1.Samuel 24 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

1.Samuel 24 | Синодальный перевод
1 И вышел Давид оттуда и жил в безопасных местах Ен–Гадди. 2 Когда Саул возвратился от Филистимлян, его известили, говоря: вот, Давид в пустыне Ен–Гадди. 3 И взял Саул три тысячи отборных мужей из всего Израиля и пошел искать Давида и людей его по горам, где живут серны. 4 И пришел к загону овечьему, при дороге; там была пещера, и зашел туда Саул для нужды; Давид же и люди его сидели в глубине пещеры. 5 И говорили Давиду люди его: вот день, о котором говорил тебе Господь: "вот, Я предам врага твоего в руки твои, и сделаешь с ним, что тебе угодно". Давид встал и тихонько отрезал край от верхней одежды Саула. 6 Но после сего больно стало сердцу Давида, что он отрезал край от одежды Саула. 7 И сказал он людям своим: да не попустит мне Господь сделать это господину моему, помазаннику Господню, чтобы наложить руку мою на него, ибо он помазанник Господень. 8 И удержал Давид людей своих сими словами и не дал им восстать на Саула. А Саул встал и вышел из пещеры на дорогу. 9 Потом встал и Давид, и вышел из пещеры, и закричал вслед Саула, говоря: господин мой, царь! Саул оглянулся назад, и Давид пал лицем на землю и поклонился [ему]. 10 И сказал Давид Саулу: зачем ты слушаешь речи людей, которые говорят: "вот, Давид умышляет зло на тебя"? 11 Вот, сегодня видят глаза твои, что Господь предавал тебя ныне в руки мои в пещере; и мне говорили, чтоб убить тебя; но я пощадил тебя и сказал: "не подниму руки моей на господина моего, ибо он помазанник Господа". 12 Отец мой! посмотри на край одежды твоей в руке моей; я отрезал край одежды твоей, а тебя не убил: узнай и убедись, что нет в руке моей зла, ни коварства, и я не согрешил против тебя; а ты ищешь души моей, чтоб отнять ее. 13 Да рассудит Господь между мною и тобою, и да отмстит тебе Господь за меня; но рука моя не будет на тебе, 14 как говорит древняя притча: "от беззаконных исходит беззаконие". А рука моя не будет на тебе. 15 Против кого вышел царь Израильский? За кем ты гоняешься? За мертвым псом, за одною блохою. 16 Господь да будет судьею и рассудит между мною и тобою. Он рассмотрит, разберет дело мое, и спасет меня от руки твоей. 17 Когда кончил Давид говорить слова сии к Саулу, Саул сказал: твой ли это голос, сын мой Давид? И возвысил Саул голос свой, и плакал, 18 и сказал Давиду: ты правее меня, ибо ты воздал мне добром, а я воздавал тебе злом; 19 ты показал это сегодня, поступив со мною милостиво, когда Господь предавал меня в руки твои, ты не убил меня. 20 Кто, найдя врага своего, отпустил бы его в добрый путь? Господь воздаст тебе добром за то, что сделал ты мне сегодня. 21 И теперь я знаю, что ты непременно будешь царствовать, и царство Израилево будет твердо в руке твоей. 22 Итак поклянись мне Господом, что ты не искоренишь потомства моего после меня и не уничтожишь имени моего в доме отца моего. 23 И поклялся Давид Саулу. И пошел Саул в дом свой, Давид же и люди его взошли в место укрепленное.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Давид пощадява Саул

1 След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади. 2 Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози. 3 Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си*, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата. 4 И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който ГОСПОД ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия. 5 А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола. 6 Тогава каза на мъжете си: Да не ми даде ГОСПОД да сторя това на господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник, да вдигна ръка против него; защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник. 7 С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си. 8 После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: ГОСПОДАРЮ Мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони. 9 И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти? 10 Ето, днес очите ти виждат как ГОСПОД те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник. 11 Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми. 12 ГОСПОД нека съди между мен и теб и ГОСПОД нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе. 13 Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе. 14 След кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха. 15 И така, ГОСПОД нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти. 16 След като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас. 17 И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото. 18 Ти показа днес, че си ми направил добро, защото, когато ГОСПОД ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби. 19 Понеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, ГОСПОД да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес. 20 Сега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка. 21 И така, закълни ми се сега в ГОСПОДА, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом. 22 И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.