Psalm 106 | Синодальный перевод

1 (105:1) Аллилуия. Славьте Господа, ибо Он благ, ибо вовек милость Его.

2 (105:2) Кто изречет могущество Господа, возвестит все хвалы Его?

3 (105:3) Блаженны хранящие суд и творящие правду во всякое время!

4 (105:4) Вспомни о мне, Господи, в благоволении к народу Твоему; посети меня спасением Твоим,

5 (105:5) дабы мне видеть благоденствие избранных Твоих, веселиться веселием народа Твоего, хвалиться с наследием Твоим.

6 (105:6) Согрешили мы с отцами нашими, совершили беззаконие, соделали неправду.

7 (105:7) Отцы наши в Египте не уразумели чудес Твоих, не помнили множества милостей Твоих, и возмутились у моря, у Чермного моря.

8 (105:8) Но Он спас их ради имени Своего, дабы показать могущество Свое.

9 (105:9) Грозно рек морю Чермному, и оно иссохло; и провел их по безднам, как по суше;

10 (105:10) и спас их от руки ненавидящего и избавил их от руки врага.

11 (105:11) Воды покрыли врагов их, ни одного из них не осталось.

12 (105:12) И поверили они словам Его, [и] воспели хвалу Ему.

13 (105:13) [Но] скоро забыли дела Его, не дождались Его изволения;

14 (105:14) увлеклись похотением в пустыне, и искусили Бога в необитаемой.

15 (105:15) И Он исполнил прошение их, [но] послал язву на души их.

16 (105:16) И позавидовали в стане Моисею [и] Аарону, святому Господню.

17 (105:17) Разверзлась земля, и поглотила Дафана и покрыла скопище Авирона.

18 (105:18) И возгорелся огонь в скопище их, пламень попалил нечестивых.

19 (105:19) Сделали тельца у Хорива и поклонились истукану;

20 (105:20) и променяли славу свою на изображение вола, ядущего траву.

21 (105:21) Забыли Бога, Спасителя своего, совершившего великое в Египте,

22 (105:22) дивное в земле Хамовой, страшное у Чермного моря.

23 (105:23) И хотел истребить их, если бы Моисей, избранный Его, не стал пред Ним в расселине, чтобы отвратить ярость Его, да не погубит [их].

24 (105:24) И презрели они землю желанную, не верили слову Его;

25 (105:25) и роптали в шатрах своих, не слушались гласа Господня.

26 (105:26) И поднял Он руку Свою на них, чтобы низложить их в пустыне,

27 (105:27) низложить племя их в народах и рассеять их по землям.

28 (105:28) Они прилепились к Ваалфегору и ели жертвы бездушным,

29 (105:29) и раздражали [Бога] делами своими, и вторглась к ним язва.

30 (105:30) И восстал Финеес и произвел суд, – и остановилась язва.

31 (105:31) И [это] вменено ему в праведность в роды и роды во веки.

32 (105:32) И прогневали [Бога] у вод Меривы, и Моисей потерпел за них,

33 (105:33) ибо они огорчили дух его, и он погрешил устами своими.

34 (105:34) Не истребили народов, о которых сказал им Господь,

35 (105:35) но смешались с язычниками и научились делам их;

36 (105:36) служили истуканам их, [которые] были для них сетью,

37 (105:37) и приносили сыновей своих и дочерей своих в жертву бесам;

38 (105:38) проливали кровь невинную, кровь сыновей своих и дочерей своих, которых приносили в жертву идолам Ханаанским, – и осквернилась земля кровью;

39 (105:39) оскверняли себя делами своими, блудодействовали поступками своими.

40 (105:40) И воспылал гнев Господа на народ Его, и возгнушался Он наследием Своим

41 (105:41) и предал их в руки язычников, и ненавидящие их стали обладать ими.

42 (105:42) Враги их утесняли их, и они смирялись под рукою их.

43 (105:43) Много раз Он избавлял их; они же раздражали [Его] упорством своим, и были уничижаемы за беззаконие свое.

44 (105:44) Но Он призирал на скорбь их, когда слышал вопль их,

45 (105:45) и вспоминал завет Свой с ними и раскаивался по множеству милости Своей;

46 (105:46) и возбуждал к ним сострадание во всех, пленявших их.

47 (105:47) Спаси нас, Господи, Боже наш, и собери нас от народов, дабы славить святое имя Твое, хвалиться Твоею славою.

48 (105:48) Благословен Господь, Бог Израилев, от века и до века! И да скажет весь народ: аминь! Аллилуия!

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Божията милост към Неговия народ

1 (По слав. 105.) Алилуя. Славете ГОСПОДА, защото е благ. Защото Неговата милост трае довека.

2 Кой може да изкаже великите дела на ГОСПОДА или да разгласи цялото Негово хваление?

3 Блажени онези, които пазят правосъдие; блажен онзи, който върши правда по всяко време.

4 Помни ме, ГОСПОДИ, с благоволението, което храниш към народа Си; посети ме със спасението Си;

5 за да видя благоденствието на Твоите избрани, за да се радвам във веселието на народа Ти, за да се хваля заедно с Твоето наследство.

6 Съгрешихме ние и бащите ни, беззаконие и нечестие извършихме.

7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, не си спомняха многото Твои милости, а се възпротивиха при морето, при Червеното море.

8 При все това Бог ги избави заради името Си, за да направи познато могъществото Си.

9 Смъмра Червеното море и то изсъхна; и така ги преведе през дълбочините като през пасбище

10 и ги спаси от ръката на ненавистника им, и ги изкупи от ръката на неприятеля.

11 Водите покриха противниците им; не остана нито един от тях.

12 Тогава повярваха на думите Му, пееха Му хваления.

13 Но скоро забравиха делата Му, не чакаха изпълнението на намерението Му,

14 а се полакомиха твърде много в пустинята и изпитаха Бога в безводната страна;

15 и Той им даде това, което искаха; прати обаче мършавост на душите им.

16 Също и на Моисей те завидяха в стана и на ГОСПОДНИЯ светия Аарон.

17 Земята се разтвори и погълна Датан, и покри Авироновата дружина;

18 и огън се запали сред дружината им; пламък изгори нечестивите.

19 Те направиха теле в Хорив и се поклониха на излят идол;

20 така размениха Славата си срещу подобие на вол, който яде трева!

21 Забравиха своя Избавител, Бога, Който беше извършил велики дела в Египет,

22 чудесни дела в Хамовата земя, страшни неща около Червеното море.

23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома, за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

24 Дори те презряха желаната земя, не повярваха в Неговото слово,

25 а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на ГОСПОДА.

26 Затова Той им се закле*, че ще ги повали в пустинята

27 и че ще повали потомството им между народите, и ще ги разпръсне по разни страни.

28 Също те се прилепиха към Ваалфегор и ядоха жертви, принесени на мъртви богове.

29 И така предизвикаха Бога с делата си дотолкова, че язвата направи пролом между тях.

30 Но стана Финеес и извърши посредничество, и язвата престана;

31 и това му се вмени за правда от род в род довека.

32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, така че нещастие сполетя Моисей заради тях;

33 защото се разбунтуваха против Духа Му и Моисей говори несмислено с устните си.

34 При това те не изтребиха племената, както ГОСПОД им беше заповядал,

35 а се смесиха с тези народи и се научиха на техните дела;

36 така че служиха на идолите им, които станаха примка за тях.

37 Да! Синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на бесовете

38 и проляха невинна кръв – кръвта на синовете и дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития.

39 Така те се оскверниха от делата си и блудстваха в действията си.

40 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той се погнуси от наследството Си.

41 Предаде ги в ръцете на народите; и ги завладяха противниците им.

42 Неприятелите им продължиха да ги притесняват и те останаха подчинени под ръката им.

43 Много пъти Той ги избавя; но понеже намеренията им бяха бунтовнически, затова се и унижиха поради беззаконието си.

44 Въпреки това обаче Той погледна към утеснението им, когато чу вика им;

45 спомни си за тях Своя завет и се разкая според голямата Си милост;

46 също направи да ги съжаляват всички, които ги бяха пленили.

47 Избави ни, ГОСПОДИ, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славословим Твоето свято име и да тържествуваме с Твоята хвала.

48 Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, отвека и довека; и целият народ да каже: Амин. Алилуя.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.