Psalm 90 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Oración de Moisés, hombre de Dios.

1 Señor, tú has sido nuestro refugio generación tras generación. 2 Desde antes que nacieran los montes y que crearas la tierra y el mundo, desde los tiempos antiguos y hasta los tiempos postreros, tú eres Dios. 3 Tú haces que los hombres vuelvan al polvo, cuando dices: «¡Volveos al polvo, mortales!» 4 Mil años, para ti, son como el día de ayer, que ya pasó; son como unas cuantas horas de la noche. 5 Arrasas a los mortales. Son como un sueño. Nacen por la mañana, como la hierba 6 que al amanecer brota lozana y por la noche ya está marchita y seca. 7 Tu ira en verdad nos consume, tu indignación nos aterra. 8 Ante ti has puesto nuestras iniquidades; a la luz de tu presencia, nuestros pecados secretos. 9 A causa de tu ira se nos va la vida entera; se esfuman nuestros años como un suspiro. 10 Algunos llegamos hasta los setenta años, quizás alcancemos hasta los ochenta, si las fuerzas nos acompañan. Tantos años de vida,* sin embargo, solo traen pesadas cargas y calamidades: pronto pasan, y con ellos pasamos nosotros. 11 ¿Quién puede comprender el furor de tu enojo? ¡Tu ira es tan grande como el temor que se te debe! 12 Enséñanos a contar bien nuestros días, para que nuestro corazón adquiera sabiduría. 13 ¿Cuándo, SEÑOR, te volverás hacia nosotros? ¡Compadécete ya de tus siervos! 14 Sácianos de tu amor por la mañana, y toda nuestra vida cantaremos de alegría. 15 Días y años nos has afligido, nos has hecho sufrir; ¡devuélvenos ahora ese tiempo en alegría! 16 ¡Sean manifiestas tus obras a tus siervos, y tu esplendor a sus descendientes! 17 Que el favor* del Señor nuestro Dios esté sobre nosotros. Confirma en nosotros la obra de nuestras manos; sí, confirma la obra de nuestras manos.

Верен

1 Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения. 2 Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог. 3 Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове! 4 Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража. 5 Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне. 6 Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва, 7 защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти. 8 Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. 9 Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка. 10 Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме. 11 Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб? 12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. 13 Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си! 14 Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни. 15 Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло. 16 Нека се изяви делото Ти на слугите Ти и величието Ти – на синовете им. 17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!

Psalm 90 | Nueva Versión Internacional (Castellano) Верен

Oración de Moisés, hombre de Dios.