Исая 16 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Изпратете агне за княза на земята, от Села в пустинята към хълма на сионската дъщеря. 2 И като лутаща се птица, прогонена от гнездото си, така ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон. 3 Свикай съвет, вземи решение; посред пладне направи сянката си като нощ; скрий прогонените, не издавай бежанеца. 4 Прогонените ми нека живеят като чужденци при теб, Моаве, бъди им скривалище от разорителя! Защото потисникът премина, опустошението престана и насилниците се изтребиха от земята. 5 И с милост ще се утвърди престол и на него ще седи с истина в Давидовия шатър един, който съди и търси правосъдие, и е вещ в правдата. 6 Чухме за гордостта на Моав – той е много горд – за високомерието му, гордостта му и яростта му, за суетните му хвалби. 7 Затова Моав ще заридае за Моав, ще заридаят всички. Ще въздишате за калъпите сушено грозде на Кир-Аресет, дълбоко съкрушени. 8 Защото нивите на Есевон и лозето на Севма са повехнали. Господарите на народите съсипаха избраните му насаждения, които стигаха до Язир и се губеха в пустинята; клоните му бяха разпрострени, минаваха през морето. 9 Затова с плача на Язир ще оплача и лозето на Севма. Ще те напоя със сълзите си, Есевон и Елеала, защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти. 10 Отне се веселието и радостта от плодоносното поле и в лозята няма пеене, няма радостни гласове; тъпкачите няма да тъпчат линовете за вино; прекратих възклицанието. 11 Затова вътрешностите ми жалеят като арфа за Моав, и сърцето ми – за Кир-Арес. 12 И когато Моав се яви, изтощен от високите си места, и влезе в светилището си да се помоли, няма да сполучи. 13 Това е словото, което ГОСПОД говори за Моав някога. 14 А сега ГОСПОД говори и каза: За три години, каквито са годините на наемник, славата на Моав ще изпадне в презрение с цялото му голямо множество; и остатъкът ще бъде много малък и незначителен.

English Standard Version

от Crossway

1 Send the lamb to the ruler of the land, from Sela, by way of the desert, to the mount of the daughter of Zion. (4 Цар 3:4; 4 Цар 14:7; Ис 42:11) 2 Like fleeing birds, like a scattered nest, so are the daughters of Moab at the fords of the Arnon. (Съд 11:18) 3 “Give counsel; grant justice; make your shade like night at the height of noon; shelter the outcasts; do not reveal the fugitive; (3 Цар 18:4) 4 let the outcasts of Moab sojourn among you; be a shelter to them^[1] from the destroyer. When the oppressor is no more, and destruction has ceased, and he who tramples underfoot has vanished from the land, (1 Цар 22:3) 5 then a throne will be established in steadfast love, and on it will sit in faithfulness in the tent of David one who judges and seeks justice and is swift to do righteousness.” (Ис 32:1; Дан 7:14; Дан 7:27; Мих 4:7; Лк 1:33)

Ис 32:1Дан 7:14Дан 7:27Мих 4:7Лк 1:33

6 We have heard of the pride of Moab— how proud he is!— of his arrogance, his pride, and his insolence; in his idle boasting he is not right. (Съд 3:14; 4 Цар 13:20; 2 Лет 20:1; Ер 48:29; Соф 2:10)

Съд 3:144 Цар 13:202 Лет 20:1Ер 48:29Соф 2:10

7 Therefore let Moab wail for Moab, let everyone wail. Mourn, utterly stricken, for the raisin cakes of Kir-hareseth. (2 Цар 6:19; 4 Цар 3:25; Ис 15:1; Ис 15:3; Ис 16:9)

2 Цар 6:194 Цар 3:25Ис 15:1Ис 15:3Ис 16:9

8 For the fields of Heshbon languish, and the vine of Sibmah; the lords of the nations have struck down its branches, which reached to Jazer and strayed to the desert; its shoots spread abroad and passed over the sea. (Ер 48:32) 9 Therefore I weep with the weeping of Jazer for the vine of Sibmah; I drench you with my tears, O Heshbon and Elealeh; for over your summer fruit and your harvest the shout has ceased. (Ис 15:5; Ис 16:7; Ис 16:8) 10 And joy and gladness are taken away from the fruitful field, and in the vineyards no songs are sung, no cheers are raised; no treader treads out wine in the presses; I have put an end to the shouting. (Съд 9:27; Ис 5:2; Ис 9:3; Ис 63:3; Ер 25:30; Ер 48:33)

Съд 9:27Ис 5:2Ис 9:3Ис 63:3Ер 25:30Ер 48:33

11 Therefore my inner parts moan like a lyre for Moab, and my inmost self for Kir-hareseth. (Ис 15:5; Ер 48:36) 12 And when Moab presents himself, when he wearies himself on the high place, when he comes to his sanctuary to pray, he will not prevail. (Чис 22:41; Чис 23:14; Чис 23:28; 3 Цар 18:29; Ис 15:2)

Чис 22:41Чис 23:14Чис 23:283 Цар 18:29Ис 15:2

13 This is the word that the Lord spoke concerning Moab in the past. (Ам 2:1) 14 But now the Lord has spoken, saying, “In three years, like the years of a hired worker, the glory of Moab will be brought into contempt, in spite of all his great multitude, and those who remain will be very few and feeble.” (Ис 10:22; Ис 21:16)