от Veren1А Мойсей пасеше стадото на тъста си Йотор, мадиамския свещеник. И като докара стадото зад пустинята, дойде на Божията планина Хорив.2И Ангелът ГОСПОДЕН му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Мойсей погледна, и ето, къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.3И Мойсей си каза: Да свърна и да видя това велико явление, защо къпината не изгаря.4А като видя ГОСПОД, че свърна да види, Бог го извика изсред къпината и каза: Мойсей, Мойсей! И той каза: Ето ме.5И каза: Да не се приближиш тук! Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.6Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов[1]. А Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.7И ГОСПОД каза: Видях страданието на народа Си в Египет и чух вика им поради притеснителите им; да, познах неволите им.8И слязох, за да ги освободя от ръката на египтяните и да ги изведа от тази земя в добра и обширна земя, в земя, където текат мляко и мед, в страната на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.9И сега, ето, викът на израилевите синове стигна до Мен, видях също и притеснението, с което ги притесняват египтяните.10И така, върви и ще те изпратя при фараона, за да изведеш Моя народ, израилевите синове, от Египет.11А Мойсей каза на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа израилевите синове от Египет?12И Бог каза: Аз непременно ще бъда с теб и това ще ти бъде знамение, че Аз те изпращам: когато изведеш народа от Египет, ще послужите на Бога на тази планина.13А Мойсей каза на Бога: Ето, когато отида при израилевите синове и им кажа: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? – какво да им кажа?14И Бог каза на Мойсей: Аз съм Онзи, който съм. И още каза: Така ще кажеш на израилевите синове: Онзи, който съм[2], ме изпрати при вас.15И Бог каза още на Мойсей: Така ще кажеш на израилевите синове: ГОСПОД, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков, ме изпрати при вас. Това е Името Ми вечно и това е споменът Ми[3] от поколение в поколение.16Иди, събери старейшините на Израил и им кажи: ГОСПОД, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, на Исаак и на Яков, ми се яви и каза: Посетих ви и видях онова, което ви правят в Египет,17и казах: Ще ви изведа от египетското страдание и ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земя, където текат мляко и мед.18И те ще послушат гласа ти, и ще отидеш ти със старейшините на Израил при египетския цар, и ще му кажете: ГОСПОД, Бог на евреите, ни срещна. И така, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на ГОСПОДА, нашия Бог.19Но Аз зная, че египетският цар няма да ви остави да отидете, дори и под действие на силна ръка.20А като простра ръката Си, ще поразя Египет с всичките Си чудеса, които ще извърша сред него; след това той ще ви пусне.21И ще дам на този народ благоволение пред египтяните, така че, когато тръгнете, няма да отидете с празни ръце;22но всяка жена да поиска от ближната си и съседката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще премените с тях синовете си и дъщерите си, и ще оберете египтяните.
1Now Moses was keeping the flock of his father-in-law, Jethro, the priest of Midian, and he led his flock to the west side of the wilderness and came to Horeb, the mountain of God. (Изх 4:27; Изх 18:5; Изх 24:13; Чис 10:33; 3 Цар 19:8)2And the angel of the Lord appeared to him in a flame of fire out of the midst of a bush. He looked, and behold, the bush was burning, yet it was not consumed. (Ис 63:9; Д А 7:30)3And Moses said, “I will turn aside to see this great sight, why the bush is not burned.”4When the Lord saw that he turned aside to see, God called to him out of the bush, “Moses, Moses!” And he said, “Here I am.” (Изх 19:3; Вт 33:16)5Then he said, “Do not come near; take your sandals off your feet, for the place on which you are standing is holy ground.” (Изх 19:12; И Н 5:15; Екл 5:1)6And he said, “I am the God of your father, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob.” And Moses hid his face, for he was afraid to look at God. (Бит 28:13; Изх 4:5; 3 Цар 18:36; 3 Цар 19:13; Ис 6:1; Ис 6:5; Мт 22:32; Мк 12:26; Лк 20:37)7Then the Lord said, “I have surely seen the affliction of my people who are in Egypt and have heard their cry because of their taskmasters. I know their sufferings, (Изх 2:23; Изх 5:13; Неем 9:9; Пс 106:44)8and I have come down to deliver them out of the hand of the Egyptians and to bring them up out of that land to a good and broad land, a land flowing with milk and honey, to the place of the Canaanites, the Hittites, the Amorites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites. (Бит 11:5; Бит 11:7; Бит 15:18; Бит 18:21; Бит 50:24; Изх 6:6; Изх 12:51; Изх 13:5; Изх 33:3; Лев 20:24; Чис 13:27; Вт 1:25; Вт 8:7; Вт 8:9; Вт 26:9; Вт 26:15; Ер 11:5; Ер 32:22; Ез 20:6)9And now, behold, the cry of the people of Israel has come to me, and I have also seen the oppression with which the Egyptians oppress them. (Изх 1:11; Изх 1:22; Изх 2:23)10Come, I will send you to Pharaoh that you may bring my people, the children of Israel, out of Egypt.” (Пс 105:26; Мих 6:4)11But Moses said to God, “Who am I that I should go to Pharaoh and bring the children of Israel out of Egypt?” (Изх 6:12; 1 Цар 18:18; Ис 6:5; Ис 6:8; Ер 1:6)12He said, “But I will be with you, and this shall be the sign for you, that I have sent you: when you have brought the people out of Egypt, you shall serve God on this mountain.” (Изх 4:12; Изх 4:15; Вт 31:8; Вт 31:23; И Н 1:5)13Then Moses said to God, “If I come to the people of Israel and say to them, ‘The God of your fathers has sent me to you,’ and they ask me, ‘What is his name?’ what shall I say to them?”14God said to Moses, “I am who I am.”[1] And he said, “Say this to the people of Israel: ‘I am has sent me to you.’” (Изх 6:3; Пс 68:4; Йн 8:58; Евр 13:8; Отк 1:4; Отк 4:8)15God also said to Moses, “Say this to the people of Israel: ‘The Lord,[2] the God of your fathers, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob, has sent me to you.’ This is my name forever, and thus I am to be remembered throughout all generations. (Изх 3:6; Пс 135:13; Ос 12:5)16Go and gather the elders of Israel together and say to them, ‘The Lord, the God of your fathers, the God of Abraham, of Isaac, and of Jacob, has appeared to me, saying, “I have observed you and what has been done to you in Egypt, (Бит 50:24; Изх 4:29; Изх 4:31; Лк 1:68)17and I promise that I will bring you up out of the affliction of Egypt to the land of the Canaanites, the Hittites, the Amorites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites, a land flowing with milk and honey.”’ (Изх 3:8)18And they will listen to your voice, and you and the elders of Israel shall go to the king of Egypt and say to him, ‘The Lord, the God of the Hebrews, has met with us; and now, please let us go a three days’ journey into the wilderness, that we may sacrifice to the Lord our God.’ (Изх 4:31; Изх 5:1; Чис 23:3; Чис 23:15)19But I know that the king of Egypt will not let you go unless compelled by a mighty hand.[3] (Изх 5:2; Изх 6:1; Изх 7:4; Изх 13:3)20So I will stretch out my hand and strike Egypt with all the wonders that I will do in it; after that he will let you go. (Изх 4:21; Изх 12:31; Вт 6:22; Неем 9:10; Ер 32:20; Д А 7:36)21And I will give this people favor in the sight of the Egyptians; and when you go, you shall not go empty, (Бит 15:14; Изх 11:2; Изх 12:35)22but each woman shall ask of her neighbor, and any woman who lives in her house, for silver and gold jewelry, and for clothing. You shall put them on your sons and on your daughters. So you shall plunder the Egyptians.” (Изх 33:6; Ез 39:10)