Sprüche 16 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

1 El hombre propone y Dios* dispone. 2 A cada uno le parece correcto su proceder,* pero el SEÑOR juzga los motivos. 3 Pon en manos del SEÑOR todas tus obras, y tus proyectos se cumplirán. 4 Toda obra del SEÑOR tiene un propósito; ¡hasta el malvado fue hecho para el día del desastre! 5 El SEÑOR aborrece a los arrogantes. Una cosa es segura: no quedarán impunes. 6 Con amor y verdad se perdona el pecado, y con temor del SEÑOR se evita el mal. 7 Cuando el SEÑOR aprueba la conducta de un hombre, hasta con sus enemigos lo reconcilia. 8 Más vale tener poco con justicia que ganar mucho con injusticia. 9 El corazón del hombre traza su rumbo, pero sus pasos los dirige el SEÑOR. 10 La sentencia* está en labios del rey; en el veredicto que emite no hay error. 11 Las pesas y las balanzas justas son del SEÑOR; todas las medidas son hechura suya. 12 El rey detesta las malas acciones, porque el trono se afirma en la justicia. 13 El rey se complace en los labios honestos; aprecia a quien habla con verdad. 14 La ira del rey es presagio de muerte, pero el sabio sabe apaciguarla. 15 El rostro radiante del rey es signo de vida; su favor es como lluvia en primavera. 16 Más vale adquirir sabiduría que oro; más vale adquirir inteligencia que plata. 17 El camino del hombre recto evita el mal; el que quiere salvar su vida se fija por dónde va. 18 Al orgullo le sigue la destrucción; a la altanería, el fracaso. 19 Vale más humillarse con los oprimidos que compartir el botín con los orgullosos. 20 El que atiende a la palabra prospera. ¡Dichoso el que confía en el SEÑOR! 21 Al sabio de corazón se le llama inteligente; los labios convincentes promueven el saber. 22 Fuente de vida es la prudencia para quien la posee; el castigo de los necios es su propia necedad. 23 El sabio de corazón controla su boca; con sus labios promueve el saber. 24 Panal de miel son las palabras amables: endulzan la vida y dan salud al cuerpo.* 25 Hay caminos que al hombre le parecen rectos, pero que acaban por ser caminos de muerte. 26 Al que trabaja, el hambre lo obliga a trabajar, pues su propio apetito lo estimula. 27 El perverso hace* planes malvados; en sus labios hay un fuego devorador. 28 El perverso provoca contiendas, y el chismoso divide a los buenos amigos. 29 El violento engaña a su prójimo y lo lleva por mal camino. 30 El que guiña el ojo trama algo perverso; el que aprieta los labios ya lo ha cometido. 31 Las canas son una honrosa corona que se obtiene en el camino de la justicia. 32 Más vale ser paciente que valiente; más vale el dominio propio que conquistar ciudades. 33 Las suertes se echan sobre la mesa,* pero el veredicto proviene del SEÑOR.

Верен

1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от ГОСПОДА. 2 Всичките пътищата на човека са чисти в собствените му очи, но ГОСПОД претегля духовете. 3 Предавай делата си на ГОСПОДА, и намеренията ти ще се утвърдят. 4 ГОСПОД е направил всяко нещо за целта му, дори и безбожния – за деня на злото. 5 Всеки, който има горделиво сърце, е мерзост за ГОСПОДА; ръка с ръка да се съедини, той няма да остане ненаказан. 6 С милост и истина беззаконието се изкупва и чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото. 7 Когато пътищата на човека са угодни на ГОСПОДА, Той примирява с него дори и враговете му. 8 По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда. 9 Сърцето на човека начертава пътя му, но ГОСПОД насочва стъпките му. 10 Чрез устните на царя идва Божието решение, устата му не говори невярно в съда. 11 Вярната теглилка и везни са на ГОСПОДА, всичките грамове в торбата са Негово дело. 12 Мерзост за царете е да вършат беззаконие, защото престолът се утвърждава с правда. 13 Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право. 14 Гневът на царя е като посланик на смърт, но мъдрият човек го укротява. 15 В светлината на лицето на царя има живот и благоволението му е като облак с късен дъжд. 16 Колко по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато! И да придобиеш разум е за предпочитане пред сребро. 17 Пътят на праведните е да се отклоняват от зло, и който пази пътя си, запазва душата си. 18 Гордостта предхожда гибелта и високомерният дух предхожда падането. 19 По-добре някой да е скромен между смирените, отколкото да дели плячка с горделивите. 20 Който внимава в словото, ще намери добро и който се уповава на ГОСПОДА, е блажен. 21 Мъдрият по сърце ще се нарече благоразумен и сладостта на устните увеличава знание. 22 Разумът е извор на живот за онзи, който го има, а напътствието на безумните е глупост. 23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му. 24 Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите. 25 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта. 26 Гладът на работника работи за него, защото устата му го принуждава. 27 Лошият човек копае зло и на устните му има сякаш изгарящ огън. 28 Лъжлив човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели. 29 Насилникът подмамва ближния си и го води по недобър път. 30 Който замижава с очи, за да измисля коварства, който свива устните си, вече е приготвил злото. 31 Бялата коса е венец на слава, ако се намира в пътя на правдата. 32 Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си – от завоевател на град. 33 Жребият се хвърля в скута, но всичко, което отсъди, е от ГОСПОДА.

Sprüche 16 | Nueva Versión Internacional (Castellano) Верен