Psalm 17 | Синодальный перевод

1 (16:1) Молитва Давида. Услышь, Господи, правду, внемли воплю моему, прими мольбу из уст нелживых.

2 (16:2) От Твоего лица суд мне да изыдет; да воззрят очи Твои на правоту.

3 (16:3) Ты испытал сердце мое, посетил меня ночью, искусил меня и ничего не нашел; от мыслей моих не отступают уста мои.

4 (16:4) В делах человеческих, по слову уст Твоих, я охранял себя от путей притеснителя.

5 (16:5) Утверди шаги мои на путях Твоих, да не колеблются стопы мои.

6 (16:6) К Тебе взываю я, ибо Ты услышишь меня, Боже; приклони ухо Твое ко мне, услышь слова мои.

7 (16:7) Яви дивную милость Твою, Спаситель уповающих [на Тебя] от противящихся деснице Твоей.

8 (16:8) Храни меня, как зеницу ока; в тени крыл Твоих укрой меня

9 (16:9) от лица нечестивых, нападающих на меня, – от врагов души моей, окружающих меня:

10 (16:10) они заключились в туке своем, надменно говорят устами своими.

11 (16:11) На всяком шагу нашем ныне окружают нас; они устремили глаза свои, чтобы низложить [меня] на землю;

12 (16:12) они подобны льву, жаждущему добычи, подобны скимну, сидящему в местах скрытных.

13 (16:13) Восстань, Господи, предупреди их, низложи их. Избавь душу мою от нечестивого мечом Твоим,

14 (16:14) от людей – рукою Твоею, Господи, от людей мира, которых удел в [этой] жизни, которых чрево Ты наполняешь из сокровищниц Твоих; сыновья их сыты и оставят остаток детям своим.

15 (16:15) А я в правде буду взирать на лице Твое; пробудившись, буду насыщаться образом Твоим.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Невинният праведник е под Божията закрила

(По слав. 16.)

1 Молитва на Давид. Послушай, ГОСПОДИ, правото; внимавай към вика ми; дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; очите Ти нека гледат справедливо.

3 Изпитвал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; опитал си ме и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

4 Колкото до човешките дела, чрез думите на Твоите уста аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; краката ми не са се подхлъзнали.

6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; приклони към мен ухото Си и послушай думите ми.

7 Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Теб от онези, които въстават против тях.

8 Пази ме като зеница на око; скрий ме под сянката на крилете Си

9 от нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме обкръжават.

10 Обградени са от своята тлъстина; устата им говорят горделиво.

11 Те обиколиха вече стъпките ни; насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

12 всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса, и на млад лъв, който седи скрит в засада.

13 Стани, ГОСПОДИ, изпревари го, повали го; с меча Си избави душата ми от нечестивия –

14 от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от светските хора, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със съкровищата Си; които са наситени с деца и останалия си имот оставят на внуците си.

15 А аз ще видя лицето Ти в правда; когато се събудя, ще се наситя от изгледа Ти.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.