Matthäus 14 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Matthäus 14 | Синодальный перевод
1 В то время Ирод четвертовластник услышал молву об Иисусе 2 и сказал служащим при нем: это Иоанн Креститель; он воскрес из мертвых, и потому чудеса делаются им. 3 Ибо Ирод, взяв Иоанна, связал его и посадил в темницу за Иродиаду, жену Филиппа, брата своего, 4 потому что Иоанн говорил ему: не должно тебе иметь ее. 5 И хотел убить его, но боялся народа, потому что его почитали за пророка. 6 Во время же [празднования] дня рождения Ирода дочь Иродиады плясала перед собранием и угодила Ироду, 7 посему он с клятвою обещал ей дать, чего она ни попросит. 8 Она же, по наущению матери своей, сказала: дай мне здесь на блюде голову Иоанна Крестителя. 9 И опечалился царь, но, ради клятвы и возлежащих с ним, повелел дать ей, 10 и послал отсечь Иоанну голову в темнице. 11 И принесли голову его на блюде и дали девице, а она отнесла матери своей. 12 Ученики же его, придя, взяли тело его и погребли его; и пошли, возвестили Иисусу. 13 И, услышав, Иисус удалился оттуда на лодке в пустынное место один; а народ, услышав о том, пошел за Ним из городов пешком. 14 И, выйдя, Иисус увидел множество людей и сжалился над ними, и исцелил больных их. 15 Когда же настал вечер, приступили к Нему ученики Его и сказали: место здесь пустынное и время уже позднее; отпусти народ, чтобы они пошли в селения и купили себе пищи. 16 Но Иисус сказал им: не нужно им идти, вы дайте им есть. 17 Они же говорят Ему: у нас здесь только пять хлебов и две рыбы. 18 Он сказал: принесите их Мне сюда. 19 И велел народу возлечь на траву и, взяв пять хлебов и две рыбы, воззрел на небо, благословил и, преломив, дал хлебы ученикам, а ученики народу. 20 И ели все и насытились; и набрали оставшихся кусков двенадцать коробов полных; 21 а евших было около пяти тысяч человек, кроме женщин и детей. 22 И тотчас понудил Иисус учеников Своих войти в лодку и отправиться прежде Его на другую сторону, пока Он отпустит народ. 23 И, отпустив народ, Он взошел на гору помолиться наедине; и вечером оставался там один. 24 А лодка была уже на средине моря, и ее било волнами, потому что ветер был противный. 25 В четвертую же стражу ночи пошел к ним Иисус, идя по морю. 26 И ученики, увидев Его идущего по морю, встревожились и говорили: это призрак; и от страха вскричали. 27 Но Иисус тотчас заговорил с ними и сказал: ободритесь; это Я, не бойтесь. 28 Петр сказал Ему в ответ: Господи! если это Ты, повели мне придти к Тебе по воде. 29 Он же сказал: иди. И, выйдя из лодки, Петр пошел по воде, чтобы подойти к Иисусу, 30 но, видя сильный ветер, испугался и, начав утопать, закричал: Господи! спаси меня. 31 Иисус тотчас простер руку, поддержал его и говорит ему: маловерный! зачем ты усомнился? 32 И, когда вошли они в лодку, ветер утих. 33 Бывшие же в лодке подошли, поклонились Ему и сказали: истинно Ты Сын Божий. 34 И, переправившись, прибыли в землю Геннисаретскую. 35 Жители того места, узнав Его, послали во всю окрестность ту и принесли к Нему всех больных, 36 и просили Его, чтобы только прикоснуться к краю одежды Его; и которые прикасались, исцелялись.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Посичането на Йоан Кръстител

1 В онова време четвъртовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исус; 2 и каза на слугите си: Този е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него. 3 Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип; 4 понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш. 5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го смятаха за пророк. 6 А когато Ирод имаше рожден ден, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и угоди на Ирод. 7 Затова той с клетва обеща да даде, каквото и да му поиска. 8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител. 9 Царят се наскърби; но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да се даде. 10 И изпрати да обезглавят Йоан в тъмницата. 11 И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. 12 А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исус.

Чудото с нахранването на пет хиляди души

13 И Исус, като чу това, се оттегли оттам с ладия на уединено място настрана; а народът, като разбра, отиде след Него пеша от градовете. 14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им. 15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето вече напредна; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна. 16 А Исус им каза: Няма нужда да ходят; дайте им вие да ядат. 17 А те Му отговориха: Имаме тук само пет хляба и две риби. 18 А Той им каза: Донесете ги тук при Мене. 19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа. 20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша. 21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже освен жените и децата.

Исус Христос ходи по водата

22 И начаса Исус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа. 23 И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам. 24 А лодката беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен. 25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде при тях, като вървеше по езерото. 26 И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха. 27 А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се! 28 И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. 29 А Той каза: Ела! И Петър слезе от лодката и вървеше по водата, за да иде при Исус. 30 Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме! 31 И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни? 32 И като влязоха в лодката, вятърът утихна. 33 А онези, които бяха в лодката, Му се поклониха и казаха: Наистина, Ти си Божий Син. 34 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя. 35 И когато местните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всички болни; 36 и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.