1Перед праздником Пасхи Иисус, зная, что пришел час Его перейти от мира сего к Отцу, [явил делом, что], возлюбив Своих сущих в мире, до конца возлюбил их.2И во время вечери, когда диавол уже вложил в сердце Иуде Симонову Искариоту предать Его,3Иисус, зная, что Отец все отдал в руки Его, и что Он от Бога исшел и к Богу отходит,4встал с вечери, снял [с Себя верхнюю] одежду и, взяв полотенце, препоясался.5Потом влил воды в умывальницу и начал умывать ноги ученикам и отирать полотенцем, которым был препоясан.6Подходит к Симону Петру, и тот говорит Ему: Господи! Тебе ли умывать мои ноги?7Иисус сказал ему в ответ: что Я делаю, теперь ты не знаешь, а уразумеешь после.8Петр говорит Ему: не умоешь ног моих вовек. Иисус отвечал ему: если не умою тебя, не имеешь части со Мною.9Симон Петр говорит Ему: Господи! не только ноги мои, но и руки и голову.10Иисус говорит ему: омытому нужно только ноги умыть, потому что чист весь; и вы чисты, но не все.11Ибо знал Он предателя Своего, потому [и] сказал: не все вы чисты.12Когда же умыл им ноги и надел одежду Свою, то, возлегши опять, сказал им: знаете ли, что Я сделал вам?13Вы называете Меня Учителем и Господом, и правильно говорите, ибо Я точно то.14Итак, если Я, Господь и Учитель, умыл ноги вам, то и вы должны умывать ноги друг другу.15Ибо Я дал вам пример, чтобы и вы делали то же, что Я сделал вам.16Истинно, истинно говорю вам: раб не больше господина своего, и посланник не больше пославшего его.17Если это знаете, блаженны вы, когда исполняете.18Не о всех вас говорю; Я знаю, которых избрал. Но да сбудется Писание: ядущий со Мною хлеб поднял на Меня пяту свою.19Теперь сказываю вам, прежде нежели [то] сбылось, дабы, когда сбудется, вы поверили, что это Я.20Истинно, истинно говорю вам: принимающий того, кого Я пошлю, Меня принимает; а принимающий Меня принимает Пославшего Меня.21Сказав это, Иисус возмутился духом, и засвидетельствовал, и сказал: истинно, истинно говорю вам, что один из вас предаст Меня.22Тогда ученики озирались друг на друга, недоумевая, о ком Он говорит.23Один же из учеников Его, которого любил Иисус, возлежал у груди Иисуса.24Ему Симон Петр сделал знак, чтобы спросил, кто это, о котором говорит.25Он, припав к груди Иисуса, сказал Ему: Господи! кто это?26Иисус отвечал: тот, кому Я, обмакнув кусок хлеба, подам. И, обмакнув кусок, подал Иуде Симонову Искариоту.27И после сего куска вошел в него сатана. Тогда Иисус сказал ему: что делаешь, делай скорее.28Но никто из возлежавших не понял, к чему Он это сказал ему.29А как у Иуды был ящик, то некоторые думали, что Иисус говорит ему: купи, что нам нужно к празднику, или чтобы дал что–нибудь нищим.30Он, приняв кусок, тотчас вышел; а была ночь.31Когда он вышел, Иисус сказал: ныне прославился Сын Человеческий, и Бог прославился в Нем.32Если Бог прославился в Нем, то и Бог прославит Его в Себе, и вскоре прославит Его.33Дети! недолго уже быть Мне с вами. Будете искать Меня, и, как сказал Я Иудеям, что, куда Я иду, вы не можете придти, [так] и вам говорю теперь.34Заповедь новую даю вам, да любите друг друга; как Я возлюбил вас, [так] и вы да любите друг друга.35По тому узнают все, что вы Мои ученики, если будете иметь любовь между собою.36Симон Петр сказал Ему: Господи! куда Ты идешь? Иисус отвечал ему: куда Я иду, ты не можешь теперь за Мною идти, а после пойдешь за Мною.37Петр сказал Ему: Господи! почему я не могу идти за Тобою теперь? я душу мою положу за Тебя.38Иисус отвечал ему: душу твою за Меня положишь? истинно, истинно говорю тебе: не пропоет петух, как отречешься от Меня трижды.
1А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. (Мф 26:2; Мф 26:17; Мр 14:1; Мр 14:12; Лк 22:7; Ин 12:23; Ин 17:1; Ин 17:11)2И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, (Лк 22:3; Ин 13:27)3Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Мф 11:27; Мф 28:18; Ин 3:35; Ин 8:42; Ин 16:28; Ин 17:2; Деян 2:36; 1Кор 15:27; Евр 2:8)4стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. (Лк 17:8; Лк 22:27; Флп 2:7; Флп 2:8)5После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан.6И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? (Мф 3:14)7Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш. (Ин 13:12)8Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. (Ин 3:5; 1Кор 6:11; Еф 5:26; Тит 3:5; Евр 10:22)9Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.10Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички. (Ин 15:3)11Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. (Ин 6:64)12А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?13Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. (Мф 23:8; Мф 23:10; Лк 6:46; 1Кор 8:6; 1Кор 12:3; Флп 2:11)14И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. (Лк 22:27; Рим 12:10; Гал 6:1; Гал 6:2; 1Пет 5:5)15Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. (Мф 11:29; Флп 2:5; 1Пет 2:21; 1Ин 2:6)16Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. (Мф 10:24; Лк 6:40; Ин 15:20)17Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. (Иак 1:25)18Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“ (Пс 41:9; Пс 41:10; Мф 26:23; Ин 13:21; Деян 1:16)19Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. (Ин 14:29; Ин 16:4)20Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. (Мф 10:40; Мф 25:40; Лк 10:16)
Исус предсказва, че ще бъде предаден
21Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. (Мф 26:20; Мф 26:21; Мр 14:17; Мр 14:18; Лк 22:21; Ин 12:27; Деян 1:17; 1Ин 2:19)22Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори.23А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус. (Ин 19:26; Ин 20:2; Ин 21:7; Ин 21:20; Ин 21:24)24Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори.25А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той?26Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.27И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. (Лк 22:3; Ин 6:70)28А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това;29защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата[1], че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. (Ин 12:6)30И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ.
Новата заповед за любовта
31А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него; (Ин 12:23; Ин 14:13; 1Пет 4:11)32и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. (Ин 12:23; Ин 17:1; Ин 17:4)33Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите, така и на вас казвам сега – където отивам Аз, вие не можете да дойдете. (Ин 7:34; Ин 8:21)34Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. (Лев 19:18; Ин 15:12; Ин 15:17; Еф 5:2; 1Фес 4:9; Иак 2:8; 1Пет 1:22; 1Ин 2:7; 1Ин 2:8; 1Ин 3:11; 1Ин 3:23; 1Ин 4:21)35По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (1Ин 2:5; 1Ин 4:20)
Исус предсказва отричането на Петър
36Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш. (Мф 26:31; Мр 14:27; Лк 22:31; Ин 21:18; 2Пет 1:14)37Петър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота[2] си ще дам за Теб.38Исус отговори: Живота[3] си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене. (Мф 26:33; Мр 14:29; Лк 22:33; Лк 22:34)