Johannes 13 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Johannes 13 | Синодальный перевод
1 Перед праздником Пасхи Иисус, зная, что пришел час Его перейти от мира сего к Отцу, [явил делом, что], возлюбив Своих сущих в мире, до конца возлюбил их. 2 И во время вечери, когда диавол уже вложил в сердце Иуде Симонову Искариоту предать Его, 3 Иисус, зная, что Отец все отдал в руки Его, и что Он от Бога исшел и к Богу отходит, 4 встал с вечери, снял [с Себя верхнюю] одежду и, взяв полотенце, препоясался. 5 Потом влил воды в умывальницу и начал умывать ноги ученикам и отирать полотенцем, которым был препоясан. 6 Подходит к Симону Петру, и тот говорит Ему: Господи! Тебе ли умывать мои ноги? 7 Иисус сказал ему в ответ: что Я делаю, теперь ты не знаешь, а уразумеешь после. 8 Петр говорит Ему: не умоешь ног моих вовек. Иисус отвечал ему: если не умою тебя, не имеешь части со Мною. 9 Симон Петр говорит Ему: Господи! не только ноги мои, но и руки и голову. 10 Иисус говорит ему: омытому нужно только ноги умыть, потому что чист весь; и вы чисты, но не все. 11 Ибо знал Он предателя Своего, потому [и] сказал: не все вы чисты. 12 Когда же умыл им ноги и надел одежду Свою, то, возлегши опять, сказал им: знаете ли, что Я сделал вам? 13 Вы называете Меня Учителем и Господом, и правильно говорите, ибо Я точно то. 14 Итак, если Я, Господь и Учитель, умыл ноги вам, то и вы должны умывать ноги друг другу. 15 Ибо Я дал вам пример, чтобы и вы делали то же, что Я сделал вам. 16 Истинно, истинно говорю вам: раб не больше господина своего, и посланник не больше пославшего его. 17 Если это знаете, блаженны вы, когда исполняете. 18 Не о всех вас говорю; Я знаю, которых избрал. Но да сбудется Писание: ядущий со Мною хлеб поднял на Меня пяту свою. 19 Теперь сказываю вам, прежде нежели [то] сбылось, дабы, когда сбудется, вы поверили, что это Я. 20 Истинно, истинно говорю вам: принимающий того, кого Я пошлю, Меня принимает; а принимающий Меня принимает Пославшего Меня. 21 Сказав это, Иисус возмутился духом, и засвидетельствовал, и сказал: истинно, истинно говорю вам, что один из вас предаст Меня. 22 Тогда ученики озирались друг на друга, недоумевая, о ком Он говорит. 23 Один же из учеников Его, которого любил Иисус, возлежал у груди Иисуса. 24 Ему Симон Петр сделал знак, чтобы спросил, кто это, о котором говорит. 25 Он, припав к груди Иисуса, сказал Ему: Господи! кто это? 26 Иисус отвечал: тот, кому Я, обмакнув кусок хлеба, подам. И, обмакнув кусок, подал Иуде Симонову Искариоту. 27 И после сего куска вошел в него сатана. Тогда Иисус сказал ему: что делаешь, делай скорее. 28 Но никто из возлежавших не понял, к чему Он это сказал ему. 29 А как у Иуды был ящик, то некоторые думали, что Иисус говорит ему: купи, что нам нужно к празднику, или чтобы дал что–нибудь нищим. 30 Он, приняв кусок, тотчас вышел; а была ночь. 31 Когда он вышел, Иисус сказал: ныне прославился Сын Человеческий, и Бог прославился в Нем. 32 Если Бог прославился в Нем, то и Бог прославит Его в Себе, и вскоре прославит Его. 33 Дети! недолго уже быть Мне с вами. Будете искать Меня, и, как сказал Я Иудеям, что, куда Я иду, вы не можете придти, [так] и вам говорю теперь. 34 Заповедь новую даю вам, да любите друг друга; как Я возлюбил вас, [так] и вы да любите друг друга. 35 По тому узнают все, что вы Мои ученики, если будете иметь любовь между собою. 36 Симон Петр сказал Ему: Господи! куда Ты идешь? Иисус отвечал ему: куда Я иду, ты не можешь теперь за Мною идти, а после пойдешь за Мною. 37 Петр сказал Ему: Господи! почему я не могу идти за Тобою теперь? я душу мою положу за Тебя. 38 Иисус отвечал ему: душу твою за Меня положишь? истинно, истинно говорю тебе: не пропоет петух, как отречешься от Меня трижды.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Тайната вечеря

1 А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. 2 И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, 3 Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. 5 После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан. 6 И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? 7 Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш. 8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. 9 Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми. 10 Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички. 11 Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. 12 А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. 14 И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. 16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. 18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“ 19 Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. 20 Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

Исус предсказва, че ще бъде предаден

21 Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. 22 Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори. 23 А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус. 24 Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори. 25 А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той? 26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски. 27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. 28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това; 29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата*, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. 30 И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ.

Новата заповед за любовта

31 А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него; 32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. 33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите, така и на вас казвам сега – където отивам Аз, вие не можете да дойдете. 34 Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

Исус предсказва отричането на Петър

36 Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш. 37 Петър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота* си ще дам за Теб. 38 Исус отговори: Живота* си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене.