Matthäus 15 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Matthäus 15 | Синодальный перевод
1 Тогда приходят к Иисусу Иерусалимские книжники и фарисеи и говорят: 2 зачем ученики Твои преступают предание старцев? ибо не умывают рук своих, когда едят хлеб. 3 Он же сказал им в ответ: зачем и вы преступаете заповедь Божию ради предания вашего? 4 Ибо Бог заповедал: почитай отца и мать; и: злословящий отца или мать смертью да умрет. 5 А вы говорите: если кто скажет отцу или матери: дар [Богу] то, чем бы ты от меня пользовался, 6 тот может и не почтить отца своего или мать свою; таким образом вы устранили заповедь Божию преданием вашим. 7 Лицемеры! хорошо пророчествовал о вас Исаия, говоря: 8 приближаются ко Мне люди сии устами своими, и чтут Меня языком, сердце же их далеко отстоит от Меня; 9 но тщетно чтут Меня, уча учениям, заповедям человеческим. 10 И, призвав народ, сказал им: слушайте и разумейте! 11 не то, что входит в уста, оскверняет человека, но то, что выходит из уст, оскверняет человека. 12 Тогда ученики Его, приступив, сказали Ему: знаешь ли, что фарисеи, услышав слово сие, соблазнились? 13 Он же сказал в ответ: всякое растение, которое не Отец Мой Небесный насадил, искоренится; 14 оставьте их: они – слепые вожди слепых; а если слепой ведет слепого, то оба упадут в яму. 15 Петр же, отвечая, сказал Ему: изъясни нам притчу сию. 16 Иисус сказал: неужели и вы еще не разумеете? 17 еще ли не понимаете, что все, входящее в уста, проходит в чрево и извергается вон? 18 а исходящее из уст – из сердца исходит – сие оскверняет человека, 19 ибо из сердца исходят злые помыслы, убийства, прелюбодеяния, любодеяния, кражи, лжесвидетельства, хуления – 20 это оскверняет человека; а есть неумытыми руками – не оскверняет человека. 21 И, выйдя оттуда, Иисус удалился в страны Тирские и Сидонские. 22 И вот, женщина Хананеянка, выйдя из тех мест, кричала Ему: помилуй меня, Господи, сын Давидов, дочь моя жестоко беснуется. 23 Но Он не отвечал ей ни слова. И ученики Его, приступив, просили Его: отпусти ее, потому что кричит за нами. 24 Он же сказал в ответ: Я послан только к погибшим овцам дома Израилева. 25 А она, подойдя, кланялась Ему и говорила: Господи! помоги мне. 26 Он же сказал в ответ: нехорошо взять хлеб у детей и бросить псам. 27 Она сказала: так, Господи! но и псы едят крохи, которые падают со стола господ их. 28 Тогда Иисус сказал ей в ответ: о, женщина! велика вера твоя; да будет тебе по желанию твоему. И исцелилась дочь ее в тот час. 29 Перейдя оттуда, пришел Иисус к морю Галилейскому и, взойдя на гору, сел там. 30 И приступило к Нему множество народа, имея с собою хромых, слепых, немых, увечных и иных многих, и повергли их к ногам Иисусовым; и Он исцелил их; 31 так что народ дивился, видя немых говорящими, увечных здоровыми, хромых ходящими и слепых видящими; и прославлял Бога Израилева. 32 Иисус же, призвав учеников Своих, сказал им: жаль Мне народа, что уже три дня находятся при Мне, и нечего им есть; отпустить же их неевшими не хочу, чтобы не ослабели в дороге. 33 И говорят Ему ученики Его: откуда нам взять в пустыне столько хлебов, чтобы накормить столько народа? 34 Говорит им Иисус: сколько у вас хлебов? Они же сказали: семь, и немного рыбок. 35 Тогда велел народу возлечь на землю. 36 И, взяв семь хлебов и рыбы, воздал благодарение, преломил и дал ученикам Своим, а ученики народу. 37 И ели все и насытились; и набрали оставшихся кусков семь корзин полных, 38 а евших было четыре тысячи человек, кроме женщин и детей. 39 И, отпустив народ, Он вошел в лодку и прибыл в пределы Магдалинские.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Божии заповеди и човешки предания

1 Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха: 2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? 3 А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? 4 Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ 5 Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога, 6 той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед. 7 Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: 8 „Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. 9 Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“

Кое прави човека нечист

10 И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте! 11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека. 12 Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи? 13 А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено. 14 Оставете ги; те са водачи на слепци; а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. 15 Петър Му отговори: Обясни ни тази притча. 16 А Той каза: И вие ли още не проумявате? 17 Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхвърля отзад? 18 А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека. 19 Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. 20 Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

Вярата на една езичница и изцеляване на множество болни

21 И като излезе оттам, Исус се оттегли в Тирската и Сидонската област. 22 И, ето, една ханаанка излезе от онези места и извика: Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми жестоко страда, обладана от бяс. 23 Но Той не отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казваха: Отпрати я, защото вика след нас. 24 А Той отговори: Аз не съм изпратен при други освен при изгубените овце от Израилевия дом. 25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми. 26 Той отговори: Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. 27 А тя каза: Така е, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. 28 Тогава Исус отговори: О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти. И в този час дъщеря оздравя. 29 И като замина оттам, Исус дойде при Галилейското езеро; и се качи на хълма и седеше там. 30 И дойдоха при Него големи множества, които водеха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете Му; и Той ги изцели; 31 а народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

Нахранване на четири хиляди души

32 А Исус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя. 33 Учениците Му казаха: Откъде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество? 34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те отвърнаха: Седем и малко рибки. 35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците – на народа. 37 И ядоха всички и се наситиха, и вдигнаха останалите къшеи, седем пълни кошници. 38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже освен жените и децата. 39 И като разпусна народа, влезе в лодката и дойде в околностите на Магадан*.