Matthäus 27 | Новый Русский Перевод Библия, ревизирано издание

Matthäus 27 | Новый Русский Перевод

Совет религиозных вождей осуждает Иисуса

1 Рано утром все первосвященники и старейшины народа вынесли Иисусу смертный приговор. 2 Они, связав Его, отвели и передали римскому наместнику Пилату*.

Самоубийство Иуды

3 Когда Иуда, предавший Иисуса, увидел, что Иисус осужден, он раскаялся и вернул тридцать серебряных монет первосвященникам и старейшинам. 4 – Я согрешил, – сказал он, – я предал на смерть невинного Человека. – А нам-то что за дело? – ответили те. – Смотри сам. 5 Бросив деньги в храме, Иуда ушел и повесился. 6 А первосвященники собрали деньги и сказали: – Положить эти деньги в сокровищницу храма нельзя, так как это плата за кровь. 7 И, посоветовавшись, они решили купить на них поле горшечника и использовать его под кладбище для чужеземцев. 8 Поэтому то поле и называется до сегодняшнего дня«кровавое поле». 9 Так исполнилось сказанное пророком Иеремией: «Они взяли тридцать шекелей серебра – цену, назначенную Ему израильским народом, 10 и купили на них землю горшечника, как повелел мне Господь»*.

Иисус на суде у Пилата

11 Тем временем Иисуса поставили перед наместником, и тот спросил Его: – Ты Царь иудеев? – Ты сам так говоришь, – отвечал Иисус. 12 Когда же Его обвиняли первосвященники и старейшины, Он ничего не отвечал. 13 Пилат спросил: – Ты что, не слышишь, сколько против Тебя обвинений? 14 Но Он, к удивлению наместника, не отвечал ни на одно из обвинений.

Пилат осуждает Иисуса на распятие

15 У наместника был обычай на праздник отпускать одного из заключенных, по выбору народа. 16 В то время под стражей находился известный узник по имени Иисус Варавва*. 17 Поэтому, когда собрался народ, Пилат спросил: – Кого вы хотите, чтобы я вам отпустил: Иисуса Варавву или Иисуса, называемого Христом? 18 Он знал, что Иисуса предали ему из зависти. 19 К тому же, когда Пилат сидел в судейском кресле, его жена послала сказать ему: «Не делай ничего этому праведнику, я сильно страдала сегодня во сне из-за Него». 20 Но первосвященники и старейшины убедили толпу просить освобождения Вараввы и казни Иисуса. 21 – Так кого же из этих двоих вы хотите, чтобы я вам отпустил? – спросил наместник. – Варавву! – сказали они. 22 – Что же мне тогда делать с Иисусом, Которого называют Христом? – спросил Пилат. Все в один голос закричали: – Пусть Он будет распят! 23 – За что? Какое зло сделал Он? – спросил Пилат. Однако толпа кричала все громче: – Пусть Он будет распят! 24 Когда Пилат увидел, что ничего не может сделать и что волнение в народе лишь нарастает, он взял воды, вымыл руки перед всем народом и сказал: – Смотрите сами. Я же не виновен в крови Этого Человека. 25 И весь народ сказал: – Кровь Его на нас и на наших детях! 26 Тогда Пилат освободил им Варавву, а Иисуса велел бичевать и затем отдать на распятие.

Римские солдаты издеваются над Иисусом

27 Солдаты отвели Иисуса в резиденцию наместника и собрали вокруг Него весь полк. 28 Они раздели Его и надели на Него алую мантию. 29 И сплетя венок из терновника, надели Ему на голову, дали Ему в правую руку трость и стали насмехаться над Ним, становясь перед Ним на колени и говоря: – Да здравствует Царь иудеев! 30 И плевали на Него и, взяв трость, били Его по голове. 31 Вдоволь наиздевавшись, они сняли с Него мантию, одели Иисуса в Его собственную одежду и вывели на распятие.

Иисуса ведут на распятие

32 Когда они выходили, им повстречался человек из Кирены по имени Симон, и солдаты заставили его нести крест. 33 Когда они пришли на место, называемое Голгофа (что означает«Лобное место»*), 34 они дали Ему вино, смешанное с желчью. Попробовав, Он не стал пить*.

Иисус пригвожден к кресту

35 Распяв Иисуса, солдаты по жребию разделили Его одежду между собой* 36 и сели стеречь Его. 37 Над головой Иисуса прибили табличку с указанием Его вины: «ЭТО ИИСУС, ЦАРЬ ИУДЕЕВ». 38 Вместе с Ним были распяты и два разбойника*, один по правую, а другой по левую сторону от Него. 39 Проходившие мимо бранили Его. Качая головами*, 40 они говорили: – Ты ведь собирался разрушить храм и в три дня отстроить его! Спаси Себя, если Ты Сын Бога! Сойди с креста! 41 Первосвященники, учители Закона и старейшины тоже насмехались над Иисусом. 42 – Спасал других, – говорили они, – а Себя спасти не может! Царь Израиля! Пусть Он сойдет с креста, и тогда мы поверим в Него. 43 Он полагался на Бога, так пусть Бог теперь избавит Его, если Он Ему угоден*; ведь Он же называл Себя Сыном Бога! 44 Теми же словами оскорбляли Его и преступники*, распятые вместе с Ним.

Смерть Иисуса на кресте

45 От шестого часа по всей земле стало темно, и это продолжалось до девятого часа*. 46 Около девятого часа Иисус громко крикнул: – Эли, Эли, лема савахтани?* – (что значит: «Боже Мой, Боже Мой, почему Ты Меня оставил?»*) 47 Некоторые из стоявших поблизости, услышав это, сказали: – Он зовет Илию*. 48 Один из них тут же подбежал, взял губку, пропитал ее кислым вином, насадил на палку и дал Ему пить. 49 Другие же говорили: – Подожди, давай посмотрим, придет Илия спасти Его или нет. 50 Иисус снова громко закричал и испустил дух. 51 И тут завеса храма разорвалась надвое сверху донизу*. Затряслась земля, и раскололись скалы. 52 Раскрылись могилы, и многие умершие праведники воскресли. 53 Они вышли из могил и, уже после того, как воскрес Сам Иисус, вошли в святой город, где их видело много людей. 54 Сотник и те, кто вместе с ним стерегли Иисуса, увидев землетрясение и все, что произошло, очень испугались и сказали: – Он действительно был Сыном Бога! 55 Там также было и много женщин, которые издали наблюдали за происходящим. Они следовали за Иисусом из самой Галилеи, помогая Ему. 56 Среди них были Мария Магдалина, Мария, мать Иакова и Иосии, и мать сыновей Зеведея.

Погребение Иисуса

57 Вечером к месту казни пришел один богатый человек из Аримафеи, по имени Иосиф. Он тоже был учеником Иисуса. 58 Иосиф пошел к Пилату и попросил тело Иисуса. Пилат приказал, чтобы ему отдали тело. 59 Иосиф взял его, обернул чистым льняным полотном 60 и положил в свою новую гробницу, которая была вырублена в скале. Привалив к входу большой камень, он ушел. 61 А Мария Магдалина и другая Мария остались сидеть напротив гробницы.

Стража у могилы

62 На следующий день, это была суббота*, первосвященники и фарисеи собрались у Пилата. 63 – Господин, – обратились они к нему, – мы вспомнили, что когда этот обманщик еще был жив, Он сказал: «Через три дня Я воскресну». 64 Поэтому прикажи, чтобы могила три дня охранялась, иначе Его ученики могут прийти, выкрасть тело и сказать народу, что Он воскрес из мертвых. Этот последний обман будет еще хуже первого. 65 – Возьмите стражу*, – ответил Пилат, – идите и охраняйте, как знаете. 66 Они пошли, опечатали камень и выставили у гробницы стражу.

Holy Bible, New Russian Translation TM Copyright © 2006, 2010, 2012, 2014 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Исус пред Пилат

1 А на сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се събраха на съвет и решиха да убият Исус. 2 И като Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат. 3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза: 4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: Нас какво ни засяга това? Ти му мисли. 5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси. 6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. 7 И като се съветваха, купиха с тях Нивата на грънчаря за погребване на чужденци. 8 Затова онази нива се нарича и днес Кръвна нива. 9 Тогава се изпълни изреченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха израилтяните, 10 и ги дадоха за Нивата на грънчаря, както ми заповяда Господ.“ 11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Исус му отвърна: Ти казваш. 12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. 13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе? 14 Но Той не му отговори нито на едно обвинение*, така че управителят много се чудеше. 15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. 16 А тогава имаха един прословут затворник на име Варава. 17 И така, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна – Варава ли или Исус, наречен Христос? 18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха. 19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не прави нищо на Този праведник; защото нощес се измъчих много насън заради Него. 20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исус да предаде на смърт. 21 Управителят ги попита: Кого от двамата искате да ви пусна? А те казаха: Варава. 22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха: Нека бъде разпънат! 23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! 24 И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете. 25 А целият народ отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни. 26 Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие.

Издевателството на войниците

27 Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота. 28 И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия. 29 Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски! 30 И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата. 31 И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.

Разпъването и кръстната смърт на Исус Христос

32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. 33 И като стигнаха до едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място*, 34 дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие. 35 И когато Го разпънаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий. 36 И седяха там да Го пазят. 37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му, който гласеше: Този е Исус, Юдейският Цар. 38 Заедно с Него бяха разпънати двама разбойници, един отдясно и един отляво. 39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха: 40 Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божий Син, слез от кръста. 41 Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Го подиграваха, като казваха: 42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Ако е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. 43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. 44 По същия начин Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници. 45 А от шестия час до деветия час тъмнина покриваше цялата земя. 46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Ели, Ели, лама савахтани?, т. е.: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 47 Някои от стоящите там, като чуха, казаха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстикова пръчка, даде Му да пие. 49 А другите казаха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. 51 И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, 52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, 53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина този беше Син на Бога. 55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исус от Галилея и Му служеха; 56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове. 57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. 58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница 60 и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. 61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха: 63 Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. 64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете. 66 А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка.