от Veren1А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят.2Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.3И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.4Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид,5и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна.6И когато бяха там, се навършиха дните ѝ да роди.7И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях.8А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.9И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много.10Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ.11Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ.12И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли.13И внезапно заедно с ангела се появи многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше:14Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение!15Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви.16И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите.17И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете.18И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.19А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.20И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано.21И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата.22А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,23както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа,24и да принесат в жертва „две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.25А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил[1], и Светият Дух беше на него.26На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос.27И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона,28той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:29Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си.30Защото видяха очите ми спасението,31което си приготвил пред лицето на всички народи;32светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил.33А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.34И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за знамение, против което ще се говори.35Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.36Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си,37а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва.38И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим[2].39И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет.40А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него[3].41И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.42А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая.43Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.44А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.45И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха.46И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси.47И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му.48И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим.49А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец?50А те не разбраха думата, която им каза.51И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си[4].52И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората[5].
1През онези дни излезе заповед от император Август – да се извърши преброяване по цялата земя. (Мт 1:18)2Това преброяване беше първото и стана, когато управител на Сирия беше Квириний.3Затова всички се отправяха да се записват в своя град.4Тръгна и Йосиф от галилейския град Назарет за Юдея, за града на Давид, наречен Витлеем, понеже беше потомък от Давидовия род,5за да се запише с Мария, сгодената за него жена, а тя очакваше дете. (Мт 1:18)6Когато те бяха там, дойде и времето да роди.7И роди своя първороден Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.8В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си.9И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много.10Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора.11Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ. (Д А 2:36; Фил 3:20)12По това ще Го познаете: ще намерите Младенец да лежи повит в ясли.“13И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите:14„Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Ис 6:3; Лк 19:38)15Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“16Те веднага дойдоха и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите.17И като Го видяха, разказаха какво им бе възвестил ангелът за този Младенец.18Всички, които чуха, се учудиха на това, което им разказаха пастирите.19А Мария пазеше всички тези думи в сърцето си и размишляваше върху тях.20И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано.21Когато се изпълниха осемте дена, за да бъде обрязан, дадоха Му името Иисус, посочено от ангела, преди Той да бъде заченат в утробата на майка Си. (Лев 12:3; Лк 1:31)
Представяне на Иисус Христос в храма
22А когато се изпълниха дните на очистването и според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа,23защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа – (Изх 13:2; Изх 13:12)24и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен. (Лев 12:6)25По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него.26На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа.27Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона,28взе Го на ръце, прослави Бога и каза:29„Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти;30защото очите ми видяха спасението, (Ис 52:10)31което Ти си приготвил пред всички народи –32светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“ (Ис 40:5; Ис 42:6; Ис 49:6; Д А 13:47)33А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него.34И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия,35за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“36Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си37и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.38В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим.39Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет. (Мт 2:23)40А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.
Дванайсетгодишният Иисус в храма
41Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празника Пасха. (Изх 12:1; Вт 16:1)42И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха на празника в Йерусалим, както беше обичаят.43Когато изминаха дните на празника и тръгнаха да се завръщат, малкият Иисус остана в Йерусалим, но Йосиф и майка Му не забелязаха това.44Понеже мислеха, че Той върви заедно с техните спътници, те изминаха един ден път, като Го търсеха между роднини и познати.45И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим, за да го търсят.46След три дни Го намериха в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да им задава въпроси.47Всички, които Го слушаха, се чудеха на разума и на отговорите Му.48Родителите Му, щом Го видяха, се смаяха и майка Му рече: „Сине, защо ни направи така? Ето баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим!“49Иисус им отвърна: „Защо сте Ме търсили? Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“50Но те не разбраха думите, които им каза.51Той тръгна с тях и дойде в Назарет. И живееше с тях в послушание. Майка Му съхраняваше всички тези думи в сърцето си.52А Иисус растеше, преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и хората. (1 Цар 2:26; Пр 3:4)