Матфея 22

Синодальный перевод

1 Иисус, продолжая говорить им притчами, сказал:2 Царство Небесное подобно человеку царю, который сделал брачный пир для сына своего3 и послал рабов своих звать званых на брачный пир; и не хотели придти.4 Опять послал других рабов, сказав: скажите званым: вот, я приготовил обед мой, тельцы мои и что откормлено, заколото, и все готово; приходите на брачный пир.5 Но они, пренебрегши то, пошли, кто на поле свое, а кто на торговлю свою;6 прочие же, схватив рабов его, оскорбили и убили [их].7 Услышав о сем, царь разгневался, и, послав войска свои, истребил убийц оных и сжег город их.8 Тогда говорит он рабам своим: брачный пир готов, а званые не были достойны;9 итак пойдите на распутия и всех, кого найдете, зовите на брачный пир.10 И рабы те, выйдя на дороги, собрали всех, кого только нашли, и злых и добрых; и брачный пир наполнился возлежащими.11 Царь, войдя посмотреть возлежащих, увидел там человека, одетого не в брачную одежду,12 и говорит ему: друг! как ты вошел сюда не в брачной одежде? Он же молчал.13 Тогда сказал царь слугам: связав ему руки и ноги, возьмите его и бросьте во тьму внешнюю; там будет плач и скрежет зубов;14 ибо много званых, а мало избранных.15 Тогда фарисеи пошли и совещались, как бы уловить Его в словах.16 И посылают к Нему учеников своих с иродианами, говоря: Учитель! мы знаем, что Ты справедлив, и истинно пути Божию учишь, и не заботишься об угождении кому–либо, ибо не смотришь ни на какое лице;17 итак скажи нам: как Тебе кажется? позволительно ли давать подать кесарю, или нет?18 Но Иисус, видя лукавство их, сказал: что искушаете Меня, лицемеры?19 покажите Мне монету, которою платится подать. Они принесли Ему динарий.20 И говорит им: чье это изображение и надпись?21 Говорят Ему: кесаревы. Тогда говорит им: итак отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу.22 Услышав это, они удивились и, оставив Его, ушли.23 В тот день приступили к Нему саддукеи, которые говорят, что нет воскресения, и спросили Его:24 Учитель! Моисей сказал: если кто умрет, не имея детей, то брат его пусть возьмет за себя жену его и восстановит семя брату своему;25 было у нас семь братьев; первый, женившись, умер и, не имея детей, оставил жену свою брату своему;26 подобно и второй, и третий, даже до седьмого;27 после же всех умерла и жена;28 итак, в воскресении, которого из семи будет она женою? ибо все имели ее.29 Иисус сказал им в ответ: заблуждаетесь, не зная Писаний, ни силы Божией,30 ибо в воскресении ни женятся, ни выходят замуж, но пребывают, как Ангелы Божии на небесах.31 А о воскресении мертвых не читали ли вы реченного вам Богом:32 Я Бог Авраама, и Бог Исаака, и Бог Иакова? Бог не есть Бог мертвых, но живых.33 И, слыша, народ дивился учению Его.34 А фарисеи, услышав, что Он привел саддукеев в молчание, собрались вместе.35 И один из них, законник, искушая Его, спросил, говоря:36 Учитель! какая наибольшая заповедь в законе?37 Иисус сказал ему: возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим и всею душею твоею и всем разумением твоим:38 сия есть первая и наибольшая заповедь;39 вторая же подобная ей: возлюби ближнего твоего, как самого себя;40 на сих двух заповедях утверждается весь закон и пророки.41 Когда же собрались фарисеи, Иисус спросил их:42 что вы думаете о Христе? чей Он сын? Говорят Ему: Давидов.43 Говорит им: как же Давид, по вдохновению, называет Его Господом, когда говорит:44 сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня, доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих?45 Итак, если Давид называет Его Господом, как же Он сын ему?46 И никто не мог отвечать Ему ни слова; и с того дня никто уже не смел спрашивать Его.

Матфея 22

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше: (Лк 14:16; Откр 19:7; Откр 19:9)2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба. (Прит 9:2)5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. (Лк 19:27)7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. (Мф 10:11; Мф 10:13; Деян 13:46)9 Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости. (Мф 13:47)11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. (2Кор 5:3; Еф 4:24; Кол 3:10; Кол 3:12; Откр 3:4; Откр 16:15; Откр 19:8)12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мф 8:12)14 Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани. (Мф 20:16)15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него. (Мр 12:13; Лк 20:20)16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.17 Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате[1], лицемери?19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.20 Той ги попита: Чий е този образ и надпис?21 Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. (Мф 17:25; Мр 12:17; Рим 13:7)22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха: (Мр 12:18; Лк 20:27; Деян 23:8)24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. (Втор 25:5; Мр 12:19; Лк 20:28)25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;26 също и вторият, и третият до седмия.27 А след всички тях умря и жената.28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?29 А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. (Ин 20:9)30 Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето. (1Кор 15:44; 1Ин 3:2)31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:32 „Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. (Исх 3:6; Исх 3:16; Мр 12:26; Лк 20:37; Деян 7:32; Евр 11:16)33 И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. (Мф 7:28)34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно. (Мр 12:28; Лк 10:25)35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса: (Мр 12:28; Лк 10:25)36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Втор 6:5; Втор 10:12; Втор 30:6; Мих 6:8; Мф 5:43; Мр 12:30; Лк 10:27)38 Това е първа и най-голяма заповед.39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ (Лев 19:18; Мф 19:19; Мр 12:31; Лк 10:27; Рим 13:9; Гал 5:14; Иак 2:8)40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. (Мф 7:12)41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: (Мр 12:35; Лк 20:41)42 Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:44 „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти“? (Пс 110:1; Лк 20:42; Деян 2:34; 1Кор 15:25; Евр 1:13; Евр 10:12; Евр 10:13)45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси. (Мр 12:34; Лк 14:6; Лк 20:40)