22защото ме беше срам да поискам от царя войска и конници, за да ни помагат против врагове по пътя, понеже бяхме говорили на царя и бяхме казали: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.
22Аз изпитвах срам да поискам от царя войска и конници да ни пазят от врагове по пътя, понеже бяхме казали на царя: „Нашият Бог закриля всички, които Го търсят, а силата и гневът Му достигат всички, които Го изоставят.“ (Неем 2:9)
22Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помагат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата и гневът Му са против всички, които Го изоставят. (2 Лет 15:2; Езд 7:6; Езд 7:9; Езд 7:28; Пс 33:18; Пс 33:19; Пс 34:15; Пс 34:16; Пс 34:22; Рим 8:28; 1 Кор 9:15)
22понеже ми беше срамно да искам от царя войска и конници да ни пазят от врага по пътя, защото ние, когато говорехме с царя, казахме: ръката на нашия Бог е благодетелна за всички, които прибягват към Него, а над всички, които Го оставят, стои силата Му и гневът Му! (Езд 8:31; Ис 22:17)