Psalm 77 | Синодальный перевод

1 (76:1) Начальнику хора Идифумова. Псалом Асафа.

2 (76:2) Глас мой к Богу, и я буду взывать; глас мой к Богу, и Он услышит меня.

3 (76:3) В день скорби моей ищу Господа; рука моя простерта ночью и не опускается; душа моя отказывается от утешения.

4 (76:4) Вспоминаю о Боге и трепещу; помышляю, и изнемогает дух мой.

5 (76:5) Ты не даешь мне сомкнуть очей моих; я потрясен и не могу говорить.

6 (76:6) Размышляю о днях древних, о летах веков [минувших];

7 (76:7) припоминаю песни мои в ночи, беседую с сердцем моим, и дух мой испытывает:

8 (76:8) неужели навсегда отринул Господь, и не будет более благоволить?

9 (76:9) неужели навсегда престала милость Его, и пресеклось слово Его в род и род?

10 (76:10) неужели Бог забыл миловать? Неужели во гневе затворил щедроты Свои?

11 (76:11) И сказал я: "вот мое горе – изменение десницы Всевышнего".

12 (76:12) Буду вспоминать о делах Господа; буду вспоминать о чудесах Твоих древних;

13 (76:13) буду вникать во все дела Твои, размышлять о великих Твоих деяниях.

14 (76:14) Боже! свят путь Твой. Кто Бог так великий, как Бог [наш]!

15 (76:15) Ты – Бог, творящий чудеса; Ты явил могущество Свое среди народов;

16 (76:16) Ты избавил мышцею народ Твой, сынов Иакова и Иосифа.

17 (76:17) Видели Тебя, Боже, воды, видели Тебя воды и убоялись, и вострепетали бездны.

18 (76:18) Облака изливали воды, тучи издавали гром, и стрелы Твои летали.

19 (76:19) Глас грома Твоего в круге небесном; молнии освещали вселенную; земля содрогалась и тряслась.

20 (76:20) Путь Твой в море, и стезя Твоя в водах великих, и следы Твои неведомы.

21 (76:21) Как стадо, вел Ты народ Твой рукою Моисея и Аарона.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Утеха във време на беда

(По слав. 76.)

1 За първия певец, по Едутун*, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

3 Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

4 Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

5 Размислих за древните дни, за годините на старите времена.

6 Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

7 Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

8 Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

10 Тогава казах: Това е слабост за мене – да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

11 Ще спомена делата ГОСПОДНИ; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

13 Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

14 Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

15 Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

18 Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

19 През морето беше Твоят път и стъпките Ти – през големите води, и следите Ти не се познаваха.

20 Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.