Psalm 74 | Синодальный перевод

1 (73:1) Учение Асафа. Для чего, Боже, отринул нас навсегда? возгорелся гнев Твой на овец пажити Твоей?

2 (73:2) Вспомни сонм Твой, [который] Ты стяжал издревле, искупил в жезл достояния Твоего, – эту гору Сион, на которой Ты веселился.

3 (73:3) Подвигни стопы Твои к вековым развалинам: все разрушил враг во святилище.

4 (73:4) Рыкают враги Твои среди собраний Твоих; поставили знаки свои вместо знамений [наших];

5 (73:5) показывали себя подобными поднимающему вверх секиру на сплетшиеся ветви дерева;

6 (73:6) и ныне все резьбы в нем в один раз разрушили секирами и бердышами;

7 (73:7) предали огню святилище Твое; совсем осквернили жилище имени Твоего;

8 (73:8) сказали в сердце своем: "разорим их совсем", – и сожгли все места собраний Божиих на земле.

9 (73:9) Знамений наших мы не видим, нет уже пророка, и нет с нами, кто знал бы, доколе [это будет].

10 (73:10) Доколе, Боже, будет поносить враг? вечно ли будет хулить противник имя Твое?

11 (73:11) Для чего отклоняешь руку Твою и десницу Твою? Из среды недра Твоего порази [их].

12 (73:12) Боже, Царь мой от века, устрояющий спасение посреди земли!

13 (73:13) Ты расторг силою Твоею море, Ты сокрушил головы змиев в воде;

14 (73:14) Ты сокрушил голову левиафана, отдал его в пищу людям пустыни.

15 (73:15) Ты иссек источник и поток, Ты иссушил сильные реки.

16 (73:16) Твой день и Твоя ночь: Ты уготовал светила и солнце;

17 (73:17) Ты установил все пределы земли, лето и зиму Ты учредил.

18 (73:18) Вспомни же: враг поносит Господа, и люди безумные хулят имя Твое.

19 (73:19) Не предай зверям душу горлицы Твоей; собрания убогих Твоих не забудь навсегда.

20 (73:20) Призри на завет Твой; ибо наполнились все мрачные места земли жилищами насилия.

21 (73:21) Да не возвратится угнетенный посрамленным; нищий и убогий да восхвалят имя Твое.

22 (73:22) Восстань, Боже, защити дело Твое, вспомни вседневное поношение Твое от безумного;

23 (73:23) не забудь крика врагов Твоих; шум восстающих против Тебя непрестанно поднимается.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Молитва за избавление на народа

(По слав. 73.)

1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето*, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

3 Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4 Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

5 Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7 Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

8 Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

9 Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

10 Докога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

11 Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

15 Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 Ти си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 Помни това, че врагът е укорил ГОСПОДА и че безумни хора са похулили Твоето име.

19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота* на Твоите немотни.

20 Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

22 Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.