Matthäus 22 | Синодальный перевод

1 Иисус, продолжая говорить им притчами, сказал:

2 Царство Небесное подобно человеку царю, который сделал брачный пир для сына своего

3 и послал рабов своих звать званых на брачный пир; и не хотели придти.

4 Опять послал других рабов, сказав: скажите званым: вот, я приготовил обед мой, тельцы мои и что откормлено, заколото, и все готово; приходите на брачный пир.

5 Но они, пренебрегши то, пошли, кто на поле свое, а кто на торговлю свою;

6 прочие же, схватив рабов его, оскорбили и убили [их].

7 Услышав о сем, царь разгневался, и, послав войска свои, истребил убийц оных и сжег город их.

8 Тогда говорит он рабам своим: брачный пир готов, а званые не были достойны;

9 итак пойдите на распутия и всех, кого найдете, зовите на брачный пир.

10 И рабы те, выйдя на дороги, собрали всех, кого только нашли, и злых и добрых; и брачный пир наполнился возлежащими.

11 Царь, войдя посмотреть возлежащих, увидел там человека, одетого не в брачную одежду,

12 и говорит ему: друг! как ты вошел сюда не в брачной одежде? Он же молчал.

13 Тогда сказал царь слугам: связав ему руки и ноги, возьмите его и бросьте во тьму внешнюю; там будет плач и скрежет зубов;

14 ибо много званых, а мало избранных.

15 Тогда фарисеи пошли и совещались, как бы уловить Его в словах.

16 И посылают к Нему учеников своих с иродианами, говоря: Учитель! мы знаем, что Ты справедлив, и истинно пути Божию учишь, и не заботишься об угождении кому–либо, ибо не смотришь ни на какое лице;

17 итак скажи нам: как Тебе кажется? позволительно ли давать подать кесарю, или нет?

18 Но Иисус, видя лукавство их, сказал: что искушаете Меня, лицемеры?

19 покажите Мне монету, которою платится подать. Они принесли Ему динарий.

20 И говорит им: чье это изображение и надпись?

21 Говорят Ему: кесаревы. Тогда говорит им: итак отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу.

22 Услышав это, они удивились и, оставив Его, ушли.

23 В тот день приступили к Нему саддукеи, которые говорят, что нет воскресения, и спросили Его:

24 Учитель! Моисей сказал: если кто умрет, не имея детей, то брат его пусть возьмет за себя жену его и восстановит семя брату своему;

25 было у нас семь братьев; первый, женившись, умер и, не имея детей, оставил жену свою брату своему;

26 подобно и второй, и третий, даже до седьмого;

27 после же всех умерла и жена;

28 итак, в воскресении, которого из семи будет она женою? ибо все имели ее.

29 Иисус сказал им в ответ: заблуждаетесь, не зная Писаний, ни силы Божией,

30 ибо в воскресении ни женятся, ни выходят замуж, но пребывают, как Ангелы Божии на небесах.

31 А о воскресении мертвых не читали ли вы реченного вам Богом:

32 Я Бог Авраама, и Бог Исаака, и Бог Иакова? Бог не есть Бог мертвых, но живых.

33 И, слыша, народ дивился учению Его.

34 А фарисеи, услышав, что Он привел саддукеев в молчание, собрались вместе.

35 И один из них, законник, искушая Его, спросил, говоря:

36 Учитель! какая наибольшая заповедь в законе?

37 Иисус сказал ему: возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим и всею душею твоею и всем разумением твоим:

38 сия есть первая и наибольшая заповедь;

39 вторая же подобная ей: возлюби ближнего твоего, как самого себя;

40 на сих двух заповедях утверждается весь закон и пророки.

41 Когда же собрались фарисеи, Иисус спросил их:

42 что вы думаете о Христе? чей Он сын? Говорят Ему: Давидов.

43 Говорит им: как же Давид, по вдохновению, называет Его Господом, когда говорит:

44 сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня, доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих?

45 Итак, если Давид называет Его Господом, как же Он сын ему?

46 И никто не мог отвечать Ему ни слова; и с того дня никто уже не смел спрашивать Его.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Притча за царската сватба

1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.

5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

9 Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.

10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани.

За плащането на данъка

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.

16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?

18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате*, лицемери?

19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.

20 Той ги попита: Чий е този образ и надпис?

21 Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.

За възкресението на мъртвите

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:

24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

26 също и вторият, и третият до седмия.

27 А след всички тях умря и жената.

28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?

29 А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.

30 Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.

31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:

32 „Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му.

Най-голямата заповед

34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:

36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“

38 Това е първа и най-голяма заповед.

39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“

40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.

Исус Христос и Давид

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:

42 Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.

43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:

44 „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти“?

45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?

46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.