Psalm 105 | Синодальный перевод

1 (104:1) Славьте Господа; призывайте имя Его; возвещайте в народах дела Его;

2 (104:2) воспойте Ему и пойте Ему; поведайте о всех чудесах Его.

3 (104:3) Хвалитесь именем Его святым; да веселится сердце ищущих Господа.

4 (104:4) Ищите Господа и силы Его, ищите лица Его всегда.

5 (104:5) Воспоминайте чудеса Его, которые сотворил, знамения Его и суды уст Его,

6 (104:6) вы, семя Авраамово, рабы Его, сыны Иакова, избранные Его.

7 (104:7) Он Господь Бог наш: по всей земле суды Его.

8 (104:8) Вечно помнит завет Свой, слово, [которое] заповедал в тысячу родов,

9 (104:9) которое завещал Аврааму, и клятву Свою Исааку,

10 (104:10) и поставил то Иакову в закон и Израилю в завет вечный,

11 (104:11) говоря: "тебе дам землю Ханаанскую в удел наследия вашего".

12 (104:12) Когда их было еще мало числом, очень мало, и они были пришельцами в ней

13 (104:13) и переходили от народа к народу, из царства к иному племени,

14 (104:14) никому не позволял обижать их и возбранял о них царям:

15 (104:15) "не прикасайтесь к помазанным Моим, и пророкам Моим не делайте зла".

16 (104:16) И призвал голод на землю; всякий стебель хлебный истребил.

17 (104:17) Послал пред ними человека: в рабы продан был Иосиф.

18 (104:18) Стеснили оковами ноги его; в железо вошла душа его,

19 (104:19) доколе исполнилось слово Его: слово Господне испытало его.

20 (104:20) Послал царь, и разрешил его владетель народов и освободил его;

21 (104:21) поставил его господином над домом своим и правителем над всем владением своим,

22 (104:22) чтобы он наставлял вельмож его по своей душе и старейшин его учил мудрости.

23 (104:23) Тогда пришел Израиль в Египет, и переселился Иаков в землю Хамову.

24 (104:24) И весьма размножил [Бог] народ Свой и сделал его сильнее врагов его.

25 (104:25) Возбудил в сердце их ненависть против народа Его и ухищрение против рабов Его.

26 (104:26) Послал Моисея, раба Своего, Аарона, которого избрал.

27 (104:27) Они показали между ними слова знамений Его и чудеса [Его] в земле Хамовой.

28 (104:28) Послал тьму и сделал мрак, и не воспротивились слову Его.

29 (104:29) Преложил воду их в кровь, и уморил рыбу их.

30 (104:30) Земля их произвела множество жаб [даже] в спальне царей их.

31 (104:31) Он сказал, и пришли разные насекомые, скнипы во все пределы их.

32 (104:32) Вместо дождя послал на них град, палящий огонь на землю их,

33 (104:33) и побил виноград их и смоковницы их, и сокрушил дерева в пределах их.

34 (104:34) Сказал, и пришла саранча и гусеницы без числа;

35 (104:35) и съели всю траву на земле их, и съели плоды на полях их.

36 (104:36) И поразил всякого первенца в земле их, начатки всей силы их.

37 (104:37) И вывел [Израильтян] с серебром и золотом, и не было в коленах их болящего.

38 (104:38) Обрадовался Египет исшествию их; ибо страх от них напал на него.

39 (104:39) Простер облако в покров [им] и огонь, чтобы светить [им] ночью.

40 (104:40) Просили, и Он послал перепелов, и хлебом небесным насыщал их.

41 (104:41) Разверз камень, и потекли воды, потекли рекою по местам сухим,

42 (104:42) ибо вспомнил Он святое слово Свое к Аврааму, рабу Своему,

43 (104:43) и вывел народ Свой в радости, избранных Своих в веселии,

44 (104:44) и дал им земли народов, и они наследовали труд иноплеменных,

45 (104:45) чтобы соблюдали уставы Его и хранили законы Его. Аллилуия!

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Бог и Неговият народ

1 (По слав. 104.) Славословете ГОСПОДА; призовавайте името Му; възвестявайте между племената делата Му.

2 Пейте Му, славословете Го; говорете за всичките Му чудесни дела.

3 Хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА.

4 Търсете ГОСПОДА и Неговата сила; търсете лицето Му винаги.

5 Помнете чудесните дела, които е извършил, знаменията Му и отсъжданията на устата Му,

6 вие, потомци на слугата Му Авраам, деца Яковови, Негови избрани.

7 Той е ГОСПОД, нашият Бог, Чийто съд е по цялата земя.

8 Винаги помни завета Си; словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

9 което изговори на Авраам, и клетвата, с която се закле на Исаак,

10 която утвърди на Яков за закон, на Израил за вечен завет,

11 като каза: На тебе ще дам Ханаанската земя за дял на наследството ви.

12 Когато те бяха още малко на брой – да!, – малко и пришълци в нея,

13 и се скитаха от народ в народ, от едно царство в друго,

14 Той не остави никой да им навреди, дори заради тях изобличи царе,

15 като каза: Да не закачите помазаните Ми и да не сторите зло на пророците Ми.

16 После призова глад на земята, строши всяка подпорка от хляб.

17 Изпрати пред тях човека Йосиф, който беше продаден като роб.

18 Притиснаха краката му с окови; душата му страдаше в притискането на желязото,

19 докато дойде време да се изпълни думата му; защото словото ГОСПОДНЕ го изпитваше.

20 Царят прати и го развързаха – управителят на племена, – и го освободиха.

21 Постави го господар на дома си и управител на целия си имот,

22 за да вързва първенците му по волята си и да поучава старейшините му на мъдрост.

23 Тогава Израил дойде в Египет. Да! Яков се пресели в Хамовата земя,

24 където ГОСПОД умножи народа Си много и ги направи по-силни от противниците им.

25 Обърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му.

26 Прати слугата Си Моисей и Аарон, когото беше избрал,

27 които извършиха сред тях знаменията Му и чудесата Му в Хамовата земя.

28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, дано не се възпротивят на думите Му*.

29 Превърна водите им в кръв и изтреби рибите им.

30 Земята им започна да гъмжи от жаби чак до вътрешните стаи на царете им.

31 Той каза и дойдоха рояци мухи и въшки по всичките им предели.

32 Даде им град вместо дъжд и гръмотевици в земята им.

33 Порази също така лозята им и смокините им и изпочупи всичките дървета в пределите им.

34 Каза – и дойдоха скакалци и безчислени гъсеници,

35 които изпоядоха цялата трева по земята им и изядоха плода на нивите им.

36 Порази и всички първородни в земята им, първородния на силата на всички тях.

37 И изведе народа Си със сребро и злато; и нямаше нито един между племената им, който се спъваше по пътя.

38 Развесели се Египет, когато си излязоха; защото страх от тях го беше нападнал.

39 Разпростря облак да ги покрива и огън да им свети нощем.

40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци и с небесен хляб ги насити.

41 Разцепи скалата и бликнаха води, потекоха в безводните места като река.

42 Защото си припомни Своето свято обещание към слугата Си Авраам.

43 Така изведе народа Си с веселие, избраните Си – с пеене.

44 Даде им земите на народите; и те получиха плода, за който племената се бяха трудили,

45 за да пазят Неговите наредби и да изпълняват законите Му. Алилуя.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.