Lukas 20 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Lukas 20 | Синодальный перевод
1 В один из тех дней, когда Он учил народ в храме и благовествовал, приступили первосвященники и книжники со старейшинами, 2 и сказали Ему: скажи нам, какою властью Ты это делаешь, или кто дал Тебе власть сию? 3 Он сказал им в ответ: спрошу и Я вас об одном, и скажите Мне: 4 крещение Иоанново с небес было, или от человеков? 5 Они же, рассуждая между собою, говорили: если скажем: с небес, то скажет: почему же вы не поверили ему? 6 а если скажем: от человеков, то весь народ побьет нас камнями, ибо он уверен, что Иоанн есть пророк. 7 И отвечали: не знаем откуда. 8 Иисус сказал им: и Я не скажу вам, какою властью это делаю. 9 И начал Он говорить к народу притчу сию: один человек насадил виноградник и отдал его виноградарям, и отлучился на долгое время; 10 и в свое время послал к виноградарям раба, чтобы они дали ему плодов из виноградника; но виноградари, прибив его, отослали ни с чем. 11 Еще послал другого раба; но они и этого, прибив и обругав, отослали ни с чем. 12 И еще послал третьего; но они и того, изранив, выгнали. 13 Тогда сказал господин виноградника: что мне делать? Пошлю сына моего возлюбленного; может быть, увидев его, постыдятся. 14 Но виноградари, увидев его, рассуждали между собою, говоря: это наследник; пойдем, убьем его, и наследство его будет наше. 15 И, выведя его вон из виноградника, убили. Что же сделает с ними господин виноградника? 16 Придет и погубит виноградарей тех, и отдаст виноградник другим. Слышавшие же это сказали: да не будет! 17 Но Он, взглянув на них, сказал: что значит сие написанное: камень, который отвергли строители, тот самый сделался главою угла? 18 Всякий, кто упадет на тот камень, разобьется, а на кого он упадет, того раздавит. 19 И искали в это время первосвященники и книжники, чтобы наложить на Него руки, но побоялись народа, ибо поняли, что о них сказал Он эту притчу. 20 И, наблюдая за Ним, подослали лукавых людей, которые, притворившись благочестивыми, уловили бы Его в каком–либо слове, чтобы предать Его начальству и власти правителя. 21 И они спросили Его: Учитель! мы знаем, что Ты правдиво говоришь и учишь и не смотришь на лице, но истинно пути Божию учишь; 22 позволительно ли нам давать подать кесарю, или нет? 23 Он же, уразумев лукавство их, сказал им: что вы Меня искушаете? 24 Покажите Мне динарий: чье на нем изображение и надпись? Они отвечали: кесаревы. 25 Он сказал им: итак, отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу. 26 И не могли уловить Его в слове перед народом, и, удивившись ответу Его, замолчали. 27 Тогда пришли некоторые из саддукеев, отвергающих воскресение, и спросили Его: 28 Учитель! Моисей написал нам, что если у кого умрет брат, имевший жену, и умрет бездетным, то брат его должен взять его жену и восставить семя брату своему. 29 Было семь братьев, первый, взяв жену, умер бездетным; 30 взял ту жену второй, и тот умер бездетным; 31 взял ее третий; также и все семеро, и умерли, не оставив детей; 32 после всех умерла и жена; 33 итак, в воскресение которого из них будет она женою, ибо семеро имели ее женою? 34 Иисус сказал им в ответ: чада века сего женятся и выходят замуж; 35 а сподобившиеся достигнуть того века и воскресения из мертвых ни женятся, ни замуж не выходят, 36 и умереть уже не могут, ибо они равны Ангелам и суть сыны Божии, будучи сынами воскресения. 37 А что мертвые воскреснут, и Моисей показал при купине, когда назвал Господа Богом Авраама и Богом Исаака и Богом Иакова. 38 Бог же не есть [Бог] мертвых, но живых, ибо у Него все живы. 39 На это некоторые из книжников сказали: Учитель! Ты хорошо сказал. 40 И уже не смели спрашивать Его ни о чем. Он же сказал им: 41 как говорят, что Христос есть Сын Давидов, 42 а сам Давид говорит в книге псалмов: сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня, 43 доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих? 44 Итак, Давид Господом называет Его; как же Он Сын ему? 45 И когда слушал весь народ, Он сказал ученикам Своим: 46 остерегайтесь книжников, которые любят ходить в длинных одеждах и любят приветствия в народных собраниях, председания в синагогах и предвозлежания на пиршествах, 47 которые поедают домы вдов и лицемерно долго молятся; они примут тем большее осуждение.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

За властта на Исус Христос

1 И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха: 2 Кажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт? 3 И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете: 4 Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците? 5 А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте? 6 Но ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. 7 И отговориха, че не знаят откъде беше. 8 Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

Притча за злите земеделци

9 И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време. 10 И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен. 11 Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен. 12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха. 13 Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат. 14 Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. 15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето? 16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде! 17 А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“? 18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. 19 И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат*, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа.

За плащането на данък на императора

20 И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя. 21 И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; 22 право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не? 23 А Той разбра лукавството им и им каза: 24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря. 25 А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. 26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.

За възкресението на мъртвите

27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха: 28 Учителю, Моисей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си.“ 29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен. 30 И вторият, и третият я взеха; 31 така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца. 32 А после умря и жената. 33 И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена? 34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват; 35 а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. 36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога. 37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“. 38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. 39 А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза. 40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат. 41 Исус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син? 42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, 43 докато положа враговете Ти за Твое подножие.“ 44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син? 45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си: 46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията, 47 които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.