Д А 22:3)40But Martha was distracted with much serving. And she went up to him and said, “Lord, do you not care that my sister has left me to serve alone? Tell her then to help me.”41But the Lord answered her, “Martha, Martha, you are anxious and troubled about many things, (Лк 12:22; 1 Кор 7:32)42but one thing is necessary.[5] Mary has chosen the good portion, which will not be taken away from her.” (Пс 16:5)