Apostelgeschichte 12 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Apostelgeschichte 12 | Синодальный перевод
1 В то время царь Ирод поднял руки на некоторых из принадлежащих к церкви, чтобы сделать им зло, 2 и убил Иакова, брата Иоаннова, мечом. 3 Видя же, что это приятно Иудеям, вслед за тем взял и Петра, – тогда были дни опресноков, – 4 и, задержав его, посадил в темницу, и приказал четырем четверицам воинов стеречь его, намереваясь после Пасхи вывести его к народу. 5 Итак Петра стерегли в темнице, между тем церковь прилежно молилась о нем Богу. 6 Когда же Ирод хотел вывести его, в ту ночь Петр спал между двумя воинами, скованный двумя цепями, и стражи у дверей стерегли темницу. 7 И вот, Ангел Господень предстал, и свет осиял темницу. [Ангел], толкнув Петра в бок, пробудил его и сказал: встань скорее. И цепи упали с рук его. 8 И сказал ему Ангел: опояшься и обуйся. Он сделал так. Потом говорит ему: надень одежду твою и иди за мною. 9 [Петр] вышел и следовал за ним, не зная, что делаемое Ангелом было действительно, а думая, что видит видение. 10 Пройдя первую и вторую стражу, они пришли к железным воротам, ведущим в город, которые сами собою отворились им: они вышли, и прошли одну улицу, и вдруг Ангела не стало с ним. 11 Тогда Петр, придя в себя, сказал: теперь я вижу воистину, что Господь послал Ангела Своего и избавил меня из руки Ирода и от всего, чего ждал народ Иудейский. 12 И, осмотревшись, пришел к дому Марии, матери Иоанна, называемого Марком, где многие собрались и молились. 13 Когда же Петр постучался у ворот, то вышла послушать служанка, именем Рода, 14 и, узнав голос Петра, от радости не отворила ворот, но, вбежав, объявила, что Петр стоит у ворот. 15 А те сказали ей: в своем ли ты уме? Но она утверждала свое. Они же говорили: это Ангел его. 16 Между тем Петр продолжал стучать. Когда же отворили, то увидели его и изумились. 17 Он же, дав знак рукою, чтобы молчали, рассказал им, как Господь вывел его из темницы, и сказал: уведомьте о сем Иакова и братьев. Потом, выйдя, пошел в другое место. 18 По наступлении дня между воинами сделалась большая тревога о том, что сделалось с Петром. 19 Ирод же, поискав его и не найдя, судил стражей и велел казнить их. Потом он отправился из Иудеи в Кесарию и [там] оставался. 20 Ирод был раздражен на Тирян и Сидонян; они же, согласившись, пришли к нему и, склонив на свою сторону Власта, постельника царского, просили мира, потому что область их питалась от [области] царской. 21 В назначенный день Ирод, одевшись в царскую одежду, сел на возвышенном месте и говорил к ним; 22 а народ восклицал: [это] голос Бога, а не человека. 23 Но вдруг Ангел Господень поразил его за то, что он не воздал славы Богу; и он, быв изъеден червями, умер. 24 Слово же Божие росло и распространялось. 25 А Варнава и Савл, по исполнении поручения, возвратились из Иерусалима в Антиохию, взяв с собою и Иоанна, прозванного Марком.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Убийството на Яков и залавянето на Петър

1 Около това време цар Ирод сложи ръка на някои от църквата, за да им стори зло. 2 Уби с меч Йоановия брат Яков; 3 и като видя, че това се понрави на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове. 4 И като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение да го изведе пред народа след Пасхата. 5 И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

Освобождаването на Петър

6 През същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата охраняваха тъмницата. 7 И ето, един ангел от Господа застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър по ребрата, разбуди го и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му. 8 Ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ела след мен. 9 И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение. 10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него. 11 А Петър, когато дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше. 12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, когото наричаха Марк, където бяха събрани мнозина да се молят. 13 Когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да разбере кой е. 14 И щом позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата. 15 А те казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това, което им казва, е вярно. Тогава казаха: Това е неговият ангел*. 16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха. 17 А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как го изведе Господ от тъмницата. И като им каза: Известете за това на Яков и братята, излезе и отиде на друго място. 18 А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли се е случило с Петър. 19 А Ирод, като го потърси и не го намери, разпита стражарите и заповяда да бъдат предадени на смърт. И слезе от Юдея в Цезарея и там живееше.

Смъртта на Ирод Агрипа Първи

20 А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха заедно при него и като спечелиха на своя страна Власт, който се грижеше за царските покои, молеха за помирение, защото тяхната област се изхранваше от царската. 21 И в един определен ден Ирод, облечен в царски одежди, седна на престола и държа реч пред тях. 22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки! 23 И понеже не въздаде слава на Бога, в същия миг един ангел от Господа го порази и беше изяден от червеи, и умря. 24 А Божието слово нарастваше и се разпространяваше. 25 И Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Йерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, когото наричаха Марк.