1В то время царь Ирод поднял руки на некоторых из принадлежащих к церкви, чтобы сделать им зло,2и убил Иакова, брата Иоаннова, мечом.3Видя же, что это приятно Иудеям, вслед за тем взял и Петра, – тогда были дни опресноков, –4и, задержав его, посадил в темницу, и приказал четырем четверицам воинов стеречь его, намереваясь после Пасхи вывести его к народу.5Итак Петра стерегли в темнице, между тем церковь прилежно молилась о нем Богу.6Когда же Ирод хотел вывести его, в ту ночь Петр спал между двумя воинами, скованный двумя цепями, и стражи у дверей стерегли темницу.7И вот, Ангел Господень предстал, и свет осиял темницу. [Ангел], толкнув Петра в бок, пробудил его и сказал: встань скорее. И цепи упали с рук его.8И сказал ему Ангел: опояшься и обуйся. Он сделал так. Потом говорит ему: надень одежду твою и иди за мною.9[Петр] вышел и следовал за ним, не зная, что делаемое Ангелом было действительно, а думая, что видит видение.10Пройдя первую и вторую стражу, они пришли к железным воротам, ведущим в город, которые сами собою отворились им: они вышли, и прошли одну улицу, и вдруг Ангела не стало с ним.11Тогда Петр, придя в себя, сказал: теперь я вижу воистину, что Господь послал Ангела Своего и избавил меня из руки Ирода и от всего, чего ждал народ Иудейский.12И, осмотревшись, пришел к дому Марии, матери Иоанна, называемого Марком, где многие собрались и молились.13Когда же Петр постучался у ворот, то вышла послушать служанка, именем Рода,14и, узнав голос Петра, от радости не отворила ворот, но, вбежав, объявила, что Петр стоит у ворот.15А те сказали ей: в своем ли ты уме? Но она утверждала свое. Они же говорили: это Ангел его.16Между тем Петр продолжал стучать. Когда же отворили, то увидели его и изумились.17Он же, дав знак рукою, чтобы молчали, рассказал им, как Господь вывел его из темницы, и сказал: уведомьте о сем Иакова и братьев. Потом, выйдя, пошел в другое место.18По наступлении дня между воинами сделалась большая тревога о том, что сделалось с Петром.19Ирод же, поискав его и не найдя, судил стражей и велел казнить их. Потом он отправился из Иудеи в Кесарию и [там] оставался.20Ирод был раздражен на Тирян и Сидонян; они же, согласившись, пришли к нему и, склонив на свою сторону Власта, постельника царского, просили мира, потому что область их питалась от [области] царской.21В назначенный день Ирод, одевшись в царскую одежду, сел на возвышенном месте и говорил к ним;22а народ восклицал: [это] голос Бога, а не человека.23Но вдруг Ангел Господень поразил его за то, что он не воздал славы Богу; и он, быв изъеден червями, умер.24Слово же Божие росло и распространялось.25А Варнава и Савл, по исполнении поручения, возвратились из Иерусалима в Антиохию, взяв с собою и Иоанна, прозванного Марком.
1Около това време цар Ирод сложи ръка на някои от църквата, за да им стори зло.2Уби с меч Йоановия брат Яков; (Мф 4:21; Мф 20:23)3и като видя, че това се понрави на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове. (Исх 12:14; Исх 12:15; Исх 23:15)4И като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение да го изведе пред народа след Пасхата.5И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
Освобождаването на Петър
6През същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата охраняваха тъмницата.7И ето, един ангел от Господа застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър по ребрата, разбуди го и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му. (Деян 5:19)8Ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ела след мен. (Мр 6:9)9И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение. (Пс 126:1; Деян 10:3; Деян 10:17; Деян 11:5)10А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него. (Деян 16:26)11А Петър, когато дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше. (Иов 5:19; Пс 33:18; Пс 33:19; Пс 34:7; Пс 34:22; Пс 41:2; Пс 97:10; Дан 3:28; Дан 6:22; 2Кор 1:10; Евр 1:14; 2Пет 2:9)12И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, когото наричаха Марк, където бяха събрани мнозина да се молят. (Деян 4:23; Деян 12:5; Деян 15:37)13Когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да разбере кой е.14И щом позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.15А те казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това, което им казва, е вярно. Тогава казаха: Това е неговият ангел[1]. (Быт 48:16; Мф 18:10)16А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.17А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как го изведе Господ от тъмницата. И като им каза: Известете за това на Яков и братята, излезе и отиде на друго място. (Деян 13:16; Деян 19:33; Деян 21:40)18А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли се е случило с Петър.19А Ирод, като го потърси и не го намери, разпита стражарите и заповяда да бъдат предадени на смърт. И слезе от Юдея в Цезарея и там живееше.
Смъртта на Ирод Агрипа Първи
20А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха заедно при него и като спечелиха на своя страна Власт, който се грижеше за царските покои, молеха за помирение, защото тяхната област се изхранваше от царската. (3Цар 5:9; 3Цар 5:11; Иез 27:17)21И в един определен ден Ирод, облечен в царски одежди, седна на престола и държа реч пред тях.22А народът извика: Глас Божий, а не човешки!23И понеже не въздаде слава на Бога, в същия миг един ангел от Господа го порази и беше изяден от червеи, и умря. (1Цар 25:38; 2Цар 24:17; Пс 115:1)24А Божието слово нарастваше и се разпространяваше. (Ис 55:11; Деян 6:7; Деян 19:20; Кол 1:6)25И Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Йерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, когото наричаха Марк. (Деян 11:30; Деян 12:12; Деян 13:5; Деян 13:13; Деян 15:37)