Sprüche 17 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

1 خوردن نان خشک در آرامش بهتر است از خوردن غذای شاهانه در خانهای كه در آن جنگ و دعوا است. 2 بردهٔ دانا بر پسر شرور ارباب خود تسلط خواهد يافت و در ارثی كه به او میرسد شريک خواهد شد. 3 طلا و نقره را آتش میآزمايد و دل انسان را خدا. 4 آدم بدكار از همنشينی با آدمهای بد لذت میبرد و آدم دروغگو از همنشينی با اشخاص دروغگو. 5 مسخره كردن فقرا به منزلهٔ مسخره كردن خدايی است كه ايشان را آفريده است. كسانی كه از غم و بدبختی ديگران شاد میشوند بیسزا نخواهند ماند. 6 تاج افتخار پيران نوههای ايشان میباشند و تاج افتخار فرزندان، پدران ايشان. 7 شخص نجيب هرگز دروغ نمیگويد و آدم احمق هرگز سخن با ارزش بر زبان نمیآورد. 8 رشوه در نظرِ دهندهٔ آن مثل سنگ جادوست كه او را در هر كاری موفق میسازد. 9 كسی كه اشتباهات ديگران را میپوشاند محبت ايجاد میكند، اما آدمی كه آنها را افشا میكند باعث جدايی دوستان میگردد. 10 يک ملامت به شخص فهيم اثرش بيشتر است از صد ضربه شلاق به آدم احمق. 11 بدكاران فقط در پی ياغيگری هستند بنابراين به شدت مجازات خواهند شد. 12 روبرو شدن با ماده خرسی كه بچههايش را از او گرفتهاند بهتر است از روبرو شدن با شخص نادانی كه گرفتار حماقت شده است. 13 اگر خوبی را با بدی تلافی كنی، بلا از خانهات دور نخواهد شد. 14 شروع كردن دعوا مانند ايجاد رخنه در سد آب است، پس جر و بحث را ختم كن پيش از آنكه به دعوا منجر شود. 15 خداوند از كسانی كه بیگناه را محكوم و گناهكار را تبرئه میكنند متنفر است. 16 صرف پول برای آموزش آدم احمق بیفايده است، زيرا او طالب حكمت نيست. 17 دوست واقعی در هر موقعيتی محبت میكند و برادر برای كمک به هنگام گرفتاری تولد يافته است. 18 فقط شخص كمعقل است كه ضامن شخص ديگری میشود. 19 شخص ستيزهجو گناه را دوست دارد و آدم بلند پرواز خرابی به بار میآورد. 20 شخص بدانديش كامياب نخواهد شد و آدم فريبكار در دام بلا گرفتار خواهد گرديد. 21 فرزند احمق مايهٔ غم و غصهٔ والدينش میباشد. 22 شادی دل مانند دارو شفابخش است اما روح پژمرده انسان را بيمار میكند. 23 آدم بدكار پنهانی رشوه میگيرد و مانع اجرای عدالت میشود. 24 هدف مردان عاقل تحصيل حكمت است، اما شخص نادان در زندگی هيچ هدفی ندارد. 25 پسر احمق مايهٔ غصهٔ پدر و تلخكامی مادر است. 26 مجازات كردن نيكان و تنبيه نمودن اشخاص نجيب به خاطر صداقتشان، كار نادرستی است. 27 شخص دانا پرحرفی نمیكند و آدم فهميده آرام و صبور است. 28 آدم احمق نيز اگر سكوت كند و حرف نزند او را دانا و فهيم میشمارند.

Верен

1 По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга. 2 Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. 3 Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата. 4 Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта. 5 Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан. 6 Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. 7 Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник. 8 Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява. 9 Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели. 10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния. 11 Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него. 12 По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му. 13 Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. 14 Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила. 15 Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. 16 Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум? 17 Приятел обича всякога и като брат се явява в беда. 18 Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си. 19 Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение. 20 Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло. 21 Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост. 22 Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите. 23 Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието. 24 Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята. 25 Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила. 26 Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото. 27 Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен. 28 Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر | Верен | Sprüche 17