Изход 34 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 И ГОСПОД каза на Мойсей: Изсечи си две каменни плочи като първите и ще напиша на тези плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши. 2 Бъди готов за сутринта и на сутринта се качи на Синайската планина и застани пред Мен там, на върха на планината. 3 Но никой да не идва с теб и никой да не се яви по цялата планина, и овцете и говедата да не пасат пред тази планина. 4 И Мойсей изсече две каменни плочи като първите и на сутринта стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда ГОСПОД, и взе в ръката си двете каменни плочи. 5 И ГОСПОД слезе в облака, застана там до него и провъзгласи Името ГОСПОД. 6 ГОСПОД мина пред него и провъзгласи: ГОСПОД, ГОСПОД, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и многомилостив, и истинен, 7 който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не оставя ненаказан виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение. 8 Тогава Мойсей бързо се наведе до земята и се поклони, 9 и каза: Господи, ако съм намерил сега Твоето благоволение, моля Те, нека дойде Господ между нас, защото това е коравовратен народ, прости беззаконието ни и греха ни, и ни вземи за Своя собственост. 10 И ГОСПОД му каза: Ето, Аз правя завет. Пред целия твой народ ще извърша чудеса, каквито не са ставали по цялата земя в нито един народ. И целият народ, между който си ти, ще види ГОСПОДНОТО дело, защото е страшно това, което Аз ще сторя с теб. 11 Опази това, което ти заповядвам днес. Ето, Аз изгонвам пред теб аморейците, ханаанците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците. 12 Внимавай да не направиш договор с жителите на земята, където отиваш, да не би да стане примка сред теб. 13 А да събориш жертвениците им, да строшиш стълбовете им и да изсечеш ашерите^[1] им, 14 защото ти не бива да се покланяш на друг бог, понеже ГОСПОД, чието Име е Ревнив, е ревнив Бог. 15 Да не направиш договор с жителите на земята, защото, когато те блудстват след боговете си и жертват на боговете си, ще те поканят и ще ядеш от жертвите им, 16 и ще вземеш от дъщерите им за синовете си, и техните дъщери, като блудстват след боговете си, ще направят и твоите синове да блудстват след боговете им. 17 Да не си направиш изляни богове. 18 Да пазиш празника на безквасните. Седем дни да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в месец Авив ти излезе от Египет. 19 Всяко, което отваря утроба, е Мое и всяко мъжко първородно между добитъка ти, говедо или овца. 20 А първородното на магарето да откупиш с агне, и ако го не откупиш, тогава да му пречупиш врата. И всичките първородни на синовете си да откупуваш. И никой да не се яви пред Мен с празни ръце. 21 Шест дни да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш. 22 И да пазиш празника на седмиците – на първите плодове на жетвата на житото – и празника на беритбата в края на годината. 23 Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явяват пред ГОСПОДА Бога, Израилевия Бог. 24 Защото ще изгоня пред теб народи и ще разширя границите ти; и никой няма да пожелае земята ти, когато отиваш да се явиш пред ГОСПОДА, твоя Бог, три пъти през годината. 25 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; и жертвата на празника на пасхата да не остане до сутринта. 26 Най-първите плодове на земята си да принесеш в дома на ГОСПОДА, твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му. 27 И ГОСПОД каза на Мойсей: Напиши си тези думи, защото според тези думи Аз направих завет с теб и с Израил. 28 И Мойсей стоя там с ГОСПОДА четиридесет дни и четиридесет нощи, без да яде хляб и да пие вода. И ГОСПОД написа на плочите думите на завета, десетте заповеди^[2]. 29 И когато Мойсей слизаше от Синайската планина и държеше двете плочи на свидетелството в ръката си, при слизането си от планината Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, понеже Бог беше говорил с него. 30 Но Аарон и всичките израилеви синове видяха Мойсей, и ето, кожата на лицето му блестеше; и се бояха да се приближат при него. 31 Затова Мойсей ги повика и тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него и Мойсей говори с тях. 32 След това се приближиха и всичките израилеви синове и той им заповяда всичко, което ГОСПОД му беше говорил на Синайската планина. 33 И Мойсей свърши да говори с тях и сложи на лицето си покривало. 34 И когато влизаше пред ГОСПОДА да говори с него, Мойсей вдигаше покривалото, докато излезе. После излизаше и говореше на израилевите синове онова, което му беше заповядано. 35 И израилевите синове виждаха лицето на Мойсей, че кожата на лицето на Мойсей блестеше, а Мойсей пак слагаше покривалото на лицето си, докато влезе да говори с ГОСПОДА.

English Standard Version

от Crossway

Moses Makes New Tablets

1 The Lord said to Moses, “Cut for yourself two tablets of stone like the first, and I will write on the tablets the words that were on the first tablets, which you broke. (Изх 32:19; Изх 34:28; Вт 10:1; Вт 10:2; Вт 10:4)

Изх 32:19Изх 34:28Вт 10:1Вт 10:2Вт 10:4

2 Be ready by the morning, and come up in the morning to Mount Sinai, and present yourself there to me on the top of the mountain. (Изх 19:20) 3 No one shall come up with you, and let no one be seen throughout all the mountain. Let no flocks or herds graze opposite that mountain.” (Изх 19:12; Изх 19:21) 4 So Moses cut two tablets of stone like the first. And he rose early in the morning and went up on Mount Sinai, as the Lord had commanded him, and took in his hand two tablets of stone. 5 The Lord descended in the cloud and stood with him there, and proclaimed the name of the Lord. (Изх 33:19; Чис 11:25; 3 Цар 8:10) 6 The Lord passed before him and proclaimed, “The Lord, the Lord, a God merciful and gracious, slow to anger, and abounding in steadfast love and faithfulness, (Изх 22:27; Чис 14:18; 2 Лет 30:9; Неем 9:17; Пс 57:10; Пс 86:15; Пс 103:8; Пс 108:4; Пс 111:4; Пс 112:4; Пс 116:5; Пс 145:8; Йоил 2:13)

Изх 22:27Чис 14:182 Лет 30:9Неем 9:17Пс 57:10Пс 86:15Пс 103:8Пс 108:4Пс 111:4Пс 112:4Пс 116:5Пс 145:8Йоил 2:13

7 keeping steadfast love for thousands,^[1] forgiving iniquity and transgression and sin, but who will by no means clear the guilty, visiting the iniquity of the fathers on the children and the children’s children, to the third and the fourth generation.” (Изх 20:5; Изх 23:21; Вт 5:9; Вт 5:10; И Н 24:19; Йов 10:14; Пс 103:3; Пс 130:4; Ер 32:18; Дан 9:4; Дан 9:9; Наум 1:3; 1 Йн 1:9)

Изх 20:5Изх 23:21Вт 5:9Вт 5:10И Н 24:19Йов 10:14Пс 103:3Пс 130:4Ер 32:18Дан 9:4Дан 9:9Наум 1:31 Йн 1:9

8 And Moses quickly bowed his head toward the earth and worshiped. (Изх 4:31; Изх 12:27) 9 And he said, “If now I have found favor in your sight, O Lord, please let the Lord go in the midst of us, for it is a stiff-necked people, and pardon our iniquity and our sin, and take us for your inheritance.” (Изх 32:9; Изх 33:15; Вт 32:9; Пс 28:9; Пс 33:12; Пс 78:62; Пс 94:14; Ер 10:16; Зах 2:12)

Изх 32:9Изх 33:15Вт 32:9Пс 28:9Пс 33:12Пс 78:62Пс 94:14Ер 10:16Зах 2:12

The Covenant Renewed

10 And he said, “Behold, I am making a covenant. Before all your people I will do marvels, such as have not been created in all the earth or in any nation. And all the people among whom you are shall see the work of the Lord, for it is an awesome thing that I will do with you. (Изх 34:27; Вт 4:32; Вт 5:2; Вт 10:21; Вт 29:1; И Н 6:20; И Н 10:12; 2 Цар 7:23; Пс 77:14; Пс 78:12; Пс 145:6; Ис 64:3)

Изх 34:27Вт 4:32Вт 5:2Вт 10:21Вт 29:1И Н 6:20И Н 10:122 Цар 7:23Пс 77:14Пс 78:12Пс 145:6Ис 64:3

11 “Observe what I command you this day. Behold, I will drive out before you the Amorites, the Canaanites, the Hittites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites. (Изх 13:5) 12 Take care, lest you make a covenant with the inhabitants of the land to which you go, lest it become a snare in your midst. (Изх 23:32; Изх 23:33; Вт 7:2; И Н 23:12; Съд 2:2)

Изх 23:32Изх 23:33Вт 7:2И Н 23:12Съд 2:2

13 You shall tear down their altars and break their pillars and cut down their Asherim (Изх 23:24; Вт 7:5; Вт 12:3; Вт 16:21; Съд 2:2; Съд 6:25; 4 Цар 18:4; 4 Цар 23:14; 2 Лет 31:1; 2 Лет 34:3)

Изх 23:24Вт 7:5Вт 12:3Вт 16:21Съд 2:2Съд 6:254 Цар 18:44 Цар 23:142 Лет 31:12 Лет 34:3

14 (for you shall worship no other god, for the Lord, whose name is Jealous, is a jealous God), (Изх 20:3; Изх 20:5) 15 lest you make a covenant with the inhabitants of the land, and when they whore after their gods and sacrifice to their gods and you are invited, you eat of his sacrifice, (Изх 34:12; Лев 17:7; Лев 20:5; Чис 25:2; Вт 31:16; Съд 2:17; Пс 106:28; Ер 3:9; Ез 6:9; 1 Кор 8:4; 1 Кор 8:7; 1 Кор 8:10; 1 Кор 10:27)

Изх 34:12Лев 17:7Лев 20:5Чис 25:2Вт 31:16Съд 2:17Пс 106:28Ер 3:9Ез 6:91 Кор 8:41 Кор 8:71 Кор 8:101 Кор 10:27

16 and you take of their daughters for your sons, and their daughters whore after their gods and make your sons whore after their gods. (Изх 34:15; Вт 7:3; 3 Цар 11:2; Езд 9:2; Неем 13:25)

Изх 34:15Вт 7:33 Цар 11:2Езд 9:2Неем 13:25

17 “You shall not make for yourself any gods of cast metal. (Изх 32:4; Изх 32:8; Лев 19:4; Вт 27:15)

Изх 32:4Изх 32:8Лев 19:4Вт 27:15

18 “You shall keep the Feast of Unleavened Bread. Seven days you shall eat unleavened bread, as I commanded you, at the time appointed in the month Abib, for in the month Abib you came out from Egypt. (Изх 12:15; Изх 13:4) 19 All that open the womb are mine, all your male^[2] livestock, the firstborn of cow and sheep. (Изх 13:2) 20 The firstborn of a donkey you shall redeem with a lamb, or if you will not redeem it you shall break its neck. All the firstborn of your sons you shall redeem. And none shall appear before me empty-handed. (Изх 13:13; Изх 23:15; Чис 18:15; Вт 16:16)

Изх 13:13Изх 23:15Чис 18:15Вт 16:16

21 “Six days you shall work, but on the seventh day you shall rest. In plowing time and in harvest you shall rest. (Изх 20:9) 22 You shall observe the Feast of Weeks, the firstfruits of wheat harvest, and the Feast of Ingathering at the year’s end. (Изх 23:16; Вт 16:10; Вт 16:13) 23 Three times in the year shall all your males appear before the Lord God, the God of Israel. (Изх 23:14; Изх 23:17; Вт 16:16) 24 For I will cast out nations before you and enlarge your borders; no one shall covet your land, when you go up to appear before the Lord your God three times in the year. (Изх 23:27; Изх 33:2; Вт 7:1; Вт 12:20; Вт 19:8; Пс 78:55; Пс 80:8; Пр 16:7)

Изх 23:27Изх 33:2Вт 7:1Вт 12:20Вт 19:8Пс 78:55Пс 80:8Пр 16:7

25 “You shall not offer the blood of my sacrifice with anything leavened, or let the sacrifice of the Feast of the Passover remain until the morning. (Изх 12:8; Изх 12:10) 26 The best of the firstfruits of your ground you shall bring to the house of the Lord your God. You shall not boil a young goat in its mother’s milk.” (Изх 23:19; Вт 14:21) 27 And the Lord said to Moses, “Write these words, for in accordance with these words I have made a covenant with you and with Israel.” (Изх 34:10) 28 So he was there with the Lord forty days and forty nights. He neither ate bread nor drank water. And he wrote on the tablets the words of the covenant, the Ten Commandments.^[3] (Изх 24:18; Изх 31:18; Изх 32:16; Изх 34:1; Вт 4:13; Вт 10:2; Вт 10:4)

Изх 24:18Изх 31:18Изх 32:16Изх 34:1Вт 4:13Вт 10:2Вт 10:4

The Shining Face of Moses

29 When Moses came down from Mount Sinai, with the two tablets of the testimony in his hand as he came down from the mountain, Moses did not know that the skin of his face shone because he had been talking with God.^[4] (Изх 32:15; Мт 17:2; 2 Кор 3:7) 30 Aaron and all the people of Israel saw Moses, and behold, the skin of his face shone, and they were afraid to come near him. (Изх 34:29) 31 But Moses called to them, and Aaron and all the leaders of the congregation returned to him, and Moses talked with them. 32 Afterward all the people of Israel came near, and he commanded them all that the Lord had spoken with him in Mount Sinai. (Изх 24:3) 33 And when Moses had finished speaking with them, he put a veil over his face. (2 Кор 3:13) 34 Whenever Moses went in before the Lord to speak with him, he would remove the veil, until he came out. And when he came out and told the people of Israel what he was commanded, (2 Кор 3:16) 35 the people of Israel would see the face of Moses, that the skin of Moses’ face was shining. And Moses would put the veil over his face again, until he went in to speak with him. (Изх 34:29)