1(103:1) Благослови, душа моя, Господа! Господи, Боже мой! Ты дивно велик, Ты облечен славою и величием;2(103:2) Ты одеваешься светом, как ризою, простираешь небеса, как шатер;3(103:3) устрояешь над водами горние чертоги Твои, делаешь облака Твоею колесницею, шествуешь на крыльях ветра.4(103:4) Ты творишь ангелами Твоими духов, служителями Твоими – огонь пылающий.5(103:5) Ты поставил землю на твердых основах: не поколеблется она во веки и веки.6(103:6) Бездною, как одеянием, покрыл Ты ее, на горах стоят воды.7(103:7) От прещения Твоего бегут они, от гласа грома Твоего быстро уходят;8(103:8) восходят на горы, нисходят в долины, на место, которое Ты назначил для них.9(103:9) Ты положил предел, которого не перейдут, и не возвратятся покрыть землю.10(103:10) Ты послал источники в долины: между горами текут,11(103:11) поят всех полевых зверей; дикие ослы утоляют жажду свою.12(103:12) При них обитают птицы небесные, из среды ветвей издают голос.13(103:13) Ты напояешь горы с высот Твоих, плодами дел Твоих насыщается земля.14(103:14) Ты произращаешь траву для скота, и зелень на пользу человека, чтобы произвести из земли пищу,15(103:15) и вино, которое веселит сердце человека, и елей, от которого блистает лице его, и хлеб, который укрепляет сердце человека.16(103:16) Насыщаются древа Господа, кедры Ливанские, которые Он насадил;17(103:17) на них гнездятся птицы: ели – жилище аисту,18(103:18) высокие горы – сернам; каменные утесы – убежище зайцам.19(103:19) Он сотворил луну для [указания] времен, солнце знает свой запад.20(103:20) Ты простираешь тьму и бывает ночь: во время нее бродят все лесные звери;21(103:21) львы рыкают о добыче и просят у Бога пищу себе.22(103:22) Восходит солнце, [и] они собираются и ложатся в свои логовища;23(103:23) выходит человек на дело свое и на работу свою до вечера.24(103:24) Как многочисленны дела Твои, Господи! Все соделал Ты премудро; земля полна произведений Твоих.25(103:25) Это – море великое и пространное: там пресмыкающиеся, которым нет числа, животные малые с большими;26(103:26) там плавают корабли, там этот левиафан, которого Ты сотворил играть в нем.27(103:27) Все они от Тебя ожидают, чтобы Ты дал им пищу их в свое время.28(103:28) Даешь им – принимают, отверзаешь руку Твою – насыщаются благом;29(103:29) скроешь лице Твое – мятутся, отнимешь дух их – умирают и в персть свою возвращаются;30(103:30) пошлешь дух Твой – созидаются, и Ты обновляешь лице земли.31(103:31) Да будет Господу слава во веки; да веселится Господь о делах Своих!32(103:32) Призирает на землю, и она трясется; прикасается к горам, и дымятся.33(103:33) Буду петь Господу во [всю] жизнь мою, буду петь Богу моему, доколе есмь.34(103:34) Да будет благоприятна Ему песнь моя; буду веселиться о Господе.35(103:35) Да исчезнут грешники с земли, и беззаконных да не будет более. Благослови, душа моя, Господа! Аллилуия!
1(По слав. 103.) Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – (Пс 93:1; Пс 103:1; Пс 104:35)2Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; (Ис 40:22; Ис 45:12; Дан 7:9)3Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; (Пс 18:10; Ис 19:1; Ам 9:6)4Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; (4Цар 2:11; 4Цар 6:17; Евр 1:7)5Който си положил земята на основата и, за да не се поклати за вечни времена. (Иов 26:7; Иов 38:4; Иов 38:6; Еккл 1:4)6Покрил си я с морето[1] като с дреха; водите застанаха над планините. (Быт 7:19)7От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. (Быт 8:1)8Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. (Быт 8:5; Иов 38:10; Иов 38:11)9Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. (Быт 9:11; Быт 9:15; Иов 26:10; Пс 33:7; Иер 5:22)10Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.11Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;12при тях небесните птици живеят и пеят между клоните.13Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; (Пс 65:9; Пс 65:10; Пс 147:8; Иер 10:13; Иер 14:22)14правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, (Быт 1:29; Быт 1:30; Быт 3:18; Быт 9:3; Иов 28:5; Пс 136:25; Пс 147:8; Пс 147:9)15и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. (Суд 9:13; Пс 23:5; Прит 31:6; Прит 31:7)16Великолепните[2] дървета се наситиха, ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил, (Чис 24:6)17където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;18високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.19Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. (Быт 1:14; Иов 38:12)20Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. (Ис 45:7)21Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. (Иов 38:39; Иоил 1:20)22Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.23Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. (Быт 3:19)24Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. (Прит 3:19)25Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи.26Там плават корабите; там е и чудовището[3], което си създал да играе в него. (Иов 41:1)27Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. (Пс 136:25; Пс 145:15; Пс 147:9)28Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,29скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. (Иов 34:14; Иов 34:15; Пс 146:4; Еккл 12:7)30Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. (Ис 32:15; Иез 37:9)31Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ; нека се радва в делата Си ГОСПОД, (Быт 1:31)32Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. (Пс 144:5; Авв 3:10)33Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. (Пс 63:4; Пс 146:2)34Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в ГОСПОДА.35Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя. (Пс 37:38; Пс 104:1; Прит 2:22)