Лука 1

Верен

от Veren
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития,2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото,3 видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле,4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета.6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.7 Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.8 И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд,9 според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади.10 А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън.11 И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар.12 А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх.13 Но ангелът му каза: Не се бой, Захария[1], защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан[2].14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото ражданест. 58;.15 Защото ще бъде велик пред Господа[3]; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба[4].16 И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог.17 Той ще върви пред лицето Му[5] в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ[6].18 А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст[7].19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил[8], който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.20 И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.21 А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма.22 А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.23 И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома.24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше:25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят.26 А в шестия месец ангел Гавриил[9] беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария.28 И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените)[10].29 А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав.30 И ангелът ѝ каза: Не се бой[11], Мария, защото си придобила Божията благодат.31 И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус.32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния[12]; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.33 Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край.34 А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж?35 И ангелът в отговор ѝ каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божи Син.36 Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец.37 Защото за Бога няма нищо невъзможно[13].38 А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея.39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град,40 и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета.41 А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Духст. 15;,42 и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между женитест. 28; и благословен е плодът на твоята утроба!43 И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ?44 Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми.45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.46 И Мария каза: Величае душата ми Господа47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.48 Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове.49 Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име.50 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят.51 Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.52 Свали владетели от престолите им и издигна смирени.53 Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни.54 Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост,55 както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века[14].56 И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си.57 А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син.58 И когато съседите и роднините ѝ чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с неяст. 14;.59 И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.60 Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоанст. 13;.61 А те ѝ рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.62 Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.63 А той поиска дъсчица и написа: Йоан е името муст. 13;. И те всички се зачудиха.64 И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога.65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея.66 И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него.67 Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух[15] и пророкува, казвайки:68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид,70 както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете,71 спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят;72 да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет[16],73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:74 да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,75 в святост и правда пред Него през всичките си дни.76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него[17],77 за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им,78 поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора от висините,79 за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи стъпките ни в пътя на мира.80 А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.

Лука 1

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития,2 както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото,3 затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле, (Д А 1:1)4 за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал.5 По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името и – Елисавета. (1 Лет 24:10)6 И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа.7 Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст.8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,9 падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади. (Изх 30:7)10 А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето.11 Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник.12 Като го видя, Захария се смути и страх го обзе.13 Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан;14 и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му.15 Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си; (Чис 6:3; Съд 13:4; Лк 7:33)16 и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог;17 и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“ (Мал 3:23)18 Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“19 Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; (Дан 8:16; Дан 9:21)20 а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“21 А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма.22 Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням.23 След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.24 След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше:25 „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“26 Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет,27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария. (Мт 1:18)28 Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените[1].“ (Съд 6:12)29 А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав.30 Тогава ангелът и рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога;31 и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. (Ис 7:14; Мт 1:21)32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид,33 и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“ (Ис 9:6; Дан 2:44; Дан 7:14)34 А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“35 Ангелът и отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.36 Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене.37 Защото за Бога няма нищо невъзможно.“ (Бит 18:14)38 Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея.39 Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея.40 Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета.41 Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата и, а Елисавета се изпълни със Светия Дух.42 И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! (Съд 5:24; Юд 13:18)43 И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ?44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми.45 И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното и от Господа.“46 А Мария рече: „Душата ми величае Господа (1 Цар 2:1)47 и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител, (Ав 3:18)48 задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото (Бит 30:13; 1 Цар 1:11)49 Всесилният стори за мене велико нещо; името Му е свято (Пс 111:9)50 и Неговата милост е от род в род за всички, които с боязън Го почитат. (Пс 103:17)51 Той вдигна силната Си ръка, разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,52 свали властници от престола и въздигна унизени;53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; (Пс 107:9)54 взе под закрила Израил, Своя слуга, като си спомни милостта, (Бит 17:7; Пс 98:3; Ис 41:8; Мих 7:20)55 която бе обещал на нашите прадеди – на Авраам и потомците му за вечни времена.“56 И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.57 А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син.58 Съседите и роднините и чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея.59 На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. (Бит 17:12; Лев 12:3)60 Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“61 Тогава и казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“62 И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат.63 Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха.64 И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога.65 Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало.66 Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него.67 И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи:68 „Благословен е Господ, Бог на Израил, задето посети и извърши изкупление на Своя народ. (Пс 41:14; Пс 106:48; Пс 111:9)69 Той издигна за нас рог на спасение в рода на Своя слуга Давид,70 както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци:71 спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят,72 като прояви Своята милост към прадедите ни и си спомни Своя свят завет –73 клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец, (Бит 26:3)74 да ни избави от ръката на враговете ни,75 за да Му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си.76 И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища. (Ис 40:3; Мал 3:1)77 Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете му (Мк 1:2; Лк 3:3)78 поради великото милосърдие на нашия Бог. То е за нас светлина, изгряла от висините,79 за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка, и да насочи нозете ни в пътя на мира.“ (Ис 9:1)80 А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил.