Psalm 104 | Синодальный перевод

1 (103:1) Благослови, душа моя, Господа! Господи, Боже мой! Ты дивно велик, Ты облечен славою и величием; 2 (103:2) Ты одеваешься светом, как ризою, простираешь небеса, как шатер; 3 (103:3) устрояешь над водами горние чертоги Твои, делаешь облака Твоею колесницею, шествуешь на крыльях ветра. 4 (103:4) Ты творишь ангелами Твоими духов, служителями Твоими – огонь пылающий. 5 (103:5) Ты поставил землю на твердых основах: не поколеблется она во веки и веки. 6 (103:6) Бездною, как одеянием, покрыл Ты ее, на горах стоят воды. 7 (103:7) От прещения Твоего бегут они, от гласа грома Твоего быстро уходят; 8 (103:8) восходят на горы, нисходят в долины, на место, которое Ты назначил для них. 9 (103:9) Ты положил предел, которого не перейдут, и не возвратятся покрыть землю. 10 (103:10) Ты послал источники в долины: между горами текут, 11 (103:11) поят всех полевых зверей; дикие ослы утоляют жажду свою. 12 (103:12) При них обитают птицы небесные, из среды ветвей издают голос. 13 (103:13) Ты напояешь горы с высот Твоих, плодами дел Твоих насыщается земля. 14 (103:14) Ты произращаешь траву для скота, и зелень на пользу человека, чтобы произвести из земли пищу, 15 (103:15) и вино, которое веселит сердце человека, и елей, от которого блистает лице его, и хлеб, который укрепляет сердце человека. 16 (103:16) Насыщаются древа Господа, кедры Ливанские, которые Он насадил; 17 (103:17) на них гнездятся птицы: ели – жилище аисту, 18 (103:18) высокие горы – сернам; каменные утесы – убежище зайцам. 19 (103:19) Он сотворил луну для [указания] времен, солнце знает свой запад. 20 (103:20) Ты простираешь тьму и бывает ночь: во время нее бродят все лесные звери; 21 (103:21) львы рыкают о добыче и просят у Бога пищу себе. 22 (103:22) Восходит солнце, [и] они собираются и ложатся в свои логовища; 23 (103:23) выходит человек на дело свое и на работу свою до вечера. 24 (103:24) Как многочисленны дела Твои, Господи! Все соделал Ты премудро; земля полна произведений Твоих. 25 (103:25) Это – море великое и пространное: там пресмыкающиеся, которым нет числа, животные малые с большими; 26 (103:26) там плавают корабли, там этот левиафан, которого Ты сотворил играть в нем. 27 (103:27) Все они от Тебя ожидают, чтобы Ты дал им пищу их в свое время. 28 (103:28) Даешь им – принимают, отверзаешь руку Твою – насыщаются благом; 29 (103:29) скроешь лице Твое – мятутся, отнимешь дух их – умирают и в персть свою возвращаются; 30 (103:30) пошлешь дух Твой – созидаются, и Ты обновляешь лице земли. 31 (103:31) Да будет Господу слава во веки; да веселится Господь о делах Своих! 32 (103:32) Призирает на землю, и она трясется; прикасается к горам, и дымятся. 33 (103:33) Буду петь Господу во [всю] жизнь мою, буду петь Богу моему, доколе есмь. 34 (103:34) Да будет благоприятна Ему песнь моя; буду веселиться о Господе. 35 (103:35) Да исчезнут грешники с земли, и беззаконных да не будет более. Благослови, душа моя, Господа! Аллилуия!

Библия, ревизирано издание

Възхвала на Създателя

1 (По слав. 103.) Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – 2 Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; 3 Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; 4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; 5 Който си положил земята на основата и, за да не се поклати за вечни времена. 6 Покрил си я с морето* като с дреха; водите застанаха над планините. 7 От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. 8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. 9 Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. 10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините. 11 Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си; 12 при тях небесните птици живеят и пеят между клоните. 13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; 14 правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, 15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. 16 Великолепните* дървета се наситиха, ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил, 17 където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела; 18 високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци. 19 Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. 20 Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. 21 Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. 22 Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си. 23 Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. 24 Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. 25 Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи. 26 Там плават корабите; там е и чудовището*, което си създал да играе в него. 27 Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. 28 Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага, 29 скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. 30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. 31 Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ; нека се радва в делата Си ГОСПОД, 32 Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. 33 Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. 34 Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в ГОСПОДА. 35 Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя.

Psalm 104 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Възхвала на Създателя