1.Samuel 23 | Синодальный перевод

1 И известили Давида, говоря: вот, Филистимляне напали на Кеиль и расхищают гумна. 2 И вопросил Давид Господа, говоря: идти ли мне, и поражу ли я этих Филистимлян? И отвечал Господь Давиду: иди, ты поразишь Филистимлян и спасешь Кеиль. 3 Но бывшие с Давидом сказали ему: вот, мы боимся здесь в Иудее, как же нам идти в Кеиль против ополчений Филистимских? 4 Тогда снова вопросил Давид Господа, и отвечал ему Господь и сказал: встань и иди в Кеиль, ибо Я предам Филистимлян в руки твои. 5 И пошел Давид с людьми своими в Кеиль, и воевал с Филистимлянами, и угнал скот их, и нанес им великое поражение, и спас Давид жителей Кеиля. 6 Когда Авиафар, сын Ахимелеха, прибежал к Давиду в Кеиль, то принес с собою и ефод. 7 И донесли Саулу, что Давид пришел в Кеиль, и Саул сказал: Бог предал его в руки мои, ибо он запер себя, войдя в город с воротами и запорами. 8 И созвал Саул весь народ на войну, чтоб идти к Кеилю, осадить Давида и людей его. 9 Когда узнал Давид, что Саул задумал против него злое, сказал священнику Авиафару: принеси ефод. 10 И сказал Давид: Господи Боже Израилев! раб Твой услышал, что Саул хочет придти в Кеиль, разорить город ради меня. 11 Предадут ли меня жители Кеиля в руки его? И придет ли сюда Саул, как слышал раб Твой? Господи Боже Израилев! открой рабу Твоему. И сказал Господь: придет. 12 И сказал Давид: предадут ли жители Кеиля меня и людей моих в руки Саула? И сказал Господь: предадут. 13 Тогда поднялся Давид и люди его, около шестисот человек, и вышли из Кеиля и ходили, где могли. Саулу же было донесено, что Давид убежал из Кеиля, и тогда он отменил поход. 14 Давид же пребывал в пустыне в неприступных местах и потом на горе в пустыне Зиф. Саул искал его всякий день; но Бог не предал [Давида] в руки его. 15 И видел Давид, что Саул вышел искать души его; Давид же был в пустыне Зиф в лесу. 16 И встал Ионафан, сын Саула, и пришел к Давиду в лес, и укрепил его упованием на Бога, 17 и сказал ему: не бойся, ибо не найдет тебя рука отца моего Саула, и ты будешь царствовать над Израилем, а я буду вторым по тебе; и Саул, отец мой, знает это. 18 И заключили они между собою завет пред лицем Господа; и Давид остался в лесу, а Ионафан пошел в дом свой. 19 И пришли Зифеи к Саулу в Гиву, говоря: вот, Давид скрывается у нас в неприступных местах, в лесу, на холме Гахила, что направо от Иесимона; 20 итак по желанию души твоей, царь, иди; а наше дело будет предать его в руки царя. 21 И сказал им Саул: благословенны вы у Господа за то, что пожалели о мне; 22 идите, удостоверьтесь еще, разведайте [и] высмотрите место его, где будет нога его, [и] кто видел его там, ибо мне говорят, что он очень хитер; 23 и высмотрите, и разведайте о всех убежищах, в которых он скрывается, и возвратитесь ко мне с верным известием, и я пойду с вами; и если он в этой земле, я буду искать его во всех тысячах Иудиных. 24 И встали они и пошли в Зиф прежде Саула. Давид же и люди его были в пустыне Маон, на равнине, направо от Иесимона. 25 И пошел Саул с людьми своими искать [его]. Но Давида известили об этом, и он перешел к скале и оставался в пустыне Маон. И услышал Саул, и погнался за Давидом в пустыню Маон. 26 И шел Саул по одной стороне горы, а Давид с людьми своими был на другой стороне горы. И когда Давид спешил уйти от Саула, а Саул с людьми своими шел в обход Давиду и людям его, чтобы захватить их; 27 тогда пришел к Саулу вестник, говоря: поспешай и приходи, ибо Филистимляне напали на землю. 28 И возвратился Саул от преследования Давида и пошел навстречу Филистимлянам; посему и назвали это место: Села–Гаммахлекоф.

Библия, ревизирано издание

Давид освобождава град Кеила

1 След това съобщиха на Давид, че филистимците воюват против Кеила и разграбват харманите. 2 Затова Давид се допита до ГОСПОДА: Да ида ли да нападна тези филистимци? И ГОСПОД каза на Давид: Иди и нападни филистимците и избави Кеила. 3 А мъжете, които бяха с Давид, му казаха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски! 4 Затова Давид пак се допита до ГОСПОДА. И ГОСПОД му отговори: Стани и слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти. 5 Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, би се с филистимците, взе добитъка им и ги порази с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители. 6 А когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давид в Кеила, той отиде с ефод в ръката си. 7 И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. А Саул каза: Бог го предаде в ръката ми. Щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен. 8 Затова Саул свика целия народ на война, да слязат в Кеила и да обсадят Давид и мъжете му. 9 Но Давид, като разбра, че Саул крои зло против него, каза на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода. 10 Давид каза още: ГОСПОДИ, Боже Израилев, слугата Ти със сигурност знае, че Саул възнамерява да дойде в Кеила и да съсипе града заради мене. 11 Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както слугата Ти чу? ГОСПОДИ, Боже Израилев, моля Ти се, кажи на слугата Си. И ГОСПОД отговори: Ще слезе. 12 Тогава Давид каза: Кеилските мъже ще предадат ли мен и мъжете ми в Сауловата ръка? И ГОСПОД отговори: Ще ви предадат. 13 Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се вдигнаха, излязоха от Кеила и отидоха където можаха. И съобщиха на Саул, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа от плана си.

Странстване на Давид

14 А Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и пребиваваше в хълмистата част на пустинята Зиф. А Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. 15 И така Давид, като видя, че Саул беше излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата. 16 Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в дъбравата и укрепи ръката му в Бога. 17 Той му каза: Не бой се, защото ръката на баща ми Саул няма да те намери. Ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след теб. И баща ми Саул знае това. 18 И те двамата сключиха завет пред ГОСПОДА; и Давид остана вътре в дъбравата, а Йонатан отиде у дома си. 19 Тогава зифците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Не се ли крие Давид при нас, в недостъпни места, вътре в дъбравата, на хълма Ехел, който е на юг от Есимон? 20 Сега, царю, слез според цялото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката ти. 21 Саул отвърна: Да сте благословени от ГОСПОДА, защото ме пожалихте. 22 Идете, уверете се още по-точно, научете и вижте мястото, където е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър. 23 И така, вижте и разучете в кое от всичките скривалища се крие, а когато се върнете при мене със сигурно известие, ще отида с вас; и ако е в тази земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди. 24 И те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, в полето на юг от Есимон. 25 И така, Саул и мъжете му отидоха да го търсят. Но това беше известено на Давид, заради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон. И Саул, като чу, впусна се след Давид в пустинята Маон. 26 Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна. И Давид побърза да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му обграждаха Давид и мъжете му, за да ги хванат. 27 Но при Саул дойде вестоносец и му каза: Побързай да се върнеш, защото филистимците нападнаха земята. 28 Затова Саул се върна от преследването на Давид и отиде против филистимците, заради което нарекоха онова място Села-амалекот*.

1.Samuel 23 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Давид освобождава град Кеила

Странстване на Давид