1.Samuel 18 | Синодальный перевод

1 Когда кончил [Давид] разговор с Саулом, душа Ионафана прилепилась к душе его, и полюбил его Ионафан, как свою душу. 2 И взял его Саул в тот день и не позволил ему возвратиться в дом отца его. 3 Ионафан же заключил с Давидом союз, ибо полюбил его, как свою душу. 4 И снял Ионафан верхнюю одежду свою, которая была на нем, и отдал ее Давиду, также и прочие одежды свои, и меч свой, и лук свой, и пояс свой. 5 И Давид действовал благоразумно везде, куда ни посылал его Саул, и сделал его Саул начальником над военными людьми; и это понравилось всему народу и слугам Сауловым. 6 Когда они шли, при возвращении Давида с победы над Филистимлянином, то женщины из всех городов Израильских выходили навстречу Саулу царю с пением и плясками, с торжественными тимпанами и с кимвалами. 7 И восклицали игравшие женщины, говоря: Саул победил тысячи, а Давид – десятки тысяч! 8 И Саул сильно огорчился, и неприятно было ему это слово, и он сказал: Давиду дали десятки тысяч, а мне тысячи; ему недостает только царства. 9 И с того дня и потом подозрительно смотрел Саул на Давида. 10 И было на другой день: напал злой дух от Бога на Саула, и он бесновался в доме своем, а Давид играл рукою своею на струнах, как и в другие дни; в руке у Саула было копье. 11 И бросил Саул копье, подумав: пригвожду Давида к стене; но Давид два раза уклонился от него. 12 И стал бояться Саул Давида, потому что Господь был с ним, а от Саула отступил. 13 И удалил его Саул от себя и поставил его у себя тысяченачальником, и он выходил и входил пред народом. 14 И Давид во всех делах своих поступал благоразумно, и Господь [был] с ним. 15 И Саул видел, что он очень благоразумен, и боялся его. 16 А весь Израиль и Иуда любили Давида, ибо он выходил и входил пред ними. 17 И сказал Саул Давиду: вот старшая дочь моя, Мерова; я дам ее тебе в жену, только будь у меня храбрым и веди войны Господни. Ибо Саул думал: пусть не моя рука будет на нем, но рука Филистимлян будет на нем. 18 Но Давид сказал Саулу: кто я, и что жизнь моя и род отца моего в Израиле, чтобы мне быть зятем царя? 19 А когда наступило время отдать Мерову, дочь Саула, Давиду, то она выдана была в замужество за Адриэла из Мехолы. 20 Но Давида полюбила [другая] дочь Саула, Мелхола; и когда возвестили [об этом] Саулу, то это было приятно ему. 21 Саул думал: отдам ее за него, и она будет ему сетью, и рука Филистимлян будет на нем. И сказал Саул Давиду: чрез другую ты породнишься ныне со мною. 22 И приказал Саул слугам своим: скажите Давиду тайно: вот, царь благоволит к тебе, и все слуги его любят тебя; итак будь зятем царя. 23 И передали слуги Сауловы в уши Давиду все слова эти. И сказал Давид: разве легко кажется вам быть зятем царя? я – человек бедный и незначительный. 24 И донесли Саулу слуги его и сказали: вот что говорит Давид. 25 И сказал Саул: так скажите Давиду: царь не хочет вена, кроме ста краеобрезаний Филистимских, в отмщение врагам царя. Ибо Саул имел в мыслях погубить Давида руками Филистимлян. 26 И пересказали слуги его Давиду эти слова, и понравилось Давиду сделаться зятем царя. 27 Еще не прошли назначенные дни, как Давид встал и пошел сам и люди его с ним, и убил двести человек Филистимлян, и принес Давид краеобрезания их, и представил их в полном количестве царю, чтобы сделаться зятем царя. И выдал Саул за него Мелхолу, дочь свою, в замужество. 28 И увидел Саул и узнал, что Господь с Давидом, и что Мелхола, дочь Саула, любила [Давида]. 29 И стал Саул еще больше бояться Давида и сделался врагом его на всю жизнь. 30 И когда вожди Филистимские вышли [на войну], Давид, с самого выхода их, действовал благоразумнее всех слуг Сауловых, и весьма прославилось имя его.

Библия, ревизирано издание

Давид и домът на Саул

1 И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. 2 В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. 3 Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. 4 Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си. 5 И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители. 6 А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни. 7 И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди. 8 А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? 9 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око. 10 А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. 11 И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти. 12 И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил. 13 Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа. 14 Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и ГОСПОД беше с него. 15 Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него. 16 А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях. 17 Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава – нея ще ти дам за жена; само ми служи храбро и воювай в ГОСПОДНИТЕ войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него. 18 А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израил, за да стана царски зет? 19 Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена. 20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен. 21 Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет. 22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя. 23 И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек. 24 И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид. 25 А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците. 26 А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни, 27 Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. 28 Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше. 29 И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги. 30 А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.

1.Samuel 18 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Давид и домът на Саул