1.Samuel 17 | Синодальный перевод

1 Филистимляне собрали войска свои для войны и собрались в Сокхофе, что в Иудее, и расположились станом между Сокхофом и Азеком в Ефес–Даммиме.

2 А Саул и Израильтяне собрались и расположились станом в долине дуба и приготовились к войне против Филистимлян.

3 И стали Филистимляне на горе с одной стороны, и Израильтяне на горе с другой стороны, а между ними была долина.

4 И выступил из стана Филистимского единоборец, по имени Голиаф, из Гефа; ростом он – шести локтей и пяди.

5 Медный шлем на голове его; и одет он был в чешуйчатую броню, и вес брони его – пять тысяч сиклей меди;

6 медные наколенники на ногах его, и медный щит за плечами его;

7 и древко копья его, как навой у ткачей; а самое копье его в шестьсот сиклей железа, и пред ним шел оруженосец.

8 И стал [он] и кричал к полкам Израильским, говоря им: зачем вышли вы воевать? Не Филистимлянин ли я, а вы рабы Сауловы? Выберите у себя человека, и пусть сойдет ко мне;

9 если он может сразиться со мною и убьет меня, то мы будем вашими рабами; если же я одолею его и убью его, то вы будете нашими рабами и будете служить нам.

10 И сказал Филистимлянин: сегодня я посрамлю полки Израильские; дайте мне человека, и мы сразимся вдвоем.

11 И услышали Саул и все Израильтяне эти слова Филистимлянина, и очень испугались и ужаснулись.

12 Давид же был сын Ефрафянина из Вифлеема Иудина, по имени Иессея, у которого было восемь сыновей. Этот человек во дни Саула достиг старости и был старший между мужами.

13 Три старших сына Иессеевы пошли с Саулом на войну; имена трех сыновей его, пошедших на войну: старший – Елиав, второй за ним – Аминадав, и третий – Самма;

14 Давид же был меньший. Трое старших пошли с Саулом,

15 а Давид возвратился от Саула, чтобы пасти овец отца своего в Вифлееме.

16 И выступал Филистимлянин тот утром и вечером и выставлял себя сорок дней.

17 И сказал Иессей Давиду, сыну своему: возьми для братьев своих ефу сушеных зерен и десять этих хлебов и отнеси поскорее в стан к твоим братьям;

18 а эти десять сыров отнеси тысяченачальнику и наведайся о здоровье братьев и узнай о нуждах их.

19 Саул и они и все Израильтяне [находились] в долине дуба и готовились к сражению с Филистимлянами.

20 И встал Давид рано утром, и поручил овец сторожу, и, взяв ношу, пошел, как приказал ему Иессей, и пришел к обозу, когда войско выведено было в строй и с криком готовилось к сражению.

21 И расположили Израильтяне и Филистимляне строй против строя.

22 Давид оставил свою ношу обозному сторожу и побежал в ряды и, придя, спросил братьев своих о здоровье.

23 И вот, когда он разговаривал с ними, единоборец, по имени Голиаф, Филистимлянин из Гефа, выступает из рядов Филистимских и говорит те слова, и Давид услышал [их].

24 И все Израильтяне, увидев этого человека, убегали от него и весьма боялись.

25 И говорили Израильтяне: видите этого выступающего человека? Он выступает, чтобы поносить Израиля. Если бы кто убил его, одарил бы того царь великим богатством, и дочь свою выдал бы за него, и дом отца его сделал бы свободным в Израиле.

26 И сказал Давид людям, стоящим с ним: что сделают тому, кто убьет этого Филистимлянина и снимет поношение с Израиля? ибо кто этот необрезанный Филистимлянин, что так поносит воинство Бога живаго?

27 И сказал ему народ те же слова, говоря: вот что сделано будет тому человеку, который убьет его.

28 И услышал Елиав, старший брат Давида, что говорил он с людьми, и рассердился Елиав на Давида и сказал: зачем ты сюда пришел и на кого оставил немногих овец тех в пустыне? Я знаю высокомерие твое и дурное сердце твое, ты пришел посмотреть на сражение.

29 И сказал Давид: что же я сделал? не слова ли это?

30 И отворотился от него к другому и говорил те же слова, и отвечал ему народ по–прежнему.

31 И услышали слова, которые говорил Давид, и пересказали Саулу, и тот призвал его.

32 И сказал Давид Саулу: пусть никто не падает духом из–за него; раб твой пойдет и сразится с этим Филистимлянином.

33 И сказал Саул Давиду: не можешь ты идти против этого Филистимлянина, чтобы сразиться с ним, ибо ты еще юноша, а он воин от юности своей.

34 И сказал Давид Саулу: раб твой пас овец у отца своего, и когда, бывало, приходил лев или медведь и уносил овцу из стада,

35 то я гнался за ним и нападал на него и отнимал из пасти его; а если он бросался на меня, то я брал его за космы и поражал его и умерщвлял его;

36 и льва и медведя убивал раб твой, и с этим Филистимлянином необрезанным будет то же, что с ними, потому что так поносит воинство Бога живаго.

37 И сказал Давид: Господь, Который избавлял меня от льва и медведя, избавит меня и от руки этого Филистимлянина. И сказал Саул Давиду: иди, и да будет Господь с тобою.

38 И одел Саул Давида в свои одежды, и возложил на голову его медный шлем, и надел на него броню.

39 И опоясался Давид мечом его сверх одежды и начал ходить, ибо не привык [к такому вооружению]; потом сказал Давид Саулу: я не могу ходить в этом, я не привык. И снял Давид все это с себя.

40 И взял посох свой в руку свою, и выбрал себе пять гладких камней из ручья, и положил их в пастушескую сумку, которая была с ним; и с сумкою и с пращею в руке своей выступил против Филистимлянина.

41 Выступил и Филистимлянин, идя и приближаясь к Давиду, и оруженосец шел впереди его.

42 И взглянул Филистимлянин и, увидев Давида, с презрением посмотрел на него, ибо он был молод, белокур и красив лицем.

43 И сказал Филистимлянин Давиду: что ты идешь на меня с палкою? разве я собака? И проклял Филистимлянин Давида своими богами.

44 И сказал Филистимлянин Давиду: подойди ко мне, и я отдам тело твое птицам небесным и зверям полевым.

45 А Давид отвечал Филистимлянину: ты идешь против меня с мечом и копьем и щитом, а я иду против тебя во имя Господа Саваофа, Бога воинств Израильских, которые ты поносил;

46 ныне предаст тебя Господь в руку мою, и я убью тебя, и сниму с тебя голову твою, и отдам трупы войска Филистимского птицам небесным и зверям земным, и узнает вся земля, что есть Бог в Израиле;

47 и узнает весь этот сонм, что не мечом и копьем спасает Господь, ибо это война Господа, и Он предаст вас в руки наши.

48 Когда Филистимлянин поднялся и стал подходить и приближаться навстречу Давиду, Давид поспешно побежал к строю навстречу Филистимлянину.

49 И опустил Давид руку свою в сумку и взял оттуда камень, и бросил из пращи и поразил Филистимлянина в лоб, так что камень вонзился в лоб его, и он упал лицем на землю.

50 Так одолел Давид Филистимлянина пращею и камнем, и поразил Филистимлянина и убил его; меча же не было в руках Давида.

51 Тогда Давид подбежал и, наступив на Филистимлянина, взял меч его и вынул его из ножен, ударил его и отсек им голову его; Филистимляне, увидев, что силач их умер, побежали.

52 И поднялись мужи Израильские и Иудейские, и воскликнули и гнали Филистимлян до входа в долину и до ворот Аккарона. И падали поражаемые Филистимляне по дороге Шааримской до Гефа и до Аккарона.

53 И возвратились сыны Израилевы из погони за Филистимлянами и разграбили стан их.

54 И взял Давид голову Филистимлянина и отнес ее в Иерусалим, а оружие его положил в шатре своем.

55 Когда Саул увидел Давида, выходившего против Филистимлянина, то сказал Авениру, начальнику войска: Авенир, чей сын этот юноша? Авенир сказал: да живет душа твоя, царь; я не знаю.

56 И сказал царь: так спроси, чей сын этот юноша?

57 Когда же Давид возвращался после поражения Филистимлянина, то Авенир взял его и привел к Саулу, и голова Филистимлянина была в руке его.

58 И спросил его Саул: чей ты сын, юноша? И отвечал Давид: сын раба твоего Иессея из Вифлеема.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Победата на Давид над Голиат

1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.

2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.

3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.

4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.

6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.

7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.

8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.

9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.

11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.

12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.

13 Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама.

14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.

15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.

16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.

17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.

18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.

19 Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.

20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.

21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.

23 Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.

24 А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.

25 Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил.

26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.

28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката.

29 Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?

30 И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това.

31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.

32 Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.

33 Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,

35 аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.

36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

37 Давид каза още: ГОСПОД, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и ГОСПОД да бъде с тебе.

38 Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.

39 Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.

40 Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.

41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.

42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.

43 Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.

44 Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.

45 А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на ГОСПОДА на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.

46 Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил.

47 Да познаят всички хора, събрани тук, че ГОСПОД не избавя с меч и копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в нашите ръце.

48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.

49 Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.

50 Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч;

51 затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха.

52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.

55 А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.

56 Царят каза: Попитай чий син е този момък.

57 И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.

58 Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.