Sprüche 17 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

1 Más vale comer pan duro donde hay concordia que hacer banquete* donde hay discordia. 2 El siervo sabio gobernará al hijo sinvergüenza, y compartirá la herencia con los otros hermanos. 3 En el crisol se prueba la plata y en el horno se prueba el oro, pero al corazón lo prueba el SEÑOR. 4 El malvado hace caso a los labios impíos, y el mentiroso presta oído a la lengua maliciosa. 5 El que se burla del pobre ofende a su creador; el que se alegra de verlo en la ruina no quedará sin castigo. 6 La corona del anciano son sus nietos; el orgullo de los hijos son sus padres. 7 No va bien con los necios el lenguaje refinado, ni con los gobernantes, la mentira. 8 Vara* mágica es el soborno para quien lo ofrece, pues todo lo que emprende lo consigue. 9 El que perdona la ofensa cultiva el amor; el que insiste en la ofensa divide a los amigos. 10 Cala más una reprensión en el hombre prudente que cien latigazos en el obstinado. 11 El revoltoso siempre anda buscando camorra, pero se las verá con un mensajero cruel. 12 Más vale toparse con una osa a la que le quitaron los cachorros que con un necio empecinado en su necedad. 13 El mal nunca se apartará de la familia de aquel que devuelve mal por bien. 14 Iniciar una pelea es romper una represa; vale más retirarse que comenzarla. 15 Absolver al culpable y condenar al inocente son dos cosas que el SEÑOR aborrece. 16 ¿De qué le sirve al necio poseer dinero? ¿Podrá adquirir sabiduría si le falta entendimiento?* 17 En todo tiempo ama el amigo; para ayudar en la adversidad nació el hermano. 18 El que es imprudente se compromete por otros, y sale fiador de su prójimo. 19 Al que le gusta pecar, le gusta pelear; el que abre mucho la boca busca que se la rompan.* 20 El de corazón perverso jamás prospera; el de lengua engañosa caerá en desgracia. 21 Engendrar a un hijo necio es causa de pesar; ser padre de un necio no es ninguna alegría. 22 Gran remedio es el corazón alegre, pero el ánimo decaído seca los huesos. 23 El malvado acepta soborno en secreto, con lo que tuerce el curso de la justicia. 24 La meta del prudente es la sabiduría; el necio divaga contemplando vanos horizontes.* 25 El hijo necio irrita a su padre, y causa amargura a su madre. 26 No está bien castigar al inocente, ni azotar por su rectitud a gente honorable. 27 El que es entendido refrena sus palabras; el que es prudente controla sus impulsos. 28 Hasta un necio pasa por sabio si guarda silencio; se le considera prudente si cierra la boca.

Верен

1 По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга. 2 Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. 3 Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата. 4 Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта. 5 Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан. 6 Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. 7 Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник. 8 Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява. 9 Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели. 10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния. 11 Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него. 12 По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му. 13 Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. 14 Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила. 15 Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. 16 Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум? 17 Приятел обича всякога и като брат се явява в беда. 18 Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си. 19 Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение. 20 Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло. 21 Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост. 22 Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите. 23 Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието. 24 Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята. 25 Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила. 26 Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото. 27 Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен. 28 Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.

Sprüche 17 | Nueva Versión Internacional (Castellano) Верен