от Veren1След това Мойсей и Аарон влязоха и казаха на фараона: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми направи празник в пустинята!2Но фараонът каза: Кой е ГОСПОД, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам ГОСПОД и няма да пусна Израил.3А те казаха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на ГОСПОДА, нашия Бог, за да не ни порази с мор или с меч.4Но египетският цар им каза: Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от работата му? Идете на определените си работи!5И фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е многоброен, а вие го правите да остави определените си работи.6И в същия ден фараонът заповяда на надзирателите и на началниците на народа, като каза:7Не давайте вече както досега плява на този народ, за да правят тухли, нека ходят сами и си събират плява.8Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; с нищо да не го намалите; защото безделничат и затова викат и казват: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.9Нека се възлагат още по-тежки работи на тези хора, за да се трудят в тях; и да не обръщат внимание на лъжливи думи.10И така, надзирателите и началниците на народа излязоха и говориха на народа, и казаха: Така казва фараонът: Не ви давам плява.11Идете сами и си събирайте плява, където намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.12Затова народът се разпръсна по цялата египетска земя да събира слама за плява.13А надзирателите настоятелно изискваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява!14И началниците на израилевите синове, които бяха поставени над тях от надзирателите на фараона, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли както по-напред?15Тогава началниците на израилевите синове влязоха и извикаха към фараона и казаха: Защо постъпваш така със слугите си?16Не се дава плява на слугите ти, а ни казват: Правете тухли! И ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.17Но той каза: Лениви сте, лениви! Затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на ГОСПОДА.18Идете сега и работете! Няма да ви се даде плява, но ще давате определения брой тухли.19И началниците на израилевите синове видяха, че положението им е лошо, защото им се каза: Няма да намалявате нищо от броя тухли, който ви е определен за всеки ден.20И като излязоха от присъствието на фараона, срещнаха Мойсей и Аарон, които ги пресрещнаха.21И им казаха: ГОСПОД да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на слугите му и сложихте меч в ръката им, за да ни избият.22Тогава Мойсей се обърна към ГОСПОДА и каза: Господи, защо си постъпил така зле с този народ? Защо си ме изпратил?23Защото, откакто влязох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле с този народ, а Ти никак не си избавил народа Си.
1Afterward Moses and Aaron went and said to Pharaoh, “Thus says the Lord, the God of Israel, ‘Let my people go, that they may hold a feast to me in the wilderness.’” (Изх 10:9)2But Pharaoh said, “Who is the Lord, that I should obey his voice and let Israel go? I do not know the Lord, and moreover, I will not let Israel go.” (Изх 3:19; 4 Цар 18:35; Йов 21:15)3Then they said, “The God of the Hebrews has met with us. Please let us go a three days’ journey into the wilderness that we may sacrifice to the Lord our God, lest he fall upon us with pestilence or with the sword.” (Изх 3:18; Изх 7:16; Изх 9:1; Изх 9:13)4But the king of Egypt said to them, “Moses and Aaron, why do you take the people away from their work? Get back to your burdens.” (Изх 1:11)5And Pharaoh said, “Behold, the people of the land are now many,[1] and you make them rest from their burdens!” (Изх 1:7; Изх 1:9)6The same day Pharaoh commanded the taskmasters of the people and their foremen, (Изх 3:7; Изх 5:14; Изх 5:19)7“You shall no longer give the people straw to make bricks, as in the past; let them go and gather straw for themselves.8But the number of bricks that they made in the past you shall impose on them, you shall by no means reduce it, for they are idle. Therefore they cry, ‘Let us go and offer sacrifice to our God.’9Let heavier work be laid on the men that they may labor at it and pay no regard to lying words.”10So the taskmasters and the foremen of the people went out and said to the people, “Thus says Pharaoh, ‘I will not give you straw. (Изх 3:7)11Go and get your straw yourselves wherever you can find it, but your work will not be reduced in the least.’”12So the people were scattered throughout all the land of Egypt to gather stubble for straw.13The taskmasters were urgent, saying, “Complete your work, your daily task each day, as when there was straw.” (Изх 3:7)14And the foremen of the people of Israel, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten and were asked, “Why have you not done all your task of making bricks today and yesterday, as in the past?” (Изх 5:13)15Then the foremen of the people of Israel came and cried to Pharaoh, “Why do you treat your servants like this?16No straw is given to your servants, yet they say to us, ‘Make bricks!’ And behold, your servants are beaten; but the fault is in your own people.”17But he said, “You are idle, you are idle; that is why you say, ‘Let us go and sacrifice to the Lord.’18Go now and work. No straw will be given you, but you must still deliver the same number of bricks.”19The foremen of the people of Israel saw that they were in trouble when they said, “You shall by no means reduce your number of bricks, your daily task each day.”20They met Moses and Aaron, who were waiting for them, as they came out from Pharaoh;21and they said to them, “The Lord look on you and judge, because you have made us stink in the sight of Pharaoh and his servants, and have put a sword in their hand to kill us.” (Изх 6:9)22Then Moses turned to the Lord and said, “O Lord, why have you done evil to this people? Why did you ever send me?23For since I came to Pharaoh to speak in your name, he has done evil to this people, and you have not delivered your people at all.”