Psalm 78 | Синодальный перевод

1 (77:1) Учение Асафа. Внимай, народ мой, закону моему, приклоните ухо ваше к словам уст моих.

2 (77:2) Открою уста мои в притче и произнесу гадания из древности.

3 (77:3) Что слышали мы и узнали, и отцы наши рассказали нам,

4 (77:4) не скроем от детей их, возвещая роду грядущему славу Господа, и силу Его, и чудеса Его, которые Он сотворил.

5 (77:5) Он постановил устав в Иакове и положил закон в Израиле, который заповедал отцам нашим возвещать детям их,

6 (77:6) чтобы знал грядущий род, дети, которые родятся, и чтобы они в свое время возвещали своим детям, –

7 (77:7) возлагать надежду свою на Бога и не забывать дел Божиих, и хранить заповеди Его,

8 (77:8) и не быть подобными отцам их, роду упорному и мятежному, неустроенному сердцем и неверному Богу духом своим.

9 (77:9) Сыны Ефремовы, вооруженные, стреляющие из луков, обратились назад в день брани:

10 (77:10) они не сохранили завета Божия и отреклись ходить в законе Его;

11 (77:11) забыли дела Его и чудеса, которые Он явил им.

12 (77:12) Он пред глазами отцов их сотворил чудеса в земле Египетской, на поле Цоан:

13 (77:13) разделил море, и провел их чрез него, и поставил воды стеною;

14 (77:14) и днем вел их облаком, а во всю ночь светом огня;

15 (77:15) рассек камень в пустыне и напоил их, как из великой бездны;

16 (77:16) из скалы извел потоки, и воды потекли, как реки.

17 (77:17) Но они продолжали грешить пред Ним и раздражать Всевышнего в пустыне:

18 (77:18) искушали Бога в сердце своем, требуя пищи по душе своей,

19 (77:19) и говорили против Бога и сказали: "может ли Бог приготовить трапезу в пустыне?"

20 (77:20) Вот, Он ударил в камень, и потекли воды, и полились ручьи. "Может ли Он дать и хлеб, может ли приготовлять мясо народу Своему?"

21 (77:21) Господь услышал и воспламенился гневом, и огонь возгорелся на Иакова, и гнев подвигнулся на Израиля

22 (77:22) за то, что не веровали в Бога и не уповали на спасение Его.

23 (77:23) Он повелел облакам свыше и отверз двери неба,

24 (77:24) и одождил на них манну в пищу, и хлеб небесный дал им.

25 (77:25) Хлеб ангельский ел человек; послал Он им пищу до сытости.

26 (77:26) Он возбудил на небе восточный ветер и навел южный силою Своею

27 (77:27) и, как пыль, одождил на них мясо и, как песок морской, птиц пернатых:

28 (77:28) поверг их среди стана их, около жилищ их, –

29 (77:29) и они ели и пресытились; и желаемое ими дал им.

30 (77:30) Но еще не прошла прихоть их, еще пища была в устах их,

31 (77:31) гнев Божий пришел на них, убил тучных их и юношей Израилевых низложил.

32 (77:32) При всем этом они продолжали грешить и не верили чудесам Его.

33 (77:33) И погубил дни их в суете и лета их в смятении.

34 (77:34) Когда Он убивал их, они искали Его и обращались, и с раннего утра прибегали к Богу,

35 (77:35) и вспоминали, что Бог – их прибежище, и Бог Всевышний – Избавитель их,

36 (77:36) и льстили Ему устами своими и языком своим лгали пред Ним;

37 (77:37) сердце же их было неправо пред Ним, и они не были верны завету Его.

38 (77:38) Но Он, Милостивый, прощал грех и не истреблял их, многократно отвращал гнев Свой и не возбуждал всей ярости Своей:

39 (77:39) Он помнил, что они плоть, дыхание, которое уходит и не возвращается.

40 (77:40) Сколько раз они раздражали Его в пустыне и прогневляли Его в [стране] необитаемой!

41 (77:41) и снова искушали Бога и оскорбляли Святаго Израилева,

42 (77:42) не помнили руки Его, дня, когда Он избавил их от угнетения,

43 (77:43) когда сотворил в Египте знамения Свои и чудеса Свои на поле Цоан;

44 (77:44) и превратил реки их и потоки их в кровь, чтобы они не могли пить;

45 (77:45) послал на них насекомых, чтобы жалили их, и жаб, чтобы губили их;

46 (77:46) земные произрастения их отдал гусенице и труд их – саранче;

47 (77:47) виноград их побил градом и сикоморы их – льдом;

48 (77:48) скот их предал граду и стада их – молниям;

49 (77:49) послал на них пламень гнева Своего, и негодование, и ярость и бедствие, посольство злых ангелов;

50 (77:50) уравнял стезю гневу Своему, не охранял души их от смерти, и скот их предал моровой язве;

51 (77:51) поразил всякого первенца в Египте, начатки сил в шатрах Хамовых;

52 (77:52) и повел народ Свой, как овец, и вел их, как стадо, пустынею;

53 (77:53) вел их безопасно, и они не страшились, а врагов их покрыло море;

54 (77:54) и привел их в область святую Свою, на гору сию, которую стяжала десница Его;

55 (77:55) прогнал от лица их народы и землю их разделил в наследие им, и колена Израилевы поселил в шатрах их.

56 (77:56) Но они еще искушали и огорчали Бога Всевышнего, и уставов Его не сохраняли;

57 (77:57) отступали и изменяли, как отцы их, обращались назад, как неверный лук;

58 (77:58) огорчали Его высотами своими и истуканами своими возбуждали ревность Его.

59 (77:59) Услышал Бог и воспламенился гневом и сильно вознегодовал на Израиля;

60 (77:60) отринул жилище в Силоме, скинию, в которой обитал Он между человеками;

61 (77:61) и отдал в плен крепость Свою и славу Свою в руки врага,

62 (77:62) и предал мечу народ Свой и прогневался на наследие Свое.

63 (77:63) Юношей его поедал огонь, и девицам его не пели брачных песен;

64 (77:64) священники его падали от меча, и вдовы его не плакали.

65 (77:65) Но, как бы от сна, воспрянул Господь, как бы исполин, побежденный вином,

66 (77:66) и поразил врагов его в тыл, вечному сраму предал их;

67 (77:67) и отверг шатер Иосифов и колена Ефремова не избрал,

68 (77:68) а избрал колено Иудино, гору Сион, которую возлюбил.

69 (77:69) И устроил, как небо, святилище Свое и, как землю, утвердил его навек,

70 (77:70) и избрал Давида, раба Своего, и взял его от дворов овчих

71 (77:71) и от доящих привел его пасти народ Свой, Иакова, и наследие Свое, Израиля.

72 (77:72) И он пас их в чистоте сердца своего и руками мудрыми водил их.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)

1 Асафово поучение*. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми.

2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

3 Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,

4 няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА, неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5 защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,

6 за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца.

7 За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди

8 и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога.

9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.

10 Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,

11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа.

12 Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.

13 Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.

14 Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина.

15 Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.

16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки.

17 Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си*,

19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?

21 Затова ГОСПОД чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил;

22 защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави.

23 При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито.

25 Всеки ядеше ангелски хляб*; прати им храна до насита.

26 Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.

27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък;

28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.

29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им,

31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил.

32 При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела.

33 Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.

34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно;

35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител.

36 Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха;

37 защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му.

38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание;

39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,

41 като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев!

42 Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,

43 как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис

44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият;

45 как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха,

46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци.

47 Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им,

48 и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии;

49 как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, –

50 изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;

51 как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама,

52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята,

53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри;

54 как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби,

55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена.

56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му,

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.

58 Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил,

60 така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората,

61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.

63 Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.

65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;

66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам.

67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;

68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.

70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

71 от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.