Römer 9 | Синодальный перевод

1 Истину говорю во Христе, не лгу, свидетельствует мне совесть моя в Духе Святом, 2 что великая для меня печаль и непрестанное мучение сердцу моему: 3 я желал бы сам быть отлученным от Христа за братьев моих, родных мне по плоти, 4 то есть Израильтян, которым принадлежат усыновление и слава, и заветы, и законоположение, и богослужение, и обетования; 5 их и отцы, и от них Христос по плоти, сущий над всем Бог, благословенный во веки, аминь. 6 Но не то, чтобы слово Божие не сбылось: ибо не все те Израильтяне, которые от Израиля; 7 и не все дети Авраама, которые от семени его, но сказано: в Исааке наречется тебе семя. 8 То есть не плотские дети суть дети Божии, но дети обетования признаются за семя. 9 А слово обетования таково: в это же время приду, и у Сарры будет сын. 10 И не одно это; но [так было] и с Ревеккою, когда она зачала в одно время [двух сыновей] от Исаака, отца нашего. 11 Ибо, когда они еще не родились и не сделали ничего доброго или худого (дабы изволение Божие в избрании происходило 12 не от дел, но от Призывающего), сказано было ей: больший будет в порабощении у меньшего, 13 как и написано: Иакова Я возлюбил, а Исава возненавидел. 14 Что же скажем? Неужели неправда у Бога? Никак. 15 Ибо Он говорит Моисею: кого миловать, помилую; кого жалеть, пожалею. 16 Итак [помилование зависит] не от желающего и не от подвизающегося, но от Бога милующего. 17 Ибо Писание говорит фараону: для того самого Я и поставил тебя, чтобы показать над тобою силу Мою и чтобы проповедано было имя Мое по всей земле. 18 Итак, кого хочет, милует; а кого хочет, ожесточает. 19 Ты скажешь мне: "за что же еще обвиняет? Ибо кто противостанет воле Его?" 20 А ты кто, человек, что споришь с Богом? Изделие скажет ли сделавшему его: "зачем ты меня так сделал?" 21 Не властен ли горшечник над глиною, чтобы из той же смеси сделать один сосуд для почетного [употребления], а другой для низкого? 22 Что же, если Бог, желая показать гнев и явить могущество Свое, с великим долготерпением щадил сосуды гнева, готовые к погибели, 23 дабы вместе явить богатство славы Своей над сосудами милосердия, которые Он приготовил к славе, 24 над нами, которых Он призвал не только из Иудеев, но и из язычников? 25 Как и у Осии говорит: не Мой народ назову Моим народом, и не возлюбленную – возлюбленною. 26 И на том месте, где сказано им: вы не Мой народ, там названы будут сынами Бога живаго. 27 А Исаия провозглашает об Израиле: хотя бы сыны Израилевы были числом, как песок морской, [только] остаток спасется; 28 ибо дело оканчивает и скоро решит по правде, дело решительное совершит Господь на земле. 29 И, как предсказал Исаия: если бы Господь Саваоф не оставил нам семени, то мы сделались бы, как Содом, и были бы подобны Гоморре. 30 Что же скажем? Язычники, не искавшие праведности, получили праведность, праведность от веры. 31 А Израиль, искавший закона праведности, не достиг до закона праведности. 32 Почему? потому что [искали] не в вере, а в делах закона. Ибо преткнулись о камень преткновения, 33 как написано: вот, полагаю в Сионе камень преткновения и камень соблазна; но всякий, верующий в Него, не постыдится.

Библия, ревизирано издание

Божият избор остава

1 Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух, 2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. 3 Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът, 4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията, 5 чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. 6 Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, 7 нито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство“. 8 Значи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство. 9 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“ 10 И не само това, но и когато Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак, 11 макар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава, 12 и се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“; 13 както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“ 14 И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! 15 Защото каза на Моисей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“ 16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. 17 Защото Писанието казва на Фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят.“ 18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска – закоравява.

Божият гняв и милосърдие

19 На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му? 20 Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще каже на майстора си: „Защо така си ме направил?“ 21 Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част – съд за непочтена употреба? 22 А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел, 23 и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава – 24 върху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците? 25 Както казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена.“ 26 И на същото място, където им се казва: „Не сте Мой народ, там ще се нарекат синове на живия Бог.“ 27 А Исайя вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатъкот тях ще се спаси; 28 защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него“, като го извърши и свърши скоро. 29 И както Исайя е казал в по-предишно място: „Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили.“

Израил и Благовестието

30 И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; 31 а Израил, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон. 32 Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват; 33 както е писано: „Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, няма да се посрами.“

Römer 9 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Божият избор остава

Божият гняв и милосърдие

Израил и Благовестието