2.Korinther 1 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

2.Korinther 1 | Синодальный перевод

Второе послание к Коринфянам

1 Павел, волею Божиею Апостол Иисуса Христа, и Тимофей брат, церкви Божией, находящейся в Коринфе, со всеми святыми по всей Ахаии: 2 благодать вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа. 3 Благословен Бог и Отец Господа нашего Иисуса Христа, Отец милосердия и Бог всякого утешения, 4 утешающий нас во всякой скорби нашей, чтобы и мы могли утешать находящихся во всякой скорби тем утешением, которым Бог утешает нас самих! 5 Ибо по мере, как умножаются в нас страдания Христовы, умножается Христом и утешение наше. 6 Скорбим ли мы, [скорбим] для вашего утешения и спасения, которое совершается перенесением тех же страданий, какие и мы терпим. 7 И надежда наша о вас тверда. Утешаемся ли, [утешаемся] для вашего утешения и спасения, зная, что вы участвуете как в страданиях наших, так и в утешении. 8 Ибо мы не хотим оставить вас, братия, в неведении о скорби нашей, бывшей с нами в Асии, потому что мы отягчены были чрезмерно и сверх силы, так что не надеялись остаться в живых. 9 Но сами в себе имели приговор к смерти, для того, чтобы надеяться не на самих себя, но на Бога, воскрешающего мертвых, 10 Который и избавил нас от столь [близкой] смерти, и избавляет, и на Которого надеемся, что и еще избавит, 11 при содействии и вашей молитвы за нас, дабы за дарованное нам, по ходатайству многих, многие возблагодарили за нас. 12 Ибо похвала наша сия есть свидетельство совести нашей, что мы в простоте и богоугодной искренности, не по плотской мудрости, но по благодати Божией, жили в мире, особенно же у вас. 13 И мы пишем вам не иное, как то, что вы читаете или разумеете, и что, как надеюсь, до конца уразумеете, 14 так как вы отчасти и уразумели уже, что мы будем вашею похвалою, равно и вы нашею, в день Господа нашего Иисуса Христа. 15 И в этой уверенности я намеревался придти к вам ранее, чтобы вы вторично получили благодать, 16 и через вас пройти в Македонию, из Македонии же опять придти к вам; а вы проводили бы меня в Иудею. 17 Имея такое намерение, легкомысленно ли я поступил? Или, что я предпринимаю, по плоти предпринимаю, так что у меня то "да, да", то "нет, нет"? 18 Верен Бог, что слово наше к вам не было то "да", то "нет". 19 Ибо Сын Божий, Иисус Христос, проповеданный у вас нами, мною и Силуаном и Тимофеем, не был "да" и "нет"; но в Нем было "да", – 20 ибо все обетования Божии в Нем "да" и в Нем "аминь", – в славу Божию, через нас. 21 Утверждающий же нас с вами во Христе и помазавший нас [есть] Бог, 22 Который и запечатлел нас и дал залог Духа в сердца наши. 23 Бога призываю во свидетели на душу мою, что, щадя вас, я доселе не приходил в Коринф, 24 не потому, будто мы берем власть над верою вашею; но мы споспешествуем радости вашей: ибо верою вы тверды.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Благодарност към Бога

1 Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая: 2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос. 3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, 4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога. 5 Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос. 6 Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. 7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. 8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение*, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си; 9 даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. 10 И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави, 11 като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас.

Отлагане на посещението в Коринт

12 Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. 13 Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате 14 (както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. 15 С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен, 16 като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея. 17 Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? 18 Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“, 19 защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“; 20 понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас. 21 А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог, 22 Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог. 23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт; 24 защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.