Psalm 88 | Синодальный перевод

1 (87:1) Песнь. Псалом, Сынов Кореевых. Начальнику хора на Махалаф, для пения. Учение Емана Езрахита.

2 (87:2) Господи, Боже спасения моего! днем вопию и ночью пред Тобою:

3 (87:3) да внидет пред лице Твое молитва моя; приклони ухо Твое к молению моему,

4 (87:4) ибо душа моя насытилась бедствиями, и жизнь моя приблизилась к преисподней.

5 (87:5) Я сравнялся с нисходящими в могилу; я стал, как человек без силы,

6 (87:6) между мертвыми брошенный, – как убитые, лежащие во гробе, о которых Ты уже не вспоминаешь и которые от руки Твоей отринуты.

7 (87:7) Ты положил меня в ров преисподний, во мрак, в бездну.

8 (87:8) Отяготела на мне ярость Твоя, и всеми волнами Твоими Ты поразил [меня].

9 (87:9) Ты удалил от меня знакомых моих, сделал меня отвратительным для них; я заключен, и не могу выйти.

10 (87:10) Око мое истомилось от горести: весь день я взывал к Тебе, Господи, простирал к Тебе руки мои.

11 (87:11) Разве над мертвыми Ты сотворишь чудо? Разве мертвые встанут и будут славить Тебя?

12 (87:12) или во гробе будет возвещаема милость Твоя, и истина Твоя – в месте тления?

13 (87:13) разве во мраке познают чудеса Твои, и в земле забвения – правду Твою?

14 (87:14) Но я к Тебе, Господи, взываю, и рано утром молитва моя предваряет Тебя.

15 (87:15) Для чего, Господи, отреваешь душу мою, скрываешь лице Твое от меня?

16 (87:16) Я несчастен и истаеваю с юности; несу ужасы Твои и изнемогаю.

17 (87:17) Надо мною прошла ярость Твоя, устрашения Твои сокрушили меня,

18 (87:18) всякий день окружают меня, как вода: облегают меня все вместе.

19 (87:19) Ты удалил от меня друга и искреннего; знакомых моих не видно.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Молитва за спасяване от смъртна опасност

(По слав. 87.)

1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

3 Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

4 Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

5 изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

6 Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

7 Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

8 Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

9 Окото ми чезне от скръб; ГОСПОДИ, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите* ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта* верността Ти?

12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти – в земята на забравените?

13 Но аз към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

14 ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

15 От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

16 Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

17 Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

18 Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.