Луки 20

Синодальный перевод

1 В один из тех дней, когда Он учил народ в храме и благовествовал, приступили первосвященники и книжники со старейшинами,2 и сказали Ему: скажи нам, какою властью Ты это делаешь, или кто дал Тебе власть сию?3 Он сказал им в ответ: спрошу и Я вас об одном, и скажите Мне:4 крещение Иоанново с небес было, или от человеков?5 Они же, рассуждая между собою, говорили: если скажем: с небес, то скажет: почему же вы не поверили ему?6 а если скажем: от человеков, то весь народ побьет нас камнями, ибо он уверен, что Иоанн есть пророк.7 И отвечали: не знаем откуда.8 Иисус сказал им: и Я не скажу вам, какою властью это делаю.9 И начал Он говорить к народу притчу сию: один человек насадил виноградник и отдал его виноградарям, и отлучился на долгое время;10 и в свое время послал к виноградарям раба, чтобы они дали ему плодов из виноградника; но виноградари, прибив его, отослали ни с чем.11 Еще послал другого раба; но они и этого, прибив и обругав, отослали ни с чем.12 И еще послал третьего; но они и того, изранив, выгнали.13 Тогда сказал господин виноградника: что мне делать? Пошлю сына моего возлюбленного; может быть, увидев его, постыдятся.14 Но виноградари, увидев его, рассуждали между собою, говоря: это наследник; пойдем, убьем его, и наследство его будет наше.15 И, выведя его вон из виноградника, убили. Что же сделает с ними господин виноградника?16 Придет и погубит виноградарей тех, и отдаст виноградник другим. Слышавшие же это сказали: да не будет!17 Но Он, взглянув на них, сказал: что значит сие написанное: камень, который отвергли строители, тот самый сделался главою угла?18 Всякий, кто упадет на тот камень, разобьется, а на кого он упадет, того раздавит.19 И искали в это время первосвященники и книжники, чтобы наложить на Него руки, но побоялись народа, ибо поняли, что о них сказал Он эту притчу.20 И, наблюдая за Ним, подослали лукавых людей, которые, притворившись благочестивыми, уловили бы Его в каком–либо слове, чтобы предать Его начальству и власти правителя.21 И они спросили Его: Учитель! мы знаем, что Ты правдиво говоришь и учишь и не смотришь на лице, но истинно пути Божию учишь;22 позволительно ли нам давать подать кесарю, или нет?23 Он же, уразумев лукавство их, сказал им: что вы Меня искушаете?24 Покажите Мне динарий: чье на нем изображение и надпись? Они отвечали: кесаревы.25 Он сказал им: итак, отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу.26 И не могли уловить Его в слове перед народом, и, удивившись ответу Его, замолчали.27 Тогда пришли некоторые из саддукеев, отвергающих воскресение, и спросили Его:28 Учитель! Моисей написал нам, что если у кого умрет брат, имевший жену, и умрет бездетным, то брат его должен взять его жену и восставить семя брату своему.29 Было семь братьев, первый, взяв жену, умер бездетным;30 взял ту жену второй, и тот умер бездетным;31 взял ее третий; также и все семеро, и умерли, не оставив детей;32 после всех умерла и жена;33 итак, в воскресение которого из них будет она женою, ибо семеро имели ее женою?34 Иисус сказал им в ответ: чада века сего женятся и выходят замуж;35 а сподобившиеся достигнуть того века и воскресения из мертвых ни женятся, ни замуж не выходят,36 и умереть уже не могут, ибо они равны Ангелам и суть сыны Божии, будучи сынами воскресения.37 А что мертвые воскреснут, и Моисей показал при купине, когда назвал Господа Богом Авраама и Богом Исаака и Богом Иакова.38 Бог же не есть [Бог] мертвых, но живых, ибо у Него все живы.39 На это некоторые из книжников сказали: Учитель! Ты хорошо сказал.40 И уже не смели спрашивать Его ни о чем. Он же сказал им:41 как говорят, что Христос есть Сын Давидов,42 а сам Давид говорит в книге псалмов: сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня,43 доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих?44 Итак, Давид Господом называет Его; как же Он Сын ему?45 И когда слушал весь народ, Он сказал ученикам Своим:46 остерегайтесь книжников, которые любят ходить в длинных одеждах и любят приветствия в народных собраниях, председания в синагогах и предвозлежания на пиршествах,47 которые поедают домы вдов и лицемерно долго молятся; они примут тем большее осуждение.

Луки 20

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха: (Мф 21:23; Мр 11:27)2 Кажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт? (Деян 4:7; Деян 7:27)3 И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:4 Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците?5 А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?6 Но ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. (Мф 14:5; Мф 21:26; Лк 7:29)7 И отговориха, че не знаят откъде беше.8 Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.9 И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време. (Ис 5:1; Иер 2:21; Мф 21:33; Мр 12:1)10 И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.11 Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.13 Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.14 Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. (Евр 1:2)15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето? (Евр 13:12)16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!17 А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“? (Пс 118:22; Ис 28:16; Мф 21:42; Мр 12:10; Деян 4:11; Рим 9:33; 1Пет 2:6)18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. (Дан 2:34; Дан 2:35; Мф 21:44)19 И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат[1], защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа.20 И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя. (Мф 22:15; Мр 12:13)21 И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; (Мф 22:16; Мр 12:14)22 право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?23 А Той разбра лукавството им и им каза:24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.25 А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. (Мф 17:27; Мф 22:21; Рим 13:7)26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха: (Мф 22:23; Мр 12:18; Деян 23:6; Деян 23:8)28 Учителю, Моисей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си.“ (Втор 25:5)29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.30 И вторият, и третият я взеха;31 така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.32 А после умря и жената.33 И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;35 а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога. (Рим 8:23; 1Кор 15:42; 1Кор 15:49; 1Кор 15:52; 1Ин 3:2)37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“. (Исх 3:6; Исх 3:16; Мф 22:32; Мр 12:26)38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. (Рим 6:10; Рим 6:11)39 А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат. (Мф 22:42; Мр 12:35)41 Исус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син? (Мф 22:42; Мр 12:35)42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, (Пс 110:1; Мф 22:44; Деян 2:34)43 докато положа враговете Ти за Твое подножие.“44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си: (Мф 23:1; Мр 12:38)46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията, (Мф 23:5; Мр 12:38; Мр 12:39; Лк 11:43)47 които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане. (Мф 23:14)