1Один человек, которого звали Лазарь, был болен. Он был из Вифании, селения, где жили Мария и ее сестра Марфа.2Мария и была той женщиной, что помазала Господа ароматическим маслом и вытерла Его ноги своими волосами. И вот ее брат Лазарь был болен.3Сестры передали Иисусу: – Господи, тот, кого Ты любишь, болен.4Когда Иисус услышал об этом, Он сказал: – Эта болезнь не к смерти, она для славы Божьей, чтобы Сын Бога был прославлен через нее.5Иисус любил Марфу, ее сестру Марию и Лазаря.6Однако когда Он узнал, что Лазарь болен, то пробыл там, где Он тогда находился, еще два дня.7Затем Он сказал Своим ученикам: – Пойдем обратно в Иудею.8– Рабби, – сказали они Ему, – иудеи ведь еще недавно хотели побить Тебя камнями, а Ты хочешь туда возвратиться?9Иисус ответил: – Разве не двенадцать часов в сутках светло? Тот, кто ходит днем, не споткнется, потому что он видит свет этого мира.10А тот, кто ходит ночью, споткнется, потому что в это время темно.11Сказав это, Иисус добавил: – Наш друг Лазарь заснул, но Я иду разбудить его.12Ученики Его сказали: – Господи, если он спит, значит, выздоровеет.13Иисус говорил им о том, что Лазарь умер, но ученики думали, что Он говорит о сне обыкновенном.14Тогда Он сказал им прямо: – Лазарь умер.15Ради вас и ради того, чтобы вы поверили, Я рад, что Меня там не было. Но сейчас пойдем к нему.16Тогда Фома, которого еще называли Близнец, сказал остальным ученикам: – Пойдем и мы и умрем с Ним!
Иисус утешает Марию и Марфу
17Придя туда, Иисус узнал, что тело Лазаря уже четыре дня в могиле.18Вифания была стадиях в пятнадцати* от Иерусалима,19и к Марфе с Марией пришло много иудеев, чтобы выразить свое соболезнование по поводу смерти их брата.20Когда Марфа услышала, что пришел Иисус, она пошла встретить Его, а Мария осталась дома.21– Господи, – сказала Марфа Иисусу, – если бы Ты был здесь, то мой брат не умер бы.22Но я знаю, что Бог и сейчас даст Тебе все, что бы Ты ни попросил.23Иисус сказал ей: – Твой брат воскреснет.24Марфа ответила: – Я знаю, что он воскреснет в День воскресения, в последний День.25Иисус сказал ей: – Я – воскресение и жизнь. Тот, кто верит в Меня, если и умрет – оживет,26а кто живет и верит в Меня, тот никогда не умрет. Ты этому веришь?27– Да, Господи, – сказала она, – я верю, что Ты Христос, Сын Бога, Который пришел в мир.28Сказав это, Марфа вернулась, отозвала свою сестру в сторону и сказала: – Учитель здесь, Он зовет тебя.29Когда Мария это услышала, она тут же побежала Ему навстречу.30Иисус еще не вошел в селение и стоял там, где Марфа Его встретила.31Когда иудеи, бывшие с ней в доме и утешавшие ее, заметили, как она быстро встала и вышла, они пошли за ней, решив, что она пошла к могиле плакать.32Мария пришла туда, где был Иисус, и, увидев Его, упала к Его ногам, говоря: – Господи, если бы Ты был здесь, мой брат бы не умер.33Иисус, видя, что плачет и она, и иудеи, которые с ней, и Сам сильно расстроился и опечалился*.34– Куда вы его положили? – спросил Он. – Пойдем, и Ты Сам увидишь, Господин, – сказали они.35Иисус заплакал.36Иудеи говорили между собой: – Смотрите, как Он его любил.
Иисус воскрешает Лазаря из мертвых
37Некоторые, однако же, говорили: – Неужели Он, Который открыл глаза слепому, не мог сделать так, чтобы этот человек не умер?38Иисус, все еще печальный*, пошел к могиле. Это была пещера в скале, к входу которой был привален камень.39– Уберите камень, – велел Он. Марфа, сестра умершего, сказала: – Господи, но там ведь уже тяжелый запах – Лазарь четыре дня как в могиле.40Тогда Иисус сказал: – Разве Я не говорил тебе, что если ты будешь верить, то увидишь Божью славу?41Тогда камень убрали. Иисус же посмотрел на небо и сказал: – Отец, благодарю Тебя за то, что Ты услышал Меня.42Я знаю, что Ты всегда слышишь Меня, но Я сказал это ради тех, кто стоит здесь, чтобы они поверили, что Ты послал Меня.43Сказав это, Иисус громко позвал: – Лазарь, выходи!44Умерший вышел. Его руки и ноги были обвязаны погребальными полотнами, а лицо закрыто платком. – Развяжите его, пусть он идет, – сказал Иисус.
Заговор религиозных вождей
45Многие из иудеев, которые пришли навестить Марию и видели, что сделал Иисус, поверили в Него.46Но некоторые из них пошли к фарисеям и рассказали им обо всем, что сделал Иисус.47Первосвященники и фарисеи тогда созвали совет. – Что нам делать? – спрашивали они. – Этот Человек творит много знамений.48Если мы позволим Ему продолжать, то все поверят в Него, и тогда римляне придут и уничтожат и наш храм, и наш народ*.49Кайафа*, один из них, который в тот год был первосвященником, сказал: – Вы ничего не понимаете!50Вы не можете понять, что лучше для вас, чтобы один человек умер за народ, чем погиб бы весь народ.51Он сказал это не от себя, но, будучи в тот год первосвященником, он изрек пророчество о том, что Иисус умрет за народ,52и не только за иудейский народ, но и для того, чтобы собрать воедино рассеянных повсюду детей Божьих.53С этого дня они стали думать, как убить Иисуса.54И поэтому Иисус уже не ходил открыто среди иудеев. Он ушел в местность, расположенную недалеко от пустыни, в город Ефрем. Там Он и остался со Своими учениками.55Приближался иудейский праздник Пасхи, и многие жители страны шли в Иерусалим для обрядового очищения* перед Пасхой.56Они искали Иисуса и, стоя в храме, спрашивали друг друга: – Как вы думаете? Он, наверняка, не придет на праздник?57А первосвященники и фарисеи отдали распоряжение о том, что если кто-либо узнает, где находится Иисус, то должен сообщить им, чтобы они могли арестовать Его.
Библия, ревизирано издание
Възкресението на Лазар
1Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен.2А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.3И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.4А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.5А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар.6След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.7А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.8Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?9Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.10Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.11Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.12Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.14Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.15Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него.16Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.17И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.18А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия*;19и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.20А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.21Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.23Исус и каза: Брат ти ще възкръсне.24Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.25Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.26Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?27Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.28И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика.29И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.30Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.31А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.32И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.33Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.34И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.35Исус се просълзи.36Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!37А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?38А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.39Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.40Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?41Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.43Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!44Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.
Заговорът за убийството на Исус Христос
45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.46А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.47Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма* ни, и народа ни.49А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,50нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.51Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,52и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.53И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.54Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.55А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.56И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?57А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.