Johannes 12 | Синодальный перевод

1 За шесть дней до Пасхи пришел Иисус в Вифанию, где был Лазарь умерший, которого Он воскресил из мертвых. 2 Там приготовили Ему вечерю, и Марфа служила, и Лазарь был одним из возлежавших с Ним. 3 Мария же, взяв фунт нардового чистого драгоценного мира, помазала ноги Иисуса и отерла волосами своими ноги Его; и дом наполнился благоуханием от мира. 4 Тогда один из учеников Его, Иуда Симонов Искариот, который хотел предать Его, сказал: 5 Для чего бы не продать это миро за триста динариев и не раздать нищим? 6 Сказал же он это не потому, чтобы заботился о нищих, но потому что был вор. Он имел [при себе денежный] ящик и носил, что туда опускали. 7 Иисус же сказал: оставьте ее; она сберегла это на день погребения Моего. 8 Ибо нищих всегда имеете с собою, а Меня не всегда. 9 Многие из Иудеев узнали, что Он там, и пришли не только для Иисуса, но чтобы видеть и Лазаря, которого Он воскресил из мертвых. 10 Первосвященники же положили убить и Лазаря, 11 потому что ради него многие из Иудеев приходили и веровали в Иисуса. 12 На другой день множество народа, пришедшего на праздник, услышав, что Иисус идет в Иерусалим, 13 взяли пальмовые ветви, вышли навстречу Ему и восклицали: осанна! благословен грядущий во имя Господне, Царь Израилев! 14 Иисус же, найдя молодого осла, сел на него, как написано: 15 Не бойся, дщерь Сионова! се, Царь твой грядет, сидя на молодом осле. 16 Ученики Его сперва не поняли этого; но когда прославился Иисус, тогда вспомнили, что так было о Нем написано, и это сделали Ему. 17 Народ, бывший с Ним прежде, свидетельствовал, что Он вызвал из гроба Лазаря и воскресил его из мертвых. 18 Потому и встретил Его народ, ибо слышал, что Он сотворил это чудо. 19 Фарисеи же говорили между собою: видите ли, что не успеваете ничего? весь мир идет за Ним. 20 Из пришедших на поклонение в праздник были некоторые Еллины. 21 Они подошли к Филиппу, который был из Вифсаиды Галилейской, и просили его, говоря: господин! нам хочется видеть Иисуса. 22 Филипп идет и говорит о том Андрею; и потом Андрей и Филипп сказывают о том Иисусу. 23 Иисус же сказал им в ответ: пришел час прославиться Сыну Человеческому. 24 Истинно, истинно говорю вам: если пшеничное зерно, пав в землю, не умрет, то останется одно; а если умрет, то принесет много плода. 25 Любящий душу свою погубит ее; а ненавидящий душу свою в мире сем сохранит ее в жизнь вечную. 26 Кто Мне служит, Мне да последует; и где Я, там и слуга Мой будет. И кто Мне служит, того почтит Отец Мой. 27 Душа Моя теперь возмутилась; и что Мне сказать? Отче! избавь Меня от часа сего! Но на сей час Я и пришел. 28 Отче! прославь имя Твое. Тогда пришел с неба глас: и прославил и еще прославлю. 29 Народ, стоявший и слышавший [то], говорил: это гром; а другие говорили: Ангел говорил Ему. 30 Иисус на это сказал: не для Меня был глас сей, но для народа. 31 Ныне суд миру сему; ныне князь мира сего изгнан будет вон. 32 И когда Я вознесен буду от земли, всех привлеку к Себе. 33 Сие говорил Он, давая разуметь, какою смертью Он умрет. 34 Народ отвечал Ему: мы слышали из закона, что Христос пребывает вовек; как же Ты говоришь, что должно вознесену быть Сыну Человеческому? кто Этот Сын Человеческий? 35 Тогда Иисус сказал им: еще на малое время свет есть с вами; ходите, пока есть свет, чтобы не объяла вас тьма: а ходящий во тьме не знает, куда идет. 36 Доколе свет с вами, веруйте в свет, да будете сынами света. Сказав это, Иисус отошел и скрылся от них. 37 Столько чудес сотворил Он пред ними, и они не веровали в Него, 38 да сбудется слово Исаии пророка: Господи! кто поверил слышанному от нас? и кому открылась мышца Господня? 39 Потому не могли они веровать, что, как еще сказал Исаия, 40 народ сей ослепил глаза свои и окаменил сердце свое, да не видят глазами, и не уразумеют сердцем, и не обратятся, чтобы Я исцелил их. 41 Сие сказал Исаия, когда видел славу Его и говорил о Нем. 42 Впрочем и из начальников многие уверовали в Него; но ради фарисеев не исповедывали, чтобы не быть отлученными от синагоги, 43 ибо возлюбили больше славу человеческую, нежели славу Божию. 44 Иисус же возгласил и сказал: верующий в Меня не в Меня верует, но в Пославшего Меня. 45 И видящий Меня видит Пославшего Меня. 46 Я свет пришел в мир, чтобы всякий верующий в Меня не оставался во тьме. 47 И если кто услышит Мои слова и не поверит, Я не сужу его, ибо Я пришел не судить мир, но спасти мир. 48 Отвергающий Меня и не принимающий слов Моих имеет судью себе: слово, которое Я говорил, оно будет судить его в последний день. 49 Ибо Я говорил не от Себя; но пославший Меня Отец, Он дал Мне заповедь, что сказать и что говорить. 50 И Я знаю, что заповедь Его есть жизнь вечная. Итак, что Я говорю, говорю, как сказал Мне Отец.

Библия, ревизирано издание

Помазването на Исус Христос във Витания

1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. 3 Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото. 4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата*, вземаше от това, което пускаха в нея. 7 Тогава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. 8 Сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас. 9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, 11 защото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус.

Тържественото влизане в Йерусалим

12 На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим, 13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израилевият Цар! 14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано: 15 „Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле.“ 16 Учениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него. 17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо. 18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение. 19 Затова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него.

Елините искат да видят Исус Христос

20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци. 21 Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус. 22 Филип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус. 23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. 24 Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод. 25 Който обича живота* си, ще го изгуби; а който мрази живота* си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.

Исус Христос говори за Своята смърт

27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час. 28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя. 29 Тогава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори. 30 Исус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас. 31 Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. 32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. 33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре. 34 Тогава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син? 35 Тогава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. 36 Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях. 37 Но независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; 38 за да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?“ 39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал: 40 „Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“ 41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него. 42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43 защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога. 44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил. 45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. 46 Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен, 47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. 48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. 49 Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. 50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

Johannes 12 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Помазването на Исус Христос във Витания

Тържественото влизане в Йерусалим

Елините искат да видят Исус Христос

Исус Христос говори за Своята смърт