1Павел, волею Божиею Апостол Иисуса Христа, и Тимофей брат, церкви Божией, находящейся в Коринфе, со всеми святыми по всей Ахаии:2благодать вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.3Благословен Бог и Отец Господа нашего Иисуса Христа, Отец милосердия и Бог всякого утешения,4утешающий нас во всякой скорби нашей, чтобы и мы могли утешать находящихся во всякой скорби тем утешением, которым Бог утешает нас самих!5Ибо по мере, как умножаются в нас страдания Христовы, умножается Христом и утешение наше.6Скорбим ли мы, [скорбим] для вашего утешения и спасения, которое совершается перенесением тех же страданий, какие и мы терпим.7И надежда наша о вас тверда. Утешаемся ли, [утешаемся] для вашего утешения и спасения, зная, что вы участвуете как в страданиях наших, так и в утешении.8Ибо мы не хотим оставить вас, братия, в неведении о скорби нашей, бывшей с нами в Асии, потому что мы отягчены были чрезмерно и сверх силы, так что не надеялись остаться в живых.9Но сами в себе имели приговор к смерти, для того, чтобы надеяться не на самих себя, но на Бога, воскрешающего мертвых,10Который и избавил нас от столь [близкой] смерти, и избавляет, и на Которого надеемся, что и еще избавит,11при содействии и вашей молитвы за нас, дабы за дарованное нам, по ходатайству многих, многие возблагодарили за нас.12Ибо похвала наша сия есть свидетельство совести нашей, что мы в простоте и богоугодной искренности, не по плотской мудрости, но по благодати Божией, жили в мире, особенно же у вас.13И мы пишем вам не иное, как то, что вы читаете или разумеете, и что, как надеюсь, до конца уразумеете,14так как вы отчасти и уразумели уже, что мы будем вашею похвалою, равно и вы нашею, в день Господа нашего Иисуса Христа.15И в этой уверенности я намеревался придти к вам ранее, чтобы вы вторично получили благодать,16и через вас пройти в Македонию, из Македонии же опять придти к вам; а вы проводили бы меня в Иудею.17Имея такое намерение, легкомысленно ли я поступил? Или, что я предпринимаю, по плоти предпринимаю, так что у меня то "да, да", то "нет, нет"?18Верен Бог, что слово наше к вам не было то "да", то "нет".19Ибо Сын Божий, Иисус Христос, проповеданный у вас нами, мною и Силуаном и Тимофеем, не был "да" и "нет"; но в Нем было "да", –20ибо все обетования Божии в Нем "да" и в Нем "аминь", – в славу Божию, через нас.21Утверждающий же нас с вами во Христе и помазавший нас [есть] Бог,22Который и запечатлел нас и дал залог Духа в сердца наши.23Бога призываю во свидетели на душу мою, что, щадя вас, я доселе не приходил в Коринф,24не потому, будто мы берем власть над верою вашею; но мы споспешествуем радости вашей: ибо верою вы тверды.
1Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая: (Еф 1:1; Флп 1:1; Кол 1:1; Кол 1:4; 1Тим 1:1; 2Тим 1:1)2Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос. (Рим 1:7; 1Кор 1:3; Гал 1:3; Флп 1:2; Кол 1:2; 1Фес 1:1; 2Фес 1:2; Флм 1:3)3Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, (Еф 1:3; 1Пет 1:3)4Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.5Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос. (Деян 9:4; 2Кор 4:10; Кол 1:24)6Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. (2Кор 4:15)7И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. (Рим 8:17; 2Тим 2:12)8Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение[1], свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си; (Деян 19:23; 1Кор 15:32; 1Кор 16:9)9даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. (Иер 17:5; Иер 17:7)10И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави, (2Пет 2:9)11като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас. (Рим 15:30; 2Кор 4:15; Флп 1:19; Флм 1:22)
Отлагане на посещението в Коринт
12Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. (Деян 23:1; 1Кор 2:4; 1Кор 2:13; 2Кор 2:17; 2Кор 4:2; 2Кор 7:14)13Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате14(както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. (2Кор 5:12; Флп 2:16; Флп 4:1; 1Фес 2:19; 1Фес 2:20)15С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен, (Рим 1:11; 1Кор 4:19)16като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея. (1Кор 16:5; 1Кор 16:6)17Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? (Мф 5:37; 2Кор 10:2)18Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“,19защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“; (Мр 1:1; Лк 1:35; Деян 9:20; Евр 13:8)20понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас. (Чис 23:19; Рим 15:8; Рим 15:9)21А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог, (1Ин 2:20; 1Ин 2:27)22Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог. (Рим 8:15; 1Кор 4:21; 2Кор 5:5; Еф 1:13; Еф 1:14; Еф 4:30; 2Тим 2:19; Откр 2:17)23Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт; (Рим 1:9; 2Кор 2:3; 2Кор 11:31; 2Кор 12:20; 2Кор 13:2; 2Кор 13:10; Гал 1:20; Флп 1:8)24защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди. (Рим 11:20; 1Кор 3:5; 1Кор 15:1; 1Пет 5:3)