Römer 10 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Römer 10 | Синодальный перевод
1 Братия! желание моего сердца и молитва к Богу об Израиле во спасение. 2 Ибо свидетельствую им, что имеют ревность по Боге, но не по рассуждению. 3 Ибо, не разумея праведности Божией и усиливаясь поставить собственную праведность, они не покорились праведности Божией, 4 потому что конец закона – Христос, к праведности всякого верующего. 5 Моисей пишет о праведности от закона: исполнивший его человек жив будет им. 6 А праведность от веры так говорит: не говори в сердце твоем: кто взойдет на небо? то есть Христа свести. 7 Или кто сойдет в бездну? то есть Христа из мертвых возвести. 8 Но что говорит Писание? Близко к тебе слово, в устах твоих и в сердце твоем, то есть слово веры, которое проповедуем. 9 Ибо если устами твоими будешь исповедывать Иисуса Господом и сердцем твоим веровать, что Бог воскресил Его из мертвых, то спасешься, 10 потому что сердцем веруют к праведности, а устами исповедуют ко спасению. 11 Ибо Писание говорит: всякий, верующий в Него, не постыдится. 12 Здесь нет различия между Иудеем и Еллином, потому что один Господь у всех, богатый для всех, призывающих Его. 13 Ибо всякий, кто призовет имя Господне, спасется. 14 Но как призывать [Того], в Кого не уверовали? как веровать [в] [Того], о Ком не слыхали? как слышать без проповедующего? 15 И как проповедывать, если не будут посланы? как написано: как прекрасны ноги благовествующих мир, благовествующих благое! 16 Но не все послушались благовествования. Ибо Исаия говорит: Господи! кто поверил слышанному от нас? 17 Итак вера от слышания, а слышание от слова Божия. 18 Но спрашиваю: разве они не слышали? Напротив, по всей земле прошел голос их, и до пределов вселенной слова их. 19 Еще спрашиваю: разве Израиль не знал? Но первый Моисей говорит: Я возбужу в вас ревность не народом, раздражу вас народом несмысленным. 20 А Исаия смело говорит: Меня нашли не искавшие Меня; Я открылся не вопрошавшим о Мне. 21 Об Израиле же говорит: целый день Я простирал руки Мои к народу непослушному и упорному.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Исус Христос – завършек на Закона

1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил. 2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание. 3 Понеже, като не познават правдата, която е от Бога, и искат да утвърдят своята собствена правда, те не се покориха на Божията правда. 4 Понеже Христос изпълнява целта на закона, за да се оправдае всеки, който вярва.

Спасението е за всички

5 Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея. 6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?, 7 или: Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите?“ 8 Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т. е. словото на вярата, което проповядваме. 9 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява. 11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“ 12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. 13 Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“. 14 Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“ 16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исайя казва: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас?“ 17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово. 18 Но казвам: Те не са ли чули? Наистина, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им, и думите им – до краищата на вселената.“ 19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ непросветен ще ви разгневя“; 20 а Исайя се осмелява да каже: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен“; 21 а за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“