Apostelgeschichte 11 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Apostelgeschichte 11 | Синодальный перевод
1 Услышали Апостолы и братия, бывшие в Иудее, что и язычники приняли слово Божие. 2 И когда Петр пришел в Иерусалим, обрезанные упрекали его, 3 говоря: ты ходил к людям необрезанным и ел с ними. 4 Петр же начал пересказывать им по порядку, говоря: 5 в городе Иоппии я молился, и в исступлении видел видение: сходил некоторый сосуд, как бы большое полотно, за четыре угла спускаемое с неба, и спустилось ко мне. 6 Я посмотрел в него и, рассматривая, увидел четвероногих земных, зверей, пресмыкающихся и птиц небесных. 7 И услышал я голос, говорящий мне: встань, Петр, заколи и ешь. 8 Я же сказал: нет, Господи, ничего скверного или нечистого никогда не входило в уста мои. 9 И отвечал мне голос вторично с неба: что Бог очистил, того ты не почитай нечистым. 10 Это было трижды, и опять поднялось все на небо. 11 И вот, в тот самый час три человека стали перед домом, в котором я был, посланные из Кесарии ко мне. 12 Дух сказал мне, чтобы я шел с ними, нимало не сомневаясь. Пошли со мною и сии шесть братьев, и мы пришли в дом [того] человека. 13 Он рассказал нам, как он видел в доме своем Ангела святого, который стал и сказал ему: пошли в Иоппию людей и призови Симона, называемого Петром; 14 он скажет тебе слова, которыми спасешься ты и весь дом твой. 15 Когда же начал я говорить, сошел на них Дух Святый, как и на нас вначале. 16 Тогда вспомнил я слово Господа, как Он говорил: "Иоанн крестил водою, а вы будете крещены Духом Святым". 17 Итак, если Бог дал им такой же дар, как и нам, уверовавшим в Господа Иисуса Христа, то кто же я, чтобы мог воспрепятствовать Богу? 18 Выслушав это, они успокоились и прославили Бога, говоря: видно, и язычникам дал Бог покаяние в жизнь. 19 Между тем рассеявшиеся от гонения, бывшего после Стефана, прошли до Финикии и Кипра и Антиохии, никому не проповедуя слово, кроме Иудеев. 20 Были же некоторые из них Кипряне и Киринейцы, которые, придя в Антиохию, говорили Еллинам, благовествуя Господа Иисуса. 21 И была рука Господня с ними, и великое число, уверовав, обратилось к Господу. 22 Дошел слух о сем до церкви Иерусалимской, и поручили Варнаве идти в Антиохию. 23 Он, прибыв и увидев благодать Божию, возрадовался и убеждал всех держаться Господа искренним сердцем; 24 ибо он был муж добрый и исполненный Духа Святаго и веры. И приложилось довольно народа к Господу. 25 Потом Варнава пошел в Тарс искать Савла и, найдя его, привел в Антиохию. 26 Целый год собирались они в церкви и учили немалое число людей, и ученики в Антиохии в первый раз стали называться Христианами. 27 В те дни пришли из Иерусалима в Антиохию пророки. 28 И один из них, по имени Агав, встав, предвозвестил Духом, что по всей вселенной будет великий голод, который и был при кесаре Клавдии. 29 Тогда ученики положили, каждый по достатку своему, послать пособие братьям, живущим в Иудее, 30 что и сделали, послав [собранное] к пресвитерам через Варнаву и Савла.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Петър говори пред църквата в Йерусалим

1 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово. 2 И когато Петър влезе в Йерусалим, онези, които бяха от обрязаните, го укоряваха, като казваха: 3 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях. 4 А Петър започна и им изложи подред станалото, като им каза: 5 Аз бях в молитва в град Йопия и отнесен духом*, видях видение: един съд като голямо платнище слизаше, спускано за четирите краища от небето, и стигна дори до мене. 6 В него, като се вгледах и разсъждавах, видях земните четирикраки, зверове и влечуги, и небесни птици. 7 Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж. 8 Но аз казах: В никакъв случай, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто. 9 Обаче отново глас от небето отвърна: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно. 10 Това стана три пъти, след което всичко се отдръпна пак на небето. 11 И ето, в същия час трима човеци, изпратени от Цезарея до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме. 12 И Духът ми каза да отида с тях и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и тези шестима братя и влязохме в къщата на човека. 13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати хора в Йопия да повикат Симон, когото наричат Петър; 14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. 15 И когато започнах да говоря, Святият Дух слезе на тях, както и на нас отначало. 16 Тогава си спомних думите на Господа как каза: Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух. 17 И така, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господ Исус Христос, както и на нас, кой бях аз, че да попреча на Бога? 18 Като чуха това, те престанаха да възразяват и славеха Бога, като казваха: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

Църквата в Антиохия

19 А в онези дни разпръснатите от гонението, което стана при убийството на Стефан, пътуваха до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите. 20 Обаче между тях имаше някои кипърци и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, като благовестяваха Господ Исус. 21 Господнята ръка беше с тях и голям брой хора повярваха и се обърнаха към Господа. 22 И стигна известие за тях до ушите на църквата в Йерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия, 23 който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце. 24 Понеже той беше добър човек, пълен със Святия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа. 25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савел; 26 и като го намери, доведе го в Антиохия; и като се събираха в църквата цяла година, поучаваха значително множество. За първи път в Антиохия учениците бяха наречени християни. 27 И през тези дни слязоха пророци от Йерусалим в Антиохия, 28 един от които, на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че ще настане голям глад по цялата земя; какъвто и стана в дните на Клавдий. 29 Затова учениците наредиха да изпратят, всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея; 30 което и направиха; и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савел.